Български  |  English

Новите планове
на новия директор

 
- Жана, вече пети месец си изпълнителен директор на НФЦ. Това се случи, когато в художествен аспект българското кино е в подем и във филмовата общност е постигнат консенсус за спешна промяна на Закона за филмовата индустрия. Какво беше първото нещо, с което трябваше да се захванеш, поемайки тази голяма отговорност?
- Когато кандидатствах за поста и вече бях решила, че имам какво да допринеса и аз за филмовата ни индустрия, си мислех, че от мига, в който вляза в НФЦ, някак ще се върви напред и имах работна програма в тази посока, тоест, какво трябва да се направи, че този творчески подем да бъде подпомогнат максимално. Когато влязох тук, малко изненадващо се оказа, че доста неща са изостанали, занемарени. И две от тях бяха фатално важни. Първото беше нотификацията за държавна помощ в ЕС, която тече от 2012 г. и изтече на 31 декември 2017 година. Та тя трябваше да бъде решена отдавна и финансово да си продължи процесът на правене на кино. Но не беше докарана доникъде и си изтече. Така че, влизайки в НФЦ през ноември, след 31 декември се оказа, че нямам право да подписвам договори за нови проекти, които през 2018 г. имат нужда да работят. Другото забавено нещо пак е свързано с държавната помощ и е т. нар. мониторинг на Европейската комисия. За мен това беше стресиращо, но пък запретнахме ръкави и в рамките на два месеца от 2018 г. го направихме с огромната помощ на цялата държавна администрация. След всичките процедури, на 6 март излезе вариант на ЗФИ в Държавен вестник. Той е необходим за затваряне на мониторинга в Европа. Така че, този закон вече пътува към Брюксел и да се надяваме, че няма да има проблеми.
- Какво представлява този мониторинг?
- Като страна членка на ЕС, ние сме задължени да координираме всичко с него и тук става дума за нормативни актове и тяхното синхронизиране на европейско ниво. За периода 2012-2017 Европа е разработвала и изпращала съответните документации, промени на техните законодателства и т. н. И изисква от всички страни членки да нанесат корекции в своите закони, за да могат да работят в синхрон. Това нещо се извършва от всяка държава и се изпраща в Брюксел, където проверяват дали точно са отразени техните изисквания. Ето, това е всъщност мониторингът (в превод “наблюдение”) – да покажем, че сме синхронизирали законодателството си с другите страни членки на ЕС според неговите препоръки. Това, например, е свързано с понятия като „труден филм”, които озадачиха медиите преди време.
- Силно негодувание има срещу това понятие.
- Това е все едно да кажеш, че има негодувание срещу европейските закони. „Труден филм” е термин, заложен от Европейската комисия за всички държави членки – и Норвегия има „труден филм”, и Румъния има...
- Излиза, че всеки филм, произведен на български език, е „труден”?
- Така е. И така трябва да бъде. Защото „труден филм” не се отнася за неговия сюжет, а за филм, произведен на език, който малко хора по света говорят и който би било трудно да разпространиш комерсиално с печалба. Т. нар. „трудни филми” са дефинирани така, че да може Европа да гледа на тях благосклонно и да ги подпомага финансово, понеже нямат кой знае какъв комерсиален потенциал в европейски и световен план.
- Още преди две години правих разговор с членове на работната група за промяна на ЗФИ във връзка с нотификацията и още тогава се говореше за т. нар. „труден филм” и другите малки промени (вж. „Култура”, бр. 22 от 2016). Какво се е случило, че пропуснахме срока?
- Това е въпрос към предишните ръководства на НФЦ. Не искам да гледам назад, защото е загуба на време, но съм си направила много точен анализ на ситуацията, за да не повтарям стари грешки и да мога да преценя как най-бързо да поправим наследените.
- На извънредното общо събрание на Съюза на българските филмови дейци на 31 март беше изтъкнато, че след промените в ЗФИ от предишната работна група, пада средностатистическият бюджет на българските филми, държавната субсидия от 80% се сваля на 70%...
- Малко по-сложно е, но обсъждаме ефекта от новата формулировка и как да не понесем негативи.
- Много разговори съм водила с директори на НФЦ в този кабинет и откакто е приет ЗФИ през 2005 година, все се е говорило за промени в него, но досега никой не успя да направи нещо по въпроса. Как виждаш неговото обновление, за да бъде той по-адекватен на филмопроизводството в България?
