Немските радиооркестри
В началото беше музиката" /> Култура :: Изборът на Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> Немските радиооркестри </font> </font><br>В началото беше музиката
Български  |  English

Немските радиооркестри
В началото беше музиката

Поглед към историята на немските радиооркестри

 
„В началото беше музиката.” Така накратко, с леко намигване към първото изречение от Евангелието от Йоан, можем изчерпателно да опишем непреходната връзка между германското радиото и неговите оркестри. Историческият преглед на общото им развитие дава основание да кажем, че радиооркестрите имат особено значение за музикалната ни култура от създаването им до наши дни.
 
Първа вълна
29 октомври 1923, 20.00 часа. Това е денят и часът, в който се ражда най-старото радио в Германия. В този ден радиопредавателната станция в Берлин излъчва за първи път концерт на живо, като по този начин дава решителен тласък по пътя към бъдещото сформиране на Симфоничния оркестър на Берлинското Радио. Първоначално изпълнения на живо се редуват със записи от плочи. Но много скоро необходимостта от по-богат музикален репертоар става силно осезаема.
От пролетта на 1924 г. започват да се излъчват записи и от регионални радиостанции, като например от „Средногерманското радио MIRAG” в Лайпциг, от радиото „Германският час в Бавария” в Мюнхен, от „Югозападното радио” във Франкфурт на Майн, от „Северното радио” в Хамбург, от „Южногерманското радио” в Щутгарт и редица други. Постепенно се ражда идеята в Германия да се обособи отделен радиооркестър. По онова време вниманието на радиодиректорите е привлечено от тогавашния Лайпцигски симфоничен оркестър, чиито първи изяви датират още от 1915 година.
Той е създаден като Оркестъра на концертна дирекция в Лайпциг, но през 1924 г. „MIRAG” го приема под шапката си като Лайпцигски радио-симфоничен оркестър. Същото се случва и с днешния симфоничен оркестър на Хесен, който през 1929 г. носи в името си определението „франкфуртски” и е дирижиран от Ханс Росбауд, съгласил се заедно с оркестрантите всекидневно да свирят на живо за радиослушателите. Но радиостанциите „си присвояват” не само оркестри, но и си създават собствени хорове. Берлинският радиохор, например, днес известен като радиохор „Берлин”, е основан през пролетта на 1925 година.
Още от самото начало музикантите от радиооркестъра и членовете на хора са изправени пред предизвикателството всекидневно да овладяват широк обем от репертоар, като изпълненията им винаги се излъчват на живо. След инфарктно концентрирани и стегнати репетиции. Без никакво право на компромис с качеството на изпълненията. Записват се концерти от всички епохи, опери, оперети, оратории, инструментални съпроводи, солови партии, камерна музика, но също и радиопиеси. Цялата тази дейност се възприема като самоочевидна задача на новообособилите се радиооркестри. За тях започват да се изграждат както специални пространства за записите на живо, така и зали с подходяща акустика за репетициите на оркестъра и хоровете. Създават се и библиотеки с партитурите, които постепенно се превръщат в богат нотен архив. Важно е да се отбележи, че и разпространението на съвременната музика е неразделна част от развитието на радиопрограмите. Списъците с изброените записи на много от радиооркестрите от 20-те и 30-те години на миналия век днес могат да се четат като енциклопедия „Кой кой е?” за цели поколения композитори.
Преди всичко, самите композитори застават начело на оркестрите и започват да дирижират собствените си произведения. Да вземем например дейността на симфоничния оркестър на Берлинското радио – имена като Игор Стравински, Ханс Пфицнер, Рихард Щраус, Вернер Егк имат възможността да разучат творбите си заедно с оркестъра, да ги репетират, после да ги запишат и така да ги завещаят на бъдещите поколения. През 1931 г. в Германия има общо седем радиохора и десет радиооркестъра с различна големина.
 
