Български  |  English

Апостоловата гора на 30

 
 
От „Народна Култура”, брой 8 (1595), 20 февруари 1987, първа страница:
 
пишат ни...
Нашата страна е богата на паметници, пантеони и мемориали. Може би няма друга на света с толкова увековечена слава на глава от населението на квадратен километър. Хубаво. Нека!
Затова смятаме, че е време да се издигнем на нов, както се казва, по-висок етап. Да преминем от преклонението-съзерцание към преклонението-действие. Как?
В душата на българина Левски е нещо огромно, нещо много специално. Малко са народите в света със свой Левски – човек на делото и на идеята, мъдър и пъргав, чист и безпощаден. Всеки български баща иска синът му да е поне малко Левски. Но това не става само със сваляне на шапка, колкото и да е прекрасен мемориалът, пред който ще я свалим.
Имаме една идея, която предлагаме на вниманието на специалистите, пък и на съда на обществото. От Сопот до Калофер над Карлово се издига Балканът – стръмен и гол, сух и скалист. По своему красив, но безводен. Десетки, стотици пъти всеки от нас е минавал оттам. С мисъл за Левски може би, колчем наближим Карлово. Тук именно, на подстъпите към града, искаме да се осъществи идеята. Спираме за час, два, три... Заедно с децата си, с приятели, с любимата. Любезен служител ни връчва по едва фиданка, чувалче пръст. И ни посочва къде да отидем. От шосето се вижда. Ако сезонът не е добър за залесяване, връчва ни се кирка и лопата – да копаем за тези, които ще дойдат след нас, наесен, напролет. Цели класове дечица, преди да научат наизуст „На чий гроб, майко, тъй жално плачеш?”, ще са изнесли по манерка да полеят дръвчетата, засадени в памет на Левски. За жените и старците – навсякъде из ниското. За мъжете и младежите – на връх Балкана. За организираните туристи... и т.н. Просто, нали?
Ако за пет-десет години Балканът зад Карлово зазеленее, Левски е жив! Ние го носим в сърцата си, на дело. Ако ли не, каквито и паметници да му издигнем – ялова работа. Ако народът от омраза може да струпа Цековата грамада, какво ли може да стори от любов! Такова едно преклонение-действие имаме предвид.
Колкото до паметник в центъра на Карлово – едното не изключва другото. В края на краищата, скулптори и архитекти, творчески съюзи и масови организации ще направят своето. Нека му прережат лентата. От едни каменни потури в повече глава не боли.
На една гора не можеш да й прережеш лентата. На южния склон на Стара планина има място за гора без край. Има нужда от гора без край. Като народната любов – в пространството и времето.
Стойчо Парушев
Павел Попов
 
От „Народна култура”, брой 19 (1606), 8 май 1987, първа страница: 
Още няма гора, а вече има име. Да я засадим!
Хубава си, моя горо...
Сезонът за пролетното засаждане приключи. И все пак, продължаваме да говорим за гората. За гората на Апостола.
В брой 8 от 20 февруари т.г. публикувахме едно предложение на архитектите Стойчо Парушев и Павел Попов – да се залеси Балканът зад Карлово като израз на народната обич, на народното преклонение към Левски. Да преминем от преклонението съзерцание към преклонението действие, предлагаха авторите.
Преди половин век в своето стихотворение „Килимарите от Куян Булак честват Ленин” Бертолт Брехт с присъщия му похват да внушава големи идеи, разказвайки малки историйки, бе съчинил една случка, развиваща се в бедно селище, селище до блато, из което се въдят комари, разнасящи треска, селище, в което с последните си стотинки бедняците решили да изградят паметник на Ленин. И докато умували, някой изведнъж предложил, вместо паметник, със събраните пари да пресушат блатото. Така и направили, пресушили блатото.
„Така, почитайки Ленин, те извършиха нещо полезно, а вършейки полезното дело, отдадоха почит на Ленин, което значи, че го бяха разбрали”, отбелязва Брехт.
„Ако народът от омраза може да струпа Цекова грамада, какво ли може да стори от любов!”, пишат Парушев и Попов, предлагайки всъщност да почетем Левски, като едновременно се грижим за „нашите си работи”. И друго нещо много важно се съдържа в предложението им – не да разчитаме на няколко души да съградят нещо, а всички да съградим нещо. Да се наведе всеки – не за камък, а за да засади фиданка за Апостола.
В редакцията се получиха много писма. Голямата част от читателите горещо подкрепяха идеята. Ние публикувахме част от тях.
Нещо повече – редакцията горещо подкрепя и популяризира идеята за Апостоловата гора (както я нарече народният художник Александър Поплилов). Тази идея се роди на страниците на вестника и от тях тръгна сред гората.
Затова тук се обръщаме към нашите читатели от творческите съюзи, съветите за духовно развитие, Министерството на народната просвета, Българската народна армия, Отечествения фронт, комсомола, другите обществени и масови организации – нека прегърнем тази идея. Нека всички участвуват в създаването на Апостоловата гора.
Обръщаме се и към карловци, защото знаем, че идеята им е мила. Съдействувайте за създаване на нужната организация, за да може всеки желаещ, дошъл в града, да получи фиданка и да знае къде да я засади. Ако държавните органи са затрупани с работа – създайте граждански комитет за засаждане и поддържане на Апостоловата гора. Ако зашуми, тя ще е до вашия град. Ваша гора.
Всъщност, обръщаме се към всички наши читатели: да засадим Апостоловата гора! Да покажем, че Левски е във всяко сърце, че не е бог или абстрактна идея! Тихо, доброволно – и всички да извършим един граждански акт, един български акт. Да се поклоним на Апостола - и от този поклон да остане гора!
Тихото и доброволно стичане в Карлово е вече започнало. Писмото, което публикуваме до тези редове, е красноречиво. Доста групи по своя инициатива вече са ходили там – по ден, по два, по три – и са работили по благоустройството на града. 250 души от СПТУ по текстил в Хасково на два пъти по три дни са работили по благоустрояването на Карлово. Ходили са там и бригадири от Кърджали, Сливен, Русе, Пловдив, Бургас, Хасково...
От Тетевен „по повика на „Народна култура” вече са получени и засадени пред паметника на Левски в Карлово две борчета. Един русенлия, миньор в Своге, е дал обет – всяка своя годишна отпуска да прекарва в Карлово - и да помага.
Идеята набира сили. Нищо, че срокът за пролетното засаждане приключи. Сезоните за засаждане тепърва ще се редят. Есен – пролет – есен – пролет...
Юбилейната година на Апостола ще отмине, но това не бива да ни смущава. Гора не се сади за един ден. А и всяка година не е ли Апостолова?
Затова, нека си обещаем среща наесен по скатовете на Карловския балкан.
„Народна култура”
 