- Това е първият закон за кино у нас след промените. И е правен от колегите с най-добри намерения, предполагам, но като първи, от самото начало е имал своите плюсове и минуси. Така или иначе, той е създаден, за да върви филмовата индустрия и тя е работела по него дълги години. Но да не забравяме, че тя е сред най-бързо развиващите се индустрии в света. В нея нещата се променят супер скоростно. Така че, съвършено нормално е този закон да остарее и през 2018 г. да не може да обслужва нуждите на европейска киноиндустрия, каквато е и българската. Та аз, от тази именно гледна точка, подхождам към него. Не съм склонна да заклеймявам каквото и да било. Просто трябва да се направи компетентен анализ как да се осъвремени законът така, че да може да обслужва българската индустрия, но да бъде в синхрон, и то не формално, а във философията на европейската киноиндустрия, в синхрон с правенето на кино в цяла Европа. Предишната работна група е извършила минималните промени, които е сметнала за необходими. После са дадени мненията и становищата на колегите и гилдиите и след средата на миналата година не е имало развитие по-нататък. Съвсем наскоро се сформира нова работна група със заповед на министър Боил Банов, която включва Катя Тричкова, Ваня Райнова, Филип Тодоров, Миглена Кацарова, Росица Георгиева и мен. С тях сме си поставили срок до края на юни да се завърши втора чернова на ЗФИ. И когато това се изработи, то отново ще бъде предоставено на филмовата общност за обсъждане. След това вариантът, който приемем за удовлетворителен, ще мине за синхронизации с всички министерства, ще влезе в парламента... Споменавам това, защото процесът е дълъг. И само първа стъпка е ние да се обединим около форма на закона, която всички смятаме за добра. Ще настоявам да се опираме на европейските документи и на стратегиите за развитието на европейската киноиндустрия до 2030 г. Смятам, че те трябва да бъдат темелите и на нашия закон като стратегически цели. Те са основополагащи и са свързани с това да има повече европейска продукция, разпространена в повече салони, по-широк достъп до аудиторията, по-стабилно финансиране и т.н.
- Тоест, да разбирам, че промененият ЗФИ ще бъде нещо като стратегия за развитието на българската филмова индустрия, защото досега нямаме такава?
- Законът не може да бъде стратегия, но задължително трябва да е изграден с дългосрочна визия да е в синхрон с европейската стратегия за развитие на сектора. Прочее, стратегията е третото нещо в НФЦ, което ме стресна като абсолютно отсъстващо. Това е нещо, което също трябва да се догонва.
- Какво най-задължително, според теб, трябва да се промени в ЗФИ?
- Не може да се даде кратък отговор, но ще се опитам. Първо, законът трябва да е много по-кратък. Може би едно време, поради притеснението на колегите да не би нещо да се изпусне, пък и защото е първи, той е много подробен. Всеки закон е тежък документ, променя се трудно и затова се налага да се изменя сравнително рядко. Поради този факт, някои остарели текстове в ЗФИ не могат да се пипнат и се влачат и затрудняват целия процес, просто защото са там. Според мен, законът трябва да съдържа базисните положения на правене на кино в България по модел на законите в други европейски държави със сходни по мащаб индустрии и да засяга само приоритетните теми и правила.
- Правилникът на НФЦ не може да се промени без обновяване на закона, така ли?
- Той е по-гъвкав документ и може да бъде променян, но има пунктове, които не могат да бъдат пипани. Това понякога създава конфликт.
- Например, може ли сега да се премахне квотният принцип за сформиране на комисии?
- Не. Определен е в закона.
- Отнася ли се същото и за оценъчните карти?
- Те могат да бъдат пипани в рамките на Правилника, но това е някаква палиативна мярка, която всъщност и до нищо няма да доведе. Процесът е цялостен. Оценъчните карти са малък детайл, но самите комисии - как се сформират, от колко члена са, какви са приоритетите в стратегията на правене на кино, са важни неща; отговорностите на комисиите – всичко това трябва да бъде решено в цялост, иначе няма да доведе до необходимата промяна.
- При нас най-страшното е, че нито художествената, нито финансовата комисия поемат отговорност.
- Това е заложено в закона. И за мен това е огромен проблем. Когато размиеш някаква дейност дотам, че да не можеш да кажеш кой е отговорен за доброто или лошото решение, това залага бомба в цялостното функциониране на съответната административна система. НФЦ делегира държавни средства на продуцента, но това не означава, че трябва да се отърве от отговорност за филмите. Някъде се къса връзката. Добре е това да намери своето решение в новия закон.
- За времето, през което си в НФЦ, вече би могла да прецениш докъде се простират твоите възможности като изпълнителен директор.
- По принцип, те са описани в закона. Той е така разписан, че оптимален резултат може да има, ако между директора на НФЦ и гилдиите има хармония, тогава нещата ще вървят.
- Под гилдии разбираш представителите им в Националния съвет за кино ли?
