помни неудачниците?" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Кога историята <br>помни неудачниците?
Български  |  English

Кога историята
помни неудачниците?

 
- В игралното кино ти дебютира през 1989 с „Юдино желязо”. Оттогава си създал 6 филма и само един и половина се занимават със съвременността – имам предвид днешната линия в експерименталния „България, това съм аз” (2000) и етническата мелодрама „Лист отбрулен” (2002). Като сложим и близо 30-те ти документални филма, все към историята те тегли. Защо?
- Всеки ден си въобразяваме, че създаваме бъдеще, а всъщност, във всяка изживяна минута творим минало. Колкото по-активно се бъхтим над бъдещето, толкова по-богато става миналото. Умножено по числото на човеците на тази земя, представяш ли си какво производство на минало се случва?! Ние живеем в океан от минало, сред който стърчат няколко мъгляви острова на бъдещето. Миналото е като оня митичен Океан, който е началото и краят на всички реки и опасва земята, няма начало и няма край. Като погледнеш океана на миналото, не можеш да не изпиташ преклонение пред него. И желание да го прекосиш. Анадънму?[1]
- „Врагове” е ситуиран в края на Балканската война през 1913 г. край морето. Показва среща на български войници с турските им противници. От дядо си ли знаеш тази случка или от архивите, с които си стар приятел?
- Истинската история е описана в историческата литература. Никой не й е обръщал съществено внимание, защото е периферна случка, която няма ефектен завършек. Историята помни или победителите, или жертвите, никога неудачниците.
- Във филма няма баталии, но по силно сугестивен начин е представена Балканската война като български крах. Кога реши, че филмът ще е черно-бял? Досега си снимал с операторите Георги Чолаков и Огнян Калайджиев. А сега първият ти черно-бял игрален филм е заснет от виртуозния визионер Рали Ралчев. Как работехте?
- Когато разговаряхме с Рали за „Зад кадър“, който е първият филм, който заснехме заедно, решихме, че филмът трябва да е заснет „бамбашка“ – героят е филмов оператор. Във филма има повече от десет кадъра, дълги над две минути, направени изключително сложно. При това, тази сложност не бие на очи, само изкушените в правенето на кино ги забелязват. От Кайро до Пусан винаги се намираше по някой, който да забележи кинематографичния строй на филма. При „Врагове“ беше различно. Казахме си, че филмът трябва да е максимално просто заснет. Гледахме фотографии, филми и решихме, че филмът трябва да гони строгата визия на изображенията от епохата: с много „сребро в кадър“. Ненапразно повечето от снимките от преди сто и десет години до днес не са загубили своята свежест за разлика от ерзац цветното фото на втората половина на ХХ век. След вземането на това решение, всичко беше в неговите ръце – Рали е перфекционист и високо организиран. Чак понякога да се почувстваш неудобно, ако се отпуснеш.
- Голяма заслуга за въздействието на „Врагове” имат вкусът и талантът на художника Георги Тодоров-Жози. Заедно ли търсихте местата за снимки?
- Предимството да се работи с Жози е, че няма нужда от въвеждащи приказки. В своята кариера е видял всичко и е работил с всякакви типове режисьори. Тъй че, няма какво да се правим един друг на интересни. Просто си свършваме работата. Правим го вече в няколко филма.
- Седмината войници с лодката представят различни социални групи от първите години на ХХ век в България, а актьорите играят много вярно типажите и се получава сочен групов портрет. Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валентин Ганев, Христо Ушев, Стефан Мавродиев, Леарт Докле, Димитър Овчаров – до един са добри. Но Асен Блатечки и Валентин Ганев са радикално далеч от ролите им досега. Как избира актьорите?