„Третият райх”
Няколко дни след завземането на властта от националсоциалистите, радиото е подчинено на Министерството на народното просвещение и пропаганда. Начело е поставен Йозеф Гьобелс, като това се случва на 15 февруари 1933 г. с постановление на райхсканцлера Адолф Хитлер. Новото ръководство оставя сериозни следи върху музикалната продукция на радиооркестрите в целия Райх. В обект на техен основен интерес се превръщат произведения и композитори от така нареченото „национално наследство” - Бах, Моцарт, Бетовен, Брукнер и Вагнер.
Музиката на „изродените” и отлъчените композитори е забранена. Тя спира да се свири и излъчва, а радиооркестрите изиграват много важна роля в „изковаването” на пропагандните цикли на Бетовен и Брукнер. Националсоциалистическите идеолози действат бързо и много скоро след поемането на властта имат строен план как да се възползват от симфоничната музика на немските композитори, звучаща по радиото. Добре подбраната музика от чуждестранни композитори се изпълнява само като вид алиби от типа „и все пак, ние сме космополитни и отворени към целия свят”...
С началото на Втората световна война се увеличава композирането и записването на така наречената „развлекателна” и танцувална музика, която озвучава „колоритните вечери”, концертите по желание, предаванията за фолклорна музика и т.н.
Заради войната всички театри и сценични пространства затварят врати чак до 1 септември 1944 г. Музикалният живот застива, но много от останалите без работа инструменталисти са приети в радиооркестрите и остават там до края на войната, участвайки основно в правенето на записи. Това обяснява защо само десет дни след безусловната капитулация на Германския райх - на 19 май 1945 г. - симфоничният оркестър на Берлинското радио изпълнява Девета симфония на Бетовен в голямата зала на булевард „Мазуреналее”. Така и новото следвоенно начало на живота на радиото отново се свързва силно с музиката.
 
Втора вълна
Двата процеса - децентрализация и възстановяване на демократичните механизми в радиоразпръскването - са ръководени от съюзническите военни администрации. Тяхното управление предизвиква втора вълна от сформиране и преструктуриране на радиооркестри както във всичките четири окупационни зони, така и в Берлин.
Пример за това е създаването на „Симфоничен оркестър РИАС” на 15 ноември 1946 г. – днешният германски симфоничен оркестър на Берлин. Други нови състави възникват около новооткритите радиостанции в Кьолн, Щутгарт, Фрайбург, Баден-Баден, Кайзерслаутерн. В следвоенния период радиото отговаря на засилената потребност от танцувална и „развлекателна” музика с обособяването и присъединяването на много бигбенд оркестри. Този процес е придружен от задълбочаващо се диференциране сред големите симфонични оркестри и бигбенд състави, но мисията на новите радиооркестри остава същата - да изпълват целодневно радиоефира. Трябва да признаем, че в онзи момент, след нанесените поражения от нацистката епоха, звукозаписната индустрия не е в състояние да изгради нито нова музикална култура, нито да популяризира съвременни композитори. В същото време, белязаните от технологичен напредък в записващите технологии 50-те години на ХХ век променят живота на радиооркестрите.
Все повече творби се създават за чисто студийни продукции, за по-късно използване в програмата и за запълване на архива. И всеки сезон на тази дейност се посвещава около една трета от дейността на радиосимфониците.
Това успокоява и нормализира живота в радиоефира, след като години наред националсоциалистическите регулации потискат и маргинализират новата и съвременната музика. Съвсем закономерно, възпитателната и образователната мисия на общественото радио в края на 40-те години се фокусира върху световните премиери – както на немски композитори и техни нови произведения, така и на съвременни творби от чужди автори. Радиослушателите започват да чуват имена, като Паул Хиндемит, Артур Онегер, Александър Скрябин, Дариус Мийо, Ханс Вернер Хенце, Карл Амадеус Хартман, Ернст Тох, Бернд Алоис Цимерман и т.н. Освен това, кипящият музикален живот в радиото насърчава развитието на много от съвременните композитори – ярък пример в това отношение е Карлхайнц Щокхаузен.
В следвоенния период Щокхаузен става ръководител на електронното студио на WDR и остава там цели двадесет години, в които успява да наложи Кьолн като един от значимите центрове за съвременна музика. Много от композиционните принципи, които Щокхаузен развива, са революционни и формират стила на следващото поколение композитори. През последните десетилетия радиосимфоничният оркестър и хор на WDR за първи път изпълняват в ефира на радиото голям брой композиции на Щокхаузен. В това няма нищо нередно, защото тази им задача е възложена от по-висшестоящите - ръководните органи във WDR.
 
