Български  |  English

Важна ли е площта на държавата
при гласуването в ЕС?

Разговор с външния министър на Унгария Петер Сийярто

 
- Как оценявате изминалите осем години управление на Виктор Орбан?
- През 2010 г. Унгария балансираше на ръба на икономическия колапс. Днес това почти не се помни, но тогава положението ни беше по-лошо от това на гърците. Да не потънем, ни поддържаше само кредитът от МВФ. Затова решихме да тръгнем по пътя на една новаторска икономическа политика и да сложим ударението върху общество, в основата на което лежи трудът. Това повлия на нашата данъчна система, на икономическата ни стратегия, на социалната система. В началото бяхме подложени на много силен международен натиск, но после животът показа, че сме прави. Днес нивото на безработицата в Унгария е много ниско и с всяка следваща година бием рекордите си в областта на външната търговия. Така че днес, след като сме се оттласнали от дъното, можем да участваме в решаването на европейските проблеми, а не да ги създаваме.
- Тоест, основното са практическите стъпки. А на какви ценности, идеологии и философии се основаваха тези промени?
- Ние се основаваме на традиционните християн-демократични принципи. Аз съм учил в гимназия на бенедиктинците, а техният девиз е: „Ora et labora!” (Моли се и работи). Прогрес може да бъде достигнат само с труд. С това е свързана нашата философия: всеки, който е способен, трябва да работи и да поеме върху себе си част от нашето общо бреме. Нашата политика почива на принципа, според който, вместо поддръжка, на хората трябва да се осигури работа. Държавата възнаграждава за труд и старание.
През 2010 г. дефицитът и държавният дълг бяха огромни, затова политиците започнаха икономиите от самите себе си. В парламента съкратихме депутатските места от 386 на 199. Всичките си усилия насочихме към държавните задлъжнялости, но не само на думи, а и на дела.
- В отношението към Унгария са се оформили два лагера. Но два лагера има и в САЩ, и във Великобритания във връзка с „Брекзит”...
- Две са причините за тази ситуация. Първо, светът се ускорява във всички смисли; ако се вгледате внимателно, ролята и характерът на съвременната външна политика са напълно променени. Преди тя беше много по-бавна. Политиците можеха да водят с часове философски разговори и, всмуквайки от лулите си и пийвайки уиски, задълбочено да обсъждат проблемите на света. Днес всичко е другояче, обстановката се мени за минути и даже за секунди. От друга страна, в европейските политически дебати никога досега не е имало толкова лицемерие и политическа коректност. Според мен, обществата ни са крайно разочаровани от това, че някои политически елити явно са заети с какво ли не, но не и с народа си. Тези политически елити са увлечени сами от себе си, на тях им е съвършено безинтересно какво искат хората, които са ги избрали. Тук, струва ми се, е разделителната линия – има политически сили, които истински представляват интересите на хората, има и такива, които са съвършено откъснати от своите избиратели.
- Ако нечии представи за политиката са малко различни, противоположната страна, която смята себе си за либерална, започва веднага да го громи като популист, расист, ксенофоб и „путинофил”. А после в социалните мрежи започва кампания по дискредитацията му...
- За съжаление, това е факт, днес в европейската политика стигматизацията на другите е много по-изразена от когато и да било. Например, ако либералите губят избори, според тях, системата внезапно вече не е демократична. Това, разбира се, не е така, те просто не са победили. И по този повод се водят едностранни дискусии, пълни с емоции.
Например, през ноември 2016 г. като министър на външните работи формулирах гледна точка, която не съответстваше на европейския мейнстрийм. Тутакси ме нарекоха привърженик на Путин. Оттогава ситуацията се е променила само в това, че имам избор – да ме смятат за привърженик на Путин или поклонник на Тръмп.
- Либералите често наричат Орбан диктатор, който слуша всяка дума на Путин и иска да изведе Унгария от ЕС.
- Това са глупости. Хубаво е да се погледне кои от западните държави си сътрудничат с руснаците по-тясно от останалите. Това не е Унгария. Някои западни страни сериозно са ни задминали.
Ние сме малка страна в Централна Европа със съвършено специфичен исторически опит, който ни подсказва, че в случай на конфликт между Изтока и Запада, страда именно Централна Европа. Историческият опит свидетелства, че за Унгария е необходимо източната и западната част на континента да си сътрудничат тясно и да се отнасят един към друг с уважение.
- Във връзка с нелегалната миграция унгарското правителство предупреждава, че бъдещето на Европа е на карта. Толкова ли е опасна миграцията?
- Освен споменатите вече политическа коректност и лицемерие, един от най-важните проблеми на съвременните европейски политически дискусии са двойните стандарти. Понякога ми се струва, че правото за едно или друго действие се обуславя от площта или размера на БВП на държавата. Това не е правилно.
Ние казахме ясно, че миграцията може да бъде спряна. И го направихме. Ние твърдяхме, че системата на квотите не работи. После стана ясно, че това е така и че даже страните, които приемат квотите, са ги запълнили 25%. Западните европейци ни критикуват, а техните квоти са запълнени 25%. За съжаление, двойните стандарти продължават да съществуват.
Мисля, че ние от Централна Европа успешно доказахме, че трябва упорито да се настоява, че ние сме християнски континент. Трябва да настояваме тук да не могат да се образуват смесени общества. Най-накрая, трябва да кажа, че твърденията, които преди се смятаха за неприкосновени догми (като това, че на Европа й се е удало да интегрира всички пришълци), са лъжа. Достатъчно е само да видим какво става там, където рапортуваха за успехи на интеграцията на мигрантите.
- Какво мислите за така наречената Европа на две скорости, за която напоследък говори президентът Макрон?
- Сега има страни, които са членове на еврозоната или на шенгенската зона, има и други, които не влизат в тях. Но има и друг аспект. На мен много ми харесва подходът на вашия министър-председател Андрей Бабиш. При посещението си в Будапеща той каза, че Европа наистина е на две скорости – има Централна Европа, която се развива динамично, и другите, които не се развиват така. Днес Централна Европа се превърна в двигател на европейския растеж.
Ясно е също така, че някой има радикални планове за създаване на Съединени европейски щати. Това е федералистки подход. На него се противопоставяме ние, жителите на Централна Европа, които не сме лишени от здрав разум. Ние казваме, че искаме силен Европейски съюз, основан на суверенни и силни страни членки. Борбата се води между тези два подхода.
Някои предложения на президента на Франция игнорират реалността в някои страни членки на Европейския съюз. В някои западноевропейски страни смятат, че конкурентоспособността може да се достигне с по-малки обеми труд и по-високи данъци. Именно затова така не им харесва, че в Централна Европа данъците се намаляват. В Западна Европа обаче забравят, че ниските данъци не са шанс, който пада от небето.
Страните от Централна Европа могат да си позволят ниски данъци, защото гражданите на тези страни много и добре са работили, а правителствата са провеждали дисциплинирана фискална политика. Ако французите по-рано бяха по-дисциплинирани и взискателни към себе си в областта на финансите, днес те също можеха да намалят данъците. Нека да не се лишаваме взаимно от възможността да ползваме икономическите преимущества, които сме изработили самостоятелно.
 
Česká pozice, 15.03.2018
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”