Български  |  English

goEast 2018:
пълнолетие с нови идеи

18-ти Международен кинофестивал, Висбаден, 18-24 април

 
Капризни са фестивалните траектории – любопитни, провокативни, понякога изненадващи. Когато goEast се появи през 2001 година веднага след Милениума в елегантната столица Висбаден на богатата федерална провинция Хесен, той откровено заяви себе си като „фестивал на филми от Централна и Източна Европа“. И декларира интереса на Запада към активно променящия се Изток след падналата Стена. Още тогава обаче goEast се сблъска със съществуващия вече симетричен фестивал в Котбус, втория по големина град в провинция Бранденбург, но на територията на бившата държава ГДР. Съперничеството се оказа продуктивно, с желание за конкурентна селекция и по този начин в интерес на зрителите. И така, goEast достигна своето фестивално пълнолетие, осъзнавайки потребността от продължаващо развитие с необходимите промени и актуализации.
Логото на фестивала за тазгодишното му 18-то издание не се е променило – слоганът goEast и стрелка в компютърен шрифт, която сочи от ляво надясно (опростен географски знак „от Запад на Изток“). Но в действителност, интересът към филмовия процес в страните от Централна и Източна Европа не само се е разширил географски (чак до сега независимите средноазиатски републики от бившия Съветски Съюз). А се е задълбочил и в проблемно отношение, като отчита и търси сложно нюансираната ситуация в тази част на Стария континент, особено след разширяването на ЕС и общите актуални тревоги на нехомогенното „европейско семейство“. Затова фестивалният трейлър, който се върти преди всяка прожекция, вече е нюансиран с детайлно споменаване на държавите – нови демокрации. Едва ли само като видима промяна, осъществена от изцяло новия организационен екип с директор енергичната и компетентна млада холандка-фестивален експерт Хелийн Герицен. По-скоро това е лесно и четливо напомняне, което трябва да подчертае конкретното внимание към реалната ситуация на разслоение и разграничение в отделните страни от бившия Източен блок, към тяхното днешно всекидневие в условията на трудна демокрация и всички свързани с нея продължителни, болезнени и понякога дори изненадващи социално-политически сътресения.
Вероятно следващите фестивални издания ще внесат повече яснота в търсения нов облик на goEast, но и сега е видно, че нови идеи, перспективни намерения и амбициозни проекти съпътстват заложените ориентири. Сред тях определено и ярко се откроява смелият ход към новите технологични възможности, които витаят около екранното изображение през последните години, и по-конкретно - активните усилия на софтуерните специалисти да наложат и усъвършенстват 360-градусовото аудиовизуално зрелище. То вече пише своето бъдеще пред очите ни чрез все по-енергичните автори на VR сеанси или, ако ги назовем с познат термин - филми във виртуална реалност. Това е петата технологична вълна на екрана след създаването на кинематографа от братя Люмиер в края на ХІХ век и последвалата поява на звука, цвета и стерео изображението (по-известно като 3D). Новото при VR е тоталната илюзия за непрекъснат време-пространствен синтез, който обаче не се прожектира на екран, а се възприема (засега) индивидуално от всеки зрител чрез специален шлем (маска). Новата „фестивална еуфория“ за първи път се появи преди година в Кан 2017, четири месеца по-късно и Венецианската лагуна приюти няколко VR сеанса като част от програмата на най-стария кинофестивал в света. После, през ноември 2017, и Солунският фестивал даде екран на подборка от VR филми, при това за първи път в нормална конкурсна категория. И Берлинале 2018 реши да не изостава и също включи в 68-ото си издание такива заглавия. И ето, че сега goEast, въпреки специализирания си селекционен профил, също се нареди сред новаторските търсения на съвременното кино.
Селектираната програма предложи осем VR проекта, създадени от почти любителски екипи на ентусиасти със съвсем минимални бюджети. Но авторите им, подчинени на амбицията да не „изпуснат влака“, който потегля пред очите им от перона на старото класическо филмово зрелище, са решили да отведат зрителите/пътници към ново приключение в илюзорния свят на виртуалната реалност. В програмата участваха филми с изненадващи адреси от Полша, Сърбия, Румъния, Германия и дори от Беларус, Украйна, Литва. А победител и носител на единствената награда се оказа руският виртуален филм/сеанс „Номинална империя“ (10 минути) на режисьорския тандем Денис Семьонов и Наталия Северина. Тяхната смела художествена идея залага на органична сюжетна находка от летописа на знаменития руски авангард: фантазна постмодерна дистопия, в която театралният гений Всеволод Мейерхолд не е екзекутиран от Сталин през 1939 година, а напротив – налага своя естетическа „диктатура“ под кодовото название „пролетарАРТ“. Разбира се, в този кратък експериментален сеанс, както и в другите подобни VR експерименти, не можем да търсим и очакваме някакви впечатляващи философски или естетически открития, които ще останат в аналите на новото екранно изкуство. Но самото им присъствие в подобна селекция и то в рамките на един досега традиционен кинофестивал е показателно – както за общото развитие на технологичната еволюция, така и за своевременния рефлекс на goEast, който мисли за своето бъдеще като част от общия световен кинематографичен процес. Знакова илюстрация на тези наблюдения е дори названието на състезателната категория „Open Frame Award“ (отворен кадър) като очакване и покана за съучастие в обновяването на екранните изкуства.
Разбира се, като събитие с 18-годишна биография и пълнолетна зрелост, goEast поддържа вече проверената през годините селекционна формула на основния си конкурс от 10 игрални плюс 6 документални филма, подчертавайки по този начин равнопоставеността на двата вида кино, без да изорава разделителна бразда между тях. От друга страна, селекционерите, без да търсят някакъв нарочен географски баланс, а водени от високи художествени критерии, все пак са успели да представят разумно отделните национални киношколи с действително качествени филми. Лекият превес на заглавия от трите прибалтийски страни Литва, Латвия и особено Естония бе предварително обявен селекционен фокус заради столетието от тяхната независимост като самостоятелни държави (1918 година, след края на Първата световна война). Но наистина, без сянка от подобен компромис, журито с председател унгарската режисьорка Илдико Енеди (тя бе в същата роля преди месец на София Филм Фест) заслужено отличи с голямата награда „Златна лилия“ изящната естонска черно-бяла фолклорна приказка „Ноември“ на талантливия режисьор Райнер Сарнет (негов трети игрален филм). Макар сюжетът да е отпратен в загадъчната мистика на ХІХ век, елегантният опоетизиран слог на екранния разказ с перфектно графично изображение и на моменти деликатно чувство за хумор държи вниманието на зрителите и печели симпатии с ненатрапчиви притчови послания.
До неотдавна киното на източноевропейските страни, освободени от дълголетния тоталитарен натиск, много често реагираше на новата политическа реалност с тежки драми на субекта в общата безпътица. Неслучайно дълги години след Стената невидим меридиан делеше социалните драми на разбунения Изток от депресиите на подредения Запад. Но постепенно това поляризиране се разми и уравновеси, особено през последните години на мигрантска криза и бежански вълни. Така някак естествено европейският изток се върна към обичайни теми и проблеми, които съпътстват всяка социална общност и съдбата на индивида във всекидневието. Особено остър поглед към ярки конфликтни ситуации, които унизяват достойнството на субекта и подриват принципите на универсалния хуманизъм, открива документалното кино. Подобен абсурден със своята антихуманност случай измъква от всекидневието младата унгарска документалистка Бернадет Туза-Ритер в своя потресаващ социално-психологически опус „Пленница“. Нейната героиня Мариш, жена в напреднала възраст, е домашна помощничка, а всъщност слугиня в къщата на семейство от средната класа. 