След обединението
След двете вълни от новопоявили се радиооркестри в следвоенните години, стигаме до обединението на Германия през 1990 г., което, противно на всеобщия ентусиазъм, е придружено от сериозни съкращения, структурни промени и преструктурирания. Преди всичко са засегнати радиооркестрите в бившата ГДР - в Източен Берлин, в Лайпциг. Не е подминат и „Симфоничен оркестър РИАС” в Западен Берлин, както и някои от радиооркестрите в бившата ФРГ. В периода 1992 - 1993 по икономически причини във Франкфурт се сливат местният и хесенският радиосимфоничен оркестър; през 2007 г. двата радиооркестъра на Саарланд и Кайзерслаутерн се обединяват в състава на „Германските радиофилхармоници”.
Икономическата стагнация засяга и радиохоровете в „Северното радио” в Хамбург и в „Южногерманското радио” в Щутгарт. През 2004 г. баварското радио разработва план, с който цели да разпусне мюнхенския си радиооркестър. Причината не е икономическа, а концептуална - повече програмни прозорци за детски и младежки предавания. Много скоро намеренията по върховете на баварското радио се провалят поради мощна съпротива от страна на политици и общественици.
В момента към обществените радиопрограми в Германия функционират общо 13 симфонични радиооркестъра, 7 радиохора и 4 бигбенд оркестъра. През последните години начинът им на работа се е променил много: вече не се правят толкова много звукозаписи в студио, а се ползват архиви от предишни десетилетия, които добре се конкурират с дигиталните записи „за ежедневна употреба” на радиооркестри и ансамбли от цял свят.
Независимо от новата реалност, германските радиооркестри са незаменими: те са посланици на своята институция, на германската провинция, която стои зад гърба им, и на творците, които са им предоставили правото да изпълняват произведенията им. Те са се превърнали в съществен фактор за германската култура – което се потвърждава наново както при всеки техен концерт на местно, национално и международно ниво, така и при всеки техен запис на живо за радиопредаване или студиен проект.
Междувременно икономико-политическата ситуация в Германия започва да се стабилизира и през 2007 г. ARD излъчва голям брой премиери на произведения, изпълнени от радиооркестрите й.
Освен това, през същата 2007 г. Германският конституционен съд излезе с решение, с което подкрепи позицията на директорите на обществените радиа, в дисонанс с мнението на Европейската комисия и декларациите на висшите управници в отделните германски провинции. Накратко, съдебното решение постановява, че обществените радиостанции имат право да поддържат свои радиооркестри и да развиват собствена музикална продукция. А това, от своя страна, е сериозен аргумент в подкрепа на финансирането на обществените функции на радиото и телевизията чрез такси от всички германски граждани.
Днес общинските и държавни оркестри търсят все повече начини да повишат собствените си приходи и залагат най-вече на така наречените „безрискови” произведения в репертоара си – познати, любими и танцувални творби. Именно в такъв момент общественото радио трябва да се възползва от голямата си привилегия да бъде финансирано от гражданите на Германия, за да насърчи радиооркестрите си да създават, популяризират и запазват всеки важен и стойностен репертоар, в това число съвременен, маргинализиран, позабравен. Не на последно място, без ангажимента на обществените радиостанции редица събития, с които Германия привлича интереса на меломаните от цял свят, биха били немислими. В това число дните, посветени на нова камерна музика Wittener Tage, и фестивалите Donaueschinger Musiktage[1] и Das alte Werk[2]. Културни богатства, за които едва ли някой има съмнение, че трябва да се запазят.
 
Текстът е от книгата на Гералд Мертенс „Das Orchester” („Оркестърът”), издадена през ноември 2008 г. от „Schott Musik”
Превод от немски Теодора Георгиева


[1] Donaueschinger Musiktage е фестивал за съвременна музика.
[2] Das alte Werk е фестивал за нови интерпретации и преоткривания на класически произведения.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”