- Не само. Преди години НСК е представлявал всички гилдии, но в момента не е точно така. Днес са много повече и режисьорите, и продуцентите. Голяма част от тях избират да не членуват никъде и да си правят филмите. Затова, освен с НСК, общувам активно и с другите колеги и се опитвам да работим заедно по важните приоритети. В професионалната ни дейност не е задължително да се обичаме или да се харесваме, а да върви напред българското кино – с по-добро финансиране, с повече и по-успешни филми, с по-спокойна атмосфера на работа.
- Доколко си зависима за вземането на решения от НСК?
- Той също като комисиите, според закона, е съвещателен орган към директора на НФЦ. Това е направено, за да може той да има жива връзка с гилдиите. НСК не управлява вместо директора.
- И не носи и отговорност, за разлика от директора.
- Да. Затова е хубаво между тях да има добър диалог. В момента имаме много добър диалог с НСК. И понеже ни се налага да се борим с много сериозни наследени проблеми, на този етап колегите съдействат и вървим напред с тях и с непредставените в НСК професионалисти.
- През 2014 Георги Чолаков въведе нискобюджетни сесии и те дадоха изключителни резултати. Това не се повтори, сред общия поток от проекти се избира и един нискобюджетен филм на сесия, но това ми се струва твърде недостатъчно.
- Нискобюджетните филми отсъстват в закона и оттам произтичат всичките проблеми. Те трябва наново да се регламентират. Друг проблем е, че ако правим повече филми с малко пари, това сваля средностатистическия бюджет. И понеже в закона е написано, че годишно се произвеждат минимум 7 игрални филма, 14 документални филма и 160 минути анимация, когато имаш 7 филма с малък бюджет, ти направо си сваляш целокупната субсидия за следващата година. В новия закон трябва да се намери начин за преодоляване на тази опасност.
- Повече от 20 години се говори за създаване на Фонд „Българско кино”, защото държавното финансиране е крайно недостатъчно, алтернативни източници за финансиране, с изключение на БНТ и малко от Столична община, няма. Възнамеряваш ли да се включи той в новата редакция на закона?
- Задължителен е Фонд „Българско кино. Още като кандидатствах, го бях сложила като един от приоритетите си. България е единствената страна в ЕС, която не разполага с алтернативни източници на финансиране. Конституирането му би освободило държавата от огромното натоварване цялото финансиране да зависи от нея. Ще си отдъхнем всички, дори само, ако започнем работата по неговото създаване. Но, повтарям, все още догонвам нещата, които се надявах да намеря завършени и работещи. Надявам се към края годината да започнем да водим разговори за Фонд „Българско кино”.
- А какво ще стане с твоите два успешни фестивала So Independent – на българското кино в Ню Йорк и на независимото кино в София?
- Ще продължат да се развиват. Надявам се да са все по-успешни. Делегирала съм ги на прекрасния екип на фестивалите. Те си имат нов управител, защото, както знаеш, не мога да се занимавам с тях, докато съм директор на НФЦ. Радвам се за тях, защото са създадени почти единствено с частно, независимо финансиране, с енергията и умението на много хора и прекрасни партньори. И новият екип ще доразвие направеното дотук за фестивалния пейзаж в България и за представянето на българското кино извън България.
- НФЦ подкрепя фестивала в Ню Йорк.
- Досега филмовият център е поемал част от разхода за наема на залата в Ню Йорк. Как ще продължи нататък, ще е решение на новия артистичен директор на фестивала.
- Заминаваш за Брюксел. Във връзка с нотификацията ли?
- Да, имаме среща с представители на Европейската комисия. Но в същото време съм избрана в две работни групи на EFAD (организация на директорите на филмовите фондове в Европа), където се адресират проблемите на европейската киноиндустрия и се изработват политики за разрешаването им. Имаме заседание на една от групите.
- Има ли момент, в който се чувстваш разколебана, че от независимото продуцентство на фестивали се хвана с тази нелека и отговорна работа?
- На този етап – не. Защото структурата на НФЦ е като структурата на почти всяка голяма продуцентска компания. Понеже той изпълнява много подобни функции. Българското кино не се произвежда в НФЦ, но неговото производство се оценява, финансира, координира чрез него. На този етап не намиран нищо, което да ме затрудни или да е тягостно. Напротив, мисля, че моментът за нашето кино е добър не само в творчески аспект, но и като енергия на хората, които го правят. И се чувствам привилегирована точно в този момент да имам честта да съм изпълнителен директор на НФЦ, защото мисля, че с голяма част от колегите виждаме по един и същи начин бъдещето на нашето кино и имаме желания да се преборим за него.
Разговаря Геновева Димитрова
11 април 2018 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”