150 чинара – началото е положено
28 март 1987 г. Следобед. В Карлово спира автобус. На асфалта наскачват 37 ученички – целият първи „д” курс на СПТУ по облекло и текстил „Лиляна Димитрова” в Кърджали. Придружава ги курсовата ръководителка Мария Стоева. Заедно с венеца и цветята, те носят и работни дрехи. Бързо се преобличат и потеглят към разсадника... Докарват дръвчетата и се залавят за работа. Разсаждат до здрач. Мястото било уговорено предварително – там, където Левски е отрязал косата си, захвърлил расото и се посветил на народното дело. На другия ден момичетата продължават – засадили 150 чинара в родния край на Апостола. Поставят венеца на паметника, покланят се пред гроба на Гина Кунчева, майката на Левски, и потеглят по обратния път.
Снежана Горанова, журналистка
в. „Нов път”, Кърджали
 
Тъжна кръгла годишнина
Миналата година се навърши кръгла годишнина от засаждането на Апостоловата гора, която се намира на изхода от Карлово в посока Сопот. По инициатива на вестник „Култура” (тогава „Народна култура”), преди три десетилетия започна своеобразно всенародно честване на Васил Левски след безуспешен конкурс за паметник до родната му къща. Идеята тогава беше кой как мине през града, ако има малко време и желание, вместо да се поклони пред паметник и посети музей, да засади дръвче (или да прекопае или само да полее, да изкопае дупка или просто да почисти) в един нов, все по-разрастващ се на север и на запад лесопарк край града. Посадъчен материал, лопати, тор, кофи и прочее - на разположение, заедно с цялата "логистика" на процеса - от Общината и Горското в Карлово. Така че, вместо чрез скулптура и/или архитектура, народът български да изрази своята почит на дело чрез един непрекъснато растящ зелен природен паметник в полите на голия Балкан - на север и на запад до родния му град – там, където нямаше имотни и материални ограничения. Заедно с народната любов към Левски, гората расте и пребъдва... такава беше идеята.
Началото беше повече от обнадеждаващо. Общината Карловска прегърна идеята, Горското стопанство осигури фиданки от прекрасни породи, редакцията на "Народна култура" в пълен състав (плюс известен брой симпатизанти) изкопа дупки и засади първите дръвчета. Последваха други индивидуални и колективни прояви, гората порасна. Начинанието обаче бързо угасна, явно пропагандата и агитацията са били недостатъчни, грижите на Общината и Горското - също. За културното министерство или за "патриотите" няма защо да споменавам изобщо. Тук там се появи "нерегламентирана сеч". Регламентирана, подборна, санитарна... никога не е имало. Сухото и гнилото си е където е. Преди това обаче Общината все пак постави скулптурна група, наречена "Клетвата". Тя стои съвсем нелошо в началото на гората, макар че само главата на Левски е донякъде човешка, докато главите върху (нормалните) фигури на съзаклятниците са дребни чуканчета, очевидно лишени от мозък. Така че, скулптурна група все пак има, макар и не в двора на къщата Кунчева. Естествено, никой не попита авторите на гората искат ли я там...
Самата редакция, освен че забрави да си полива насаденото поне от време навреме, забрави и какво е направила. А идеята беше всъщност да се разбере доколко помним и обичаме Апостола на свободата, доколко са искрени думите и докъде стигат делата. За ползата от подобен парк за самото Карлово е излишно да се говори - няма друг подобен и доколкото ветровете в България духат предимно от северозапад, един такъв бял дроб съвсем не е излишен за едно индустриално градче, каквото Карлово все пак е... Така или иначе, самите карловци, без каквато и да е поддръжка от преминаващи и гостуващи сънародници, можеха да пазят и разрастват гората си, стига да искат. Е, не поискаха...
Вместо това, поставиха паметна плоча на лесовъдите, създали гората, и то сигурно заслужено, независимо от жалкия вид, в който се намира „зеленият паметник” днес. Очевидно и „зелените”, доколкото ги има в Сопот и Карлово, нехаят за Апостоловата гора. Освен „Клетвата”, към гората е добавена чешма, малък паркинг, информационна табела. Всичко това - потънало в боклуци, а самата гора - непочистена, необгрижена, дива - такава е от четвърт век. Така че, идеята на „Народна култура” за единствен по рода си, жив, необятен, вечно млад паметник на Левски не се състоя. Истината за нашето отношение към най-великия ни герой трябва да се търси пак там - при просещия брат и самоубилата се негова бедна майка... след Освобождението.
Павел Попов
още от автора