- Не е трудно да избереш едни от най-добрите актьори, за да ги снимаш. Трудно е да ги събереш в едно време и пространство, защото са най-добрите и са много заети. Асен непрекъснато се вайкаше, че цял живот градял образ на секссимвол, а сега играел пълен идиот. Получава му се. И двете му се получават, искам да кажа. И секссимвола, и идиота. С Вальо имахме само един спор: дали мустаците му да са завити нагоре - „бурмалии“, или да са „шпиц“. Вальо победи – „шпиц“! И си отгледа чудни мустаци. След филма, като го видях обръснат, все едно беше друг човек. Проблем беше брадата на Мавро, който играе свещеник. (Аз нямам филм без Мавро!) Той нямаше как да си пусне брада, защото тъкмо по това време трябваше да играе женски образ в представление. Някак не идеше да играе в театъра като Кончита Вурст, затова неговата брада е изкуствена. Много зор видя, горкият, с тая брада! Леарт пък, който играе Фелдфебела, непрекъснато ми даваше примери от разни американски филми, които не съм гледал. “Господин Докле, казвам му, дръжте се като албанец, не като американец!“ Разбрахме се. И си стои във филма като истински... българин. Христо Ушев прилежно ме питаше преди всеки кадър: „Аз какво играя сега?“. Във филма има епизод, в който всички герои пътуват в каруца. На въпроса му какво да играе, му отговорих: „Играеш Мичман, който се вози в каруца!“. Оправи се блестящо.
- Преди „Врагове” си снимал Иван Бърнев в „Лист отбрулен” като „ментално изостанало” турче, като полицейски началник в „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” (2008) и като филмов оператор (чийто прототип е Христо Тотев) в първия ни игрален филм за вероломната роля на ДС и досиетата „Зад кадър” (2010). Как постигате различните му превъплъщения?
- С Иван Бърнев няма какво „да се постига“. При него проблемът е другите да го настигнат. За да работим заедно, отложих снимките с една година. Това е.
- За втори път след „България, това съм аз!” (2000) снимаш сина си Димитър Овчаров, който иначе е художник във Виена. Защо се спря на него?
- Трябваше ми човек, който безропотно да понася всички удари. В прекия и преносен смисъл. Затова взех Димитър, който изяде много бой във филма. (Той е яко момче, носи на бой.) Отгоре на всичко, във финалния монтаж съм му изрязал сума ти сцени. Но нали заради това съм го взел – ще търпи – баща съм му.
- Филмът е суров и мъжки, но се гледа леко. Мисля, че това се дължи и на чувството за хумор. Досега то е присъствало повече в документалните ти филми.
- Ние сме затънали в ада на живота и единственият полъх от рая е чувството за хумор. Смешното в изкуството е сложно и тънко нещо. Не мога да трая Джим Кери, например, но във филма на Форман „Човек на луната“ го гледах, смях се от сърце и плаках. Лошото е, че Форман почина.
- Ти си признат майстор на народопсихологическия детайл, на историческата препратка, на глобалното обобщение. Във «Врагове» успяваш да внушиш колко жилави са кусурите на българския характер. Смяташ ли, че зрителите ще се отъждествят с героите на филма?
- «За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и всенаедно да вървим, ако ще бъдем хора.» Не съм го казал аз.
- Доскоро филмите-епохи отсъстваха в новото българско кино. Сега вече се появиха няколко... Това знак за какво е?
- Историята на българското кино познава много глупости, проектирани на исторически фон. Някои от тях са заснети с размах и са откровени исторически фалшификации, други обслужват конюнктурни интереси, трети се покатериха на гърба на разни годишнини, почти винаги с детско-юношески патос и с националистически привкус... На пръстите на едната ръка се броят филмите, които наистина се интересуват от човека и историческото време, което се е проектирало върху му. Тъй че не съм склонен да правя обобщения за състоянието на българското кино въз основа на обръщането му към историята. Всеки автор сам достига до това защо и какъв филм да прави. И отговаря пред съвестта си.
- Как се снима с малко пари исторически филм, в който няма и помен от бутафория?
- „Врагове“ ли имаш предвид?
- Естествено.
- Приблизителността е най-големият враг на филмите в епоха. Казах, че „всяко копче трябва да е истинско!“ Елена Стоянова, художникът по костюмите, ме разбра и следваше тази максима буквално: поръча и изработи копия на истинските копчета от епохата, които вече почти не съществуват. Консултантът д-р Александър Въчков е блестящ познавач на униформите и аксесоарите към тях. Във филма костюмите на основните персонажи са ушити по истинските кройки от епохата. Към това трябва да добавя и изключителната д-р Майя Захариева. Тя изкара душите на всички реквизитори, оръжейници, декоростроители, абе на всички... Ходеше със снимките на оригиналните предмети от епохата и докато не стане на нейното, не мирясваше. Благодаря на Асен Владимиров, че навремето ме запозна с Майя. С нея се диша другояче.
