Честито! , брой 17 (2941), 04 май 2018" /> Култура :: Юбилеи :: Щастието Емилия
Български  |  English

Щастието Емилия

 
Голямо щастие е да имаш продължително време редом до себе си, някъде около тебе, творящо същество, човек, създаващ нови смисли и непознати вселени. (Сияе пеещото същество - беше написал Биньо Иванов в знаменитото си стихотворение, посветено на приветствалия появата му негов личен меценат, изключителният художник Иван Кирков, стихотворение, което поетът донесе като дар и за всички нас при един от своите набези към София от своя Кюстендил.) Такова прекрасно творящо същество бе за мен преди няколко десетилетия, през две или три щастливи лета, поселеният в малката къщица (отдавна разрушена) на ул. "Хан Аспарух" 60 - редом с нашия дом, неистов художник Едмонд Демирджиян. Можеше в късен час, след като си приключил с дневните си дела, да отидеш с бутилка вино (Еди не пиеше, нямаше нужда от подобно опиянение) в стаята откъм улицата на партера и той да ти показва с неизменната си широка щастлива усмивка на лицето какво е нарисувал в своето неистовство през деня. Можеше загадъчно да ти каже, че пише на големи листа с едри букви някакъв трактат за изкуството си, че слага, трупа листата в най-долното чекмедже на скрина си - без да се интересува как се подреждат там мислите му, без въобще да прочита някога написаното...
А големият Николай Кънчев? Знаехме: ако го няма няколко дни в топосите от Бермудския триъгълник (Писателите, Журналистите, Преводачите), не трябва да го търсим, да го безпокоим. Ще се "върне" след две-три седмици и ако си заслужил с нещо, ако благоволи, ще ти даде възможност да надникнеш в серийно направения нов ръкопис - или от цикъл гениални стихотворения, или направо на цяла сбирка. Удивителното бе, че след като се е "раздавал" трапезно с месеци, за него това е било и търсене на мига, трупане на усещане за предстоящо свръхсъсредоточаване, което трябва навреме да бъде издебнато...
(За подбудителната и за мен епическа мощ в творенето на романиста Владимир Зарев разказах наскоро...)
А в такова щастливо творящо същество се превърна за мен Емилия Дворянова през последните две и повече десетилетия. Унесеният поглед на Еми, загадъчната полусмивка говорят, че тя вече "работи" вътре в себе си. Скоро ще се "оттегли" с месеци и при редките си появи ще съобщава съвсем лаконично за хода на замисъла си, за набъбването на новия си роман. Тя вече знае какво е сътвореното, има го в себе си - още преди да е готово. Ще обезсърчава текстолога в мен, като ми казва, че е "съкратила", оставила е безжалостно някъде в компютъра си като самотен файл цели петдесет или дори седемдесет страници, които няма да влезнат в романа. ("Еми, съвсем не мислиш за бъдещите литературни историци!" - "Нищо, то си стои в компютъра".) Ще донесе накрая големия ръкописен том, ще обсъждаме кога точно ще излезе в нейното си издателство, в какъв празник ще се превърне представянето му...
Бъди щастлива, Еми!
Михаил Неделчев
 
„Култура” също поздравява любимата си авторка, читателка и приятелка Емилия Дворянова и й пожелава да бъде още по-щастлива в словото и във вярата си.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”