Български  |  English

Черната книга на комунизма

Наскоро седмичникът "Ди Цайт" посвети
специално досие на публикуваната наскоро във Франция "Черна
книга на комунизма". Подзаглавието на томчето с обем 800
страници гласи: "Престъпления, терор и потисничество".
В самата книга става дума за делата на комунистическите режими
по цял свят - от Китай до Полша, от СССР до Камбоджа. Книгата
вече предизвика бурни дебати във Франция, а причината е както
съдържанието, така и един от съавторите й - Стефан Куртоа.

Неколцина от общо единайсетте автори, представители на различни
левичарски групировки, вече публично се дистанцираха от увода
на Куртоа, като в основата на конфликта са цифрите, с които борави
той. Историкът се позовава на собствени изчисления за жертвите
на масовите престъпления, извършени от комунизма по цял свят.
Техният брой варира между 65, 85, 90, та дори 100 милиона души.
В полемичния си порив Куртоа отрича всички форми на антифашизма,
които според него са имали една-единствена цел: да прикрият престъпленията
на комунизма.

В специално интервю седмичникът представя скандалния съавтор на
книгата, френския политолог Стефан Куртоа.

- Г-н Куртоа, вие подчертавате, че
на съвестта на комунизма тежат 100 милиона жертви и сравнявате
тази цифра с 15-те милиона убити от нацистите. Какво целите с
тази ранглиста на ужаса?

- Цифрите просто отразяват реалностите.
А сравнението трябва да покаже на обществеността, че комунизмът
е причинил огромни трагедии, които са най-малкото сравними с трагедиите,
за които отговорност носи националсоциализмът.

- Твърдите, че по цял свят комунизмът е извършил престъпления,
които, ако се приложат критериите на Нюрнбергския процес, ще се
окажат престъпления срещу човечеството. С други думи: избиване,
прочистване, поробване, депортации, разделяне на хората по политически,
расови и религиозни белези.

- Комунистическите режими са вършили всякакви престъпления,
най-тежките между които се вместват в споменатите критерии. Вземете
например начина, по който Съветска Русия се разправя с казаците
след 1920 г. - това си е геноцид. Мъжете са избити, жените, децата
и старците - депортирани, селата - разрушени. Казашкото население
е било изличено. Същото става и с кавказките народи след 1943
г. или с немците от Поволжието след 1941 г. Сходствата с големите
гонения, извършени от нацистите срещу евреите и циганите, са просто
фрапиращи. И в двата случая държавата преследва една народностна
група не заради това, което тя върши, а заради това, което е.
И в двата случая държавата предоставя цяла изградена структура
за депортиране.

- Пишете за руския "класов геноцид" и за германския
"расов геноцид". Редно ли е този паралел да се прокарва
без ограничение?

- Ако измерваме престъпленията на двете системи от гледна
точка на тяхната безчовечност - паралелът винаги е приложим. Това
обаче не означава, че системите и техните престъпления са идентични.
За мен като учен е задължително да анализирам двете системи, сравнявайки
ги една с друга. От 1945 г. насам знаем, че "абсолютното
зло" се нарича националсоциализъм. Отскоро има свободен достъп
до много архиви на комунизма и ние установяваме, че на Изток,
особено в Съветския съюз и Китай, са вършени престъпления, които
могат да бъдат сравнявани с тези на националсоциализма. Който
го отрича - нека по-добре се замисли над действителните си мотиви.


- И какви са тези мотиви?

- Показателни са бурните реакции, които предизвика нашата
книга. Много хора, които в продължение на десетилетия поддържаха
движението и идеологията на комунизма, които бяха в плен на неговите
илюзии, сега просто не желаят да признаят, че са грешили.

- Как би трябвало да реагират такива хора според вас?

- Някои комунисти днес просто осъждат сталинизма, но това
не е достатъчно. Това е все едно след 1945 г. германците да бяха
заявили: "Да, ние осъждаме националсоциализма, но нека не
говорим повече на тази тема." Комунизмът носи отговорност
за една от фундаменталните трагедии на ХХ век и това трябва внимателно
да се анализира. Необходимо е обаче много време и процесът ще
бъде доста болезнен.

- Цитирате коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос, според когото
германците са проучили плановете на руските концлагери и са използвали
опита на руски лагерници, за да изработят стратегията си на унищожаване
и принудителен труд, засягащи огромни маси хора. Смятате ли, че
руските лагери са моделът на Аушвиц?

- Фактите са неопровержими. Ленин идва на власт през 1917
г., Хитлер - през 1933 г.. Вече е документирано по категоричен
начин, че именно Ленин и Троцки изработват системата на концентрационните
лагери. От 1920-1921 г. нататък те изпращат в тези лагери своите
политически противници, за да ги унищожат чрез принудителен труд.
Естествено в Русия и в Германия системата на концлагерите си има
своите особености. В Германия идеята за концлагера е пряко свързана
с високата организация и индустриализация на германската държава.
Резултат е тъкмо Аушвиц. Докато в Русия лагерите са далеч по-хаотични.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”