- Често разказваш случката с урагана по време на снимките на „Врагове”. С какво тя допринесе за автентичната атмосфера на филма?
- Че да не би често да се случва да преживееш ураган и то по време на снимки?! Ураган, който ни принуди да спрем за няколко дни, защото буквално не може да се излезе от хотела, ураган, който смете целия декор в морето. Добави и дъжд 120 литра на квадратен метър за три дни. Ти представяш ли си какво значи да спреш снимки извънпланово за няколко дни, когато бюджетът ти и без това е недостатъчен? Времето тече, надниците на хората текат, наемите на техниката текат, дневни, квартирни, графикът на заетостта на актьорите отива по дяволите, всичко се изнизва през пръстите, а не можеш да направиш нищо. Ураган. Как да не го споменавам?! От друга страна, ужасяващо тежките условия за снимки със сигурност наложиха своя отпечатък върху филма. Нямаше какво да се обясняваме, че по време на войната трудно се стигало оттук до там. Ние го изпитвахме с кожата си. Като ти останат обувките три пъти в калта, вече знаеш как е.
- Направи ми впечатление, че след прожекцията на София филм фест м. г. си съкратил филма. И сега се гледа комфортно в тези 101 минути. Какво те подтикна към този радикален жест?
- Е, радикален. Аз не за пръв път променям филм, след като съм го гледал с публика. В случая ми се стори, че трябва да жертвам някои красиви актьорски сцени, които със сигурност работеха за характерите на персонажите, в името на по-бързото влизане в основния конфликт, в талвега на филма. Някои от актьорите, а те всички са ми близки, направо проплакаха. Но ще го преживеят.
- Спомням си, че четох проекта като „Прашката на Давид”. Много сполучливо и обемно е новото заглавие „Врагове”. На какъв етап ти хрумна?
- Предишното заглавие ни водеше към самотността и уникалността на подвига. Нашите герои преодоляват различията си само когато имат враг. Тогава дори и смъртта не е страшна. Загубвайки врага, те губят всичко.
- Досега композитор във филмите ти беше Божидар Петков, светла му памет. Кой е авторът на музиката във „Врагове”?
- Който е казал, че няма незаменими хора, е бил мизантроп. Всеки човек е незаменим, а в творчеството – дважди. Уникалността на Божидар беше в това да се разтвори във филма, без да се налага, а едновременно с това да остави своя уникален отпечатък. Вече два филма правя без него. И в двата няма оригинална музика. Във „Врагове“ музиката е основана на военни сигнали от началото на ХХ век: „Сутрешна молитва“, „Сбор“, „Вечерна молитва“. В оригинала те се свирят от тръба. Намерихме нотите, а звукорежисьорката Валерия Попова ги изпя. Искахме този женски глас да е копнежът на всички жени, които не присъстват във филма, но са в душите на героите ни.
- Какво смяташ, че е най-важно да се промени час по-скоро в Закона за българската филмова индустрия?
- Да си призная, страх ме от всякакви промени в закона. Ние наивно мислим, че когато нещо е добро и полезно за духовното здраве на нацията, на някого от властимащите му пука за това. Всички инициативи, които излизат от нашата общност, се подемат с добри намерения, след това преминават през нечистите ръце на лобистите, на „ония с парите“; и накрай народните представители гласуват тъкмо обратното на това, което сме си представяли. Да не се окаже, че сме като в приказката, дето един се оплаквал: “Господи, яз ти са молах да ми даруваш кон, яз да го яхам, а то конот мене ме яхна!“.
- От 20 април „Врагове” излиза на екран в цялата страна. Какви са очакванията ти?
- Наскоро ходих на лекар. Като разбра с какво се занимавам, докторът ме навика: „Каква била тая реклама за еди кой си филм?!“ Подведено от рекламата, цялото отделение отишло на кино. И псувало през цялото време в тъмния салон и филма, и рекламата му. Обясних, че нямам нищо общо с тоя филм, но докторът дълго ме гледа подозрително – кой знае каква реклама ще си спретна и аз! Тъй че съм умерен оптимист - който трябва, ще гледа филма. Надявам се, докторът – също.
 
Въпросите зададе Геновева Димитрова
18 април 2018 г.


[1] Разбра ли ме? (тур.)
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”