Реплика от ложата (театър), брой 19 (2943), 18 май 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Разделен или споделен свят?
Български  |  English

Разделен или споделен свят?

 

Това е въпросът, който беше поставен като тема на тазгодишния Пазар за пиеси, който е неотменна част от Берлинската Театрална среща вече 40 години. От основаването му през 1978 г. като първото подобно място за подкрепа на експериментални текстове за сцена, на нови драматургични форми, Пазарът за пиеси е срещнал 203 автори и авторки.
За пръв път през 2003 г. той е отворен за пиеси от цяла Европа и от място за представяне на пиеси на непознати автори от немскоезичния свят, се превръща в нещо като постоянен уъркшоп за неизвестни автори-драматурзи от цяла Европа. Журито избира измежду стотиците изпратени пиеси пет за представяне със сценично четене. Специално жури има отскоро. Инициативата се развива непрекъснато през годините, търсейки най-адекватната форма за подкрепа на онези, които пишат пиеси. За две години – между 2013 г. и 2015 г. – ръководството на Пазара избира куратори на пиесите. Но от 2015 година вече има тричленно жури, което обявява критериите за избор на пиесите. Избраните текстове се представят на фестивала по адекватен на формата им начин. Това може да е пърформанс, сценично четене или показване в специфично място на поместване на текста, без което той смислово не функционира, или т.нар site-specific формат. След това една от пиесите се избира от друго жури и получава договор за поставяне в театър от Германия. Винаги има обаче въпрос, тема, проблем, който се поставя като провокация към онези, които изпращат своите пиеси. Тази година това беше въпросът Разделен свят/ Geteilte Welt? Като с неговото поставяне се има предвид както разделението в днешния свят, така и начините за споделянето му - teilen означава както делене, разцепване, разпиляване, така и да споделиш част от своето с друг.
Изборът на журито тази година е интересен. Всеки от тримата членове на журито обясни, че основното, което ги е водило при избора, е драматургичният език. Има се предвид творческата провокация към сцената, експериментирането с драматургичната форма. Без да е правило, едва ли ще сбъркам, като кажа, че изобщо не се поощрява линеарната фабула, както и т.нар well made drama. Това е обяснимо от гледна точка на централната идея на Пазара, а именно да поощрява драматургичния експеримент. Както каза при откриването му Томас Оберер, ръководител на Берлинските Празници – на Пазара на пиеси не се представят шедьоври, а нови идеи за сцена, показват се и се дискутират провокациите на драматургичния език към театъра.
Трудно е да се каже, че пиесите, които четох, гледах и слушах, дават какъвто и да е отговор на поставената с въпроса тема. Но не това е целта. Важен е типът рефлексия, който предлагат. Единият от текстовете представлява колективен колаж на вече нашумялата група Турбо Паскал/Turbo Pascal, който разиграва илюзиите за заедност, за формиране на общност на днешния човек. Това означава игрово представяне на убежденията, които лежат в основата на изграждането на група, на общност. Какви са тези убеждения? Става дума за вярата и отношението към смъртта; за идеята за прогреса и еволюцията; за чувствата между половете; за бъдещето и т.н. Тези основни убеждения, които водят хората в тяхното поведение, могат да са причина както за споделянето на едни и същи ценности, така и за разделението между тях. Затова заглавието гласи „Зли домове“. Като форма, това е откровен пърформанс, в който отношението между играещи и гледащи е структуро-образуващ принцип. Публиката, разделена на групи, влиза по чорапи в сценичното пространство, тоест, като вкъщи, за да сподели с актьорите/пърформарите предложените й възможности. Удивително е да се наблюдава готовността за участие в тази игра на публиката: както на над 80-годишен мъж, така и на 18-годишен ученик или студентка. Защото това е, в последна сметка, израз на огромното доверие, което тя има - както към актьорите в частност, така и изобщо към театъра като институция. Този текст се отличаваше по-категорично като форма от останалите.
Другите бих разделила в две групи. Две от пиесите са провокативна игра с абстракции. Доста свободно се използва симултанният принцип в изграждането на реалности. Говоря за пиесата на Леон Енглер „Назоваването на животните“ (Австрия), която концептуално разиграва в сюжета си митологичната и прогресистко-технологичната перспектива. В основата лежи идеята за библейското именуване на животинския свят и човека като венец на творението, която е раздвоена в линията за благополучието на модерния човек, постижимо чрез технологиите (Франсис Бейкън), и в тази за модерните митове (Ролан Барт). Актьорите при четенето й чудесно показаха тези линии. Особено забавно беше разиграването на днешните нови митологични фигури, например, на световно известна блогърка-милионерка, която обаче се оказва само маска на Елфриде Йелинек. С разделенията и споделянията в дигиталния свят чрез гротескова игра с колажи се занимава Оливия Венцел (Германия). Тя доста сполучливо наслагва различни видове общуване в социалните мрежи, what’s app etc, за да покаже как емоционалното преживяване на всеки от пишещите, както и възникващите при тази комуникация конфликти, водят до истински катастрофи.
Другата група се представя от две пиеси на авторки от Израел и са провокирани от биографичния им опит. Пиесата, която получи договора за поставяне, се казва „Амстердам“ от Мая Арад Язур и е разказ за една цигуларка, която помни Холокоста. Като форма, тя всъщност е най-близо до добре построения наратив. Което съвсем не може да се каже за другата пиеса - „Exodus”. Тоест, по-точно казано, това е биографичен пърформанс, с който авторката Ли Лориан разказва историята на своята баба Шошана (Роза), родена в Полша, живяла в Русия и заминала за Израел през 1949 г., а после отново поела със семейството си към Европа. Тя го показва едновременно на две публики. В скайп връзка това, което говори, се следи от публика в Йерусалим. А когато го показва там – обратно. Това пресичане на реалностите на възприятие в текста и на неговото представяне е една от причините да бъде избран този текст.
Както е станало ясно, тазгодишната тема и дава възможност за двойна перспектива, и я търси. От една страна, става дума са разделенията между хората и страните в глобалния свят от всякакъв вид, които все повече нарастват и изглеждат все по-трудно преодолими. Разбира се, тук се мислят не само политическите, икономическите или културни импликации на разбягването. При всички форми на замрежване, например, които предлагат новите технологии и социалните мрежи, усещането за изгубеност на днешния човек, промените в общуването, в израза на чувствата му, изглеждат сякаш по-силни от всякога. От друга страна, въпросът какво човек иска и е готов да сподели с другия, или въпросът какъв свят иска да си подели с другите или да споделя с останалите, също е доста мъглив.
Пиесите кръжат около способността за емпатия днес. Но в същото време ми е трудно да кажа, че в тