Български  |  English

Пусни моркова!

 
Изложбата „Pollution” (Греди Асса – живопис, Елена Филипчева – фотографски колажи и инсталации, Ина Асса – шалове, Мария Янева – дизайн) в галерия „Контраст” е екологична, но не само екологично загрижена, а и екологично замислена. Иронично, на ръба на закачката ни предупреждава, че преди природата да започне да изчезва около нас, изчезва в мислите ни. Като заек в цилиндър.
Фокусът е прост за разгадаване: тя е културен конструкт в различни авторски версии и докато културата я разбира, представя ни я, връща ни към нея, я поглъща в себе си, лишава я от наличност, отнема я.
Въпросът става особено актуален през новия век, когато пост-постмодерната култура издига в култ природата и извлича от нея престижни образи, с които я подменя, разполага се на мястото й. Колкото повече се фанатизира на тема чисти храни, естествени материи, здравословен начин на живот и т.н., толкова повече интерпретациите й (със сигурност най-безвредният продукт) изчерпват контакта ни със самата природа – дават ни я, но не позволят да я получим. Името на изложбата ни го подсказва твърде директно, въпреки многозначителността на английската дума „Pollution”: опитите на съвременната култура да преодолеят отдалечаването от природата са част от него и най-много могат да доведат да удовлетворение без акт, до полюция. Само един пример: веганството днес е градско вярване, утопически дискурс, а не естествено състояние и непосредствен опит.
Този напрегнат проблемен кръг се завърта мощно от живописта на Греди Асса, която, заедно с пластическите си качества – още от участието на художника в групата „Градът” – изявява и своя концептуален потенциал. Тук Асса показва поредица от малкоформатни платна с плодове и зеленчуци – пресъздал ги е витални, весели, съблазнителни, сладки и изглежда така безрезервно отдаден на тях, че ти се иска да можеше да ги захапеш. Впрочем, кетърингът на откриването (само от пресни плодове и зеленчуци) предлагаше такава възможност, картините обаче се занимават с измамността на желанията, които пораждат. Концептът им се пресича в близката история на изкуството с онази рисунка на лула на Рьоне Магрит, под която беше написал „Това не е лула” (тук функцията на надписа изпълнява контекстът на изложбата).
И действително, това не са плодове и зеленчуци, а пластически разработени знаци на една персонална иконосфера, взети на заем от природата, който никога няма да й бъде върнат. Нейните дарове са станали играчки за паметта на художника във въображаема реминисценция на собственото му детство, откъдето се чува познатият рефрен: „Чушки и домати който не яде, той голям не ще да порасте”.
Асса представя и платна с далеч по-внушителен мащаб на риби, патица, заек… Заекът като че ли е най-показателен: як, плътен, целеустремен и същевременно създаден от летлива, полупрозрачна материя, която свързва физическия и психическия предмет, заличава разликата помежду им.
Изложбата влиза и в жанровия канон на концептуалното изкуство с фотографските колажи-инсталации на Елена Филипчева. В тях присъстват цитати от работите на Асса, размесени с фрагменти от снимки, „иззети” с попартов замах от масовата култура и репликирани със струпвания от „намерени вещи” в премерена близост до „естетиката на боклука”, но и в категоричен отказ от „естетиката на грозното”. Произведенията на Филипчева, за което помага дизайнерската намеса на Мария Янева, са красиви и привлекателни, приличат на елементи от интериор на скъп бутик, заживели свой живот. Това обаче не са техни формални белези, а донякъде самоиронично обслужват съдържателната им задача: да припомнят, че в консумативното общество презентацията е далеч по-важна от онова, което презентираш. Филипчева въобще се интересува от последните развития в стереотипите на консумация, като ги подлага на ценностна диверсификация. Едни от тях (не това е новото, разбира се) са подложени на критика, като обезличаващи, културно дезинтегриращи и човешки унизителни, защото приемат всичко за стока и така унищожават морално и интелектуално продуктивните различия между нещата. Но други - и това вече е новото, са успели да формират една елитарна култура на консумация, която не проявява нагона да имаш, а го сублимира в символните фигури на високия лайфстайл, добрия вкус и индивидуалната идентичност. В нейна емблема са превърнати хартиените пликове с дръжки, които са използвани като повтарящ се фон на колажите, за да отрекат найлоновите торбички, търговските вериги, заведенията за бързо хранене, моловете, ментетата, силиконовите устни, библиотеките с непрочетени книги…
Шаловете на Ина Асса в контекста на изложбата поставят акцент върху ролята на модата: именно тя, нейната митология в консумативното общество е сигурният механизъм, по който консумацията става идентичност. Писъкът на модата, който се задържа не знам вече колко сезона поред, е природата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”