3 - 27.04.2018 16:57

Bruno Zevi прецизиран
От: Петър С. Д.
Фина настройка на превода от италиански език на оценката от проф. арх. Бруно Дзеви (1918-2000) по проекта за ДИРЯ се намира във вестникарски публикации от епохата и гласи:
"Ценността на този принос се състои както в това, което той ВКЛЮЧВА, така и още повече в онова, което той ИЗКЛЮЧВА".
Гавра с Василя, и най-вече с горкана му майчица и с брат му би била всякоя гръмогласна възхвала, братя българи, освестете се!
Фигурални чучелизации по инерция от осемнайсти век отдавна бяха престанали да вълнуват европееца (да 'свиняват професуршестващите); само из провинциите ша електрифицирВаме някоя тенекия или ша озвучимЕ с РАП и синтетична пяна по устата в газиран патриотизАм. МУТРОбарок, мутРОКОКО, Отровена Изкуственост, Ленче ле.
Ако в Будапеща по гранитния бряг на Дунава за обезсмъртяване на евреите тогава още не бяха наслагали смачканите им обувки в бронз, то още от 1961ва смаяните посетители на Биеналето пристъпваха и прекрачваха и се ниско прекланяха пред антифашистката партизанка: VENEZIA ALLA PARTIGIANA.
2 - 26.04.2018 23:32

Бруно Дзеви даже се беше произнесъл
От: 4UK4A
Поставянето от КУЛТУРА на мемориала за Левски в трийсетгодишна перспектива помага. Младите се подвеждат по мода / тренд / хейт / фан (фен ако произнесем по чярпански) в сегашния стил на джам-тенеке-стикерна архитектоника и "визионирВат" огнедишащи бронзови чучела с лазерен взор и пестник накъм югоизток ...

Наистина за нашенското население и квадратура мемориалната индустрия стана прекалена според Парушев и Попов, още в '87. Пък после се чудим как да се отървем от изкуственячески артефакти, пред НДК, Света София и др. Затова "... безуспешен конкурс за паметник до родната му къща..." е всъщност УСПЕХ, постижение за онази епоха, в която с един жест можеше да разрешат и избълват чудесиите. Показани на всенародното обсъждане на проекти в Карлово.

Където обаче се опълчиха с абстрактен проект за ДИРЯ пловдивските архитекти Дикиджиеви, Екатерина Генева и Васил Шилев - и Журито се сепна.

"Не с принос, а с отказ е забележителна вашата разработка" се получи оценка в лично писмо от ... Бруно Дзеви / Зееви, небезизвестен капацитет.
1 - 26.04.2018 17:48

Правилно, арх. Попов!
От: Петър С. Д.
Корабът потъва ПРАВИЛНО, Павеле, все по-правилно.

И май не толко' РежимътБоБо3 не е крив, колкото ... мат'риалАт. Аз, ти, ние; криво-съдието, криво-славието.

Инак - за попържни, за пЦувни, проклятия и ... ГРАМАДА; за злопамет ни бива, сякаш.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”