От пръв поглед ( кино), брой 17 (2941), 04 май 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Интересен филм, но без стръв
Български  |  English

Интересен филм, но без стръв

 

„Щастлив край“ (Happy End), 2017, Франция/Германия/Австрия, 107 минути, сценарист и режисьор Михаел Ханеке, продуценти: Маргарет Менегоз, Стефан Арнд, Вейт Хейдучка, Михаел Кац; оператор Кристиан Бергер, в ролите: Изабел Юпер, Жан-Луи Трентинян, Матийо Касовиц, Фантин Ардуин, Франц Роговски, Лаура Верлинден, Тоби Джоунс и др.
Разпространява Арт фест
 
Радикалният майстор на екзистенциалното напрежение Михаел Ханеке отново ни въвлича във всекидневието на днешно заможно семейство и ни сблъсква със смърт, но този път в Кале, в контекста на бежанската криза, и в историята е намесена жестокичката тийнейджърка Ив (Фантин Ардуин).
Клип, заснет със смартфон, показва млада жена. Това е майката на тринайсетгодишната Ив. Момиченцето снима и качва в мрежата. И отравя хамстер.
Скрита камера показва авария на строителен обект. Фирмата е на семейство Лоран и се управлява от Ан (Изабел Юпер), а виновен за инцидента е директорът - нескопосаният й син Пиер (Франц Роговски). Жорж Лоран (Жан-Луи Трентинян) е престарелият й баща – самотен, почти дементен в инвалидната си количка. Всички те, заедно с Тома Лоран (Матийо Касовиц) и жена му, обитават огромен дом. Тома е баща на Ив, която заживява с тях след самоубийството на майка си.
Никой с никого не е близък. Общуват машинално. Никой никого не обижда, но витаят досада и враждебност. Луксозните интериори са пропити с егоцентризъм. Към смъртта се стремят и най-възрастният, и най-малката в семейството. Те единствени проявяват интерес един към друг. Иначе ставаме свидетели на еротични диалози в чата между Тома и любовницата му. Рационалната и педантична Ан методично се стреми да се омъжи за английски адвокат (Тоби Джоунс). Когато празненството най-сетне е факт, се случват събития, които го объркват.
Отново, както в почти всеки свой филм, Ханеке влиза в ролята на ловък диагностик на консуматорското общество през фамилията. Отново, както в зловещо-енигматичния черно-бял концепт на ненавистта „Бялата лента” (2009), в кадър присъства детската жестокост. Отново, както в паралитично-прогностичния филм „Скришна игра“ (вж. „Култура“, бр. 34 от 2006), в разсъжденията за червивото човечество той въвежда скрита камера, несподелена вина и етнически ступор. Отново, както в поразителния „Любов“ (вж. бр. 8 от 2013), размишлява върху смъртта и избора, Жан-Луи Трентинян и Изабел Юпер са баща и дъщеря, а той е задушил любимата си съпруга. Но тук двойният носител на „Златна палма” от Кан (за „Бялата лента” и „Любов”) е по-близо до ранните си произведения, жестоко фокусирани върху човешката празнота, химеричната хармония, всекидневното насилие, вледеняващата пустош... Въпреки че се обляга на пословичната си психологическа вглъбеност и на актуалността на социалните мрежи, този път обаче големият австриец в Париж изглежда уморен – филмът е интересен, но без стръвта, на която ни е свикнал. Разбира се, удоволствие е да се следят ледените отношения между героите на страхотните Трентинян, Юпер и Касовиц, та дори и ексцентричното присъствие на Тоби Джоунс, но този път трагикомедията край Ламанша е вяла, а намесата на бежанци – нелепа.
По тътена на пустотата и някои детайли, „Щастлив край“ би могъл да се сравни с два от най-добрите филма на 2017 – руския „Нелюбов“ на Андрей Звягинцев (вж. бр. 32 от 2017) и шведския „Квадратът“ на Рубен Йостлунд (вж. бр 10 от 2018). С тях „Щастлив край” бе заедно в конкурса на Кан м. г. Но той не е нито свръхконцентиран като „Нелюбов“, нито ефектно сатиричен като „Квадратът“.
Дори да изглежда лека кавалерия в сравнение с най-силните филми на Ханеке, а може би и поради това, „Щастлив край“ държи – от първия до последния кадър. Все пак, правил го е един от най-предизвикателните мислители на екрана от последните десетилетия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”