12 часа върши всякаква домашна работа (чистене, приготвяне на храна, грижи за животни, пране, земеделски труд) само срещу храна и цигари! Спи едва по няколко час в денонощието, а в добавка ходи и на работа в близка фабрика, като заплатата дава на господарите си! Режисьорката успява 18 месеца да общува с тази съвременна робиня, а заснетите епизоди са потресаващи със своята абсурдна достоверност в една централноевропейска страна през ХХІ век. Изненадана и потресена от тази съдба, Бернадет Туза-Ритер прави допълнително задълбочено проучване по темата, за да установи невероятни факти относно тази реално съществуваща форма на модерно робство: 22 хиляди подобни случая само в Унгария, около 1.5 милиона в Европа и 42 милиона в целия свят! Настина, потресаваща фактология, която разумът не приема, а тя съществува реално днес. Унгарското кино винаги е имало много силна социална основа, ярък екранен език и филми с мощни художествени обобщения. Независимо от политическите промени, социални сътресения, икономически трудности, всяко ново поколение унгарски кинематографисти ражда, отглежда и налага на световния екран поне няколко знакови имена, които остават в аналите на киното. И между тях винаги има някоя впечатляващо талантлива жена режисьор. Марта Месарош е ненадминат пример за дълголетна творческа енергия от най-висока класа. Миналата година тя бе специален гост във Висбаден, тогава разказваше за новия си проект, който, вече завършен, сега бе специално събитие в програмата на goEast. „Aurora Borealis“ в буквален превод от латински означава „северна зора“, но така науката назовава природното явление северно сияние. Марта Месарош използва латинския термин като заглавие на филма си, защото в него разказва за сложно изстудените психологически взаимоотношения между две поколения жени - майка и дъщеря, в техния диалог за изтеклото време, прекъснатите връзки, социалните промени като фактор в човешката съдба и все пак силата на кръвта, която оцветява спомена. Разбира се, Марта Месарош, вярна на своя граждански рефлекс, няма как да отмине болезнената тема за унгарската драма на 1956 година, премазаното народно въстание, съветската окупация и „сиянието“ от белезите в паметта. А за да бъде докрай вярна на своето творческо поколение, е поканила за главната роля вече възрастната, но най-голяма актриса на унгарското кино Мари Тьорочик (родена 1935) . Филмът не е незабравим шедьовър, Марта Месарош отдавна не е в златната си режисьорска форма, но докосването до къс от живата история на една забележителна национална кинематография винаги е вълнуващо за всеки професионалист.
А като баланс – национален и поколенчески, фестивалът показа и панорама от 6 филма на вече утвърдения руски режисьор Борис Хлебников, който, докато все още го имахме за обещаващ млад талант, някак неусетно се нареди сред най-ярките имена на новото руско кино. Мястото му е категорично защитено със заглавия като „Коктебел“ (2003, съвместно с Алексей Попогребски), „Свободно плаване“ (2006), „Безумна помощ“ (2009), „Докато нощта ни раздели“ (2012), „Дълъг щастлив живот“ (2013) и най-яркият досега „Аритмия“ (2017). Подобни филмови подборки също са част от функцията и задачите на добрите, истински фестивали, които, редом с новата селекция, с опита да се уловят и дефинират процесите в съвременното кино, да се информират зрителите за важните имена, заглавия и тенденции, поддържат същевременно паралелна образователна и възпитателна дейност. goEast вече 18 години безспорно изпълнява тази отговорна мисия в своя профилен сегмент, като продължава да подкрепя твърде съществено и полезно киното на изток от бившата Стена.
 
Наградите:
„Златна лилия“ - „Ноември“, Естония/ Холандия/Полша, 2017, реж. Райнер Сарнет;
Най-добър режисьор - Бернадет Туза-Ритер за „Пленница“, Унгария/Германия, 2017;
Награда на Министерство на външните работи - „Другата страна на всичко“, Сърбия/Франция/Катар, 2017, реж. Мила Турайлич;
Почетен диплом - „Резо“, Русия, 2017, реж. Леван Габриадзе;
Награда на ФИПРЕССИ: за игрален филм - „Ледена майка“, Чехия/Словакия/Франция, 2017, реж. Богдан Слама; за документален филм - „Пленница“;
Най-добър VR филм - „Номинална империя“, Русия, 2018, реж. Денис Семьонов, Наталия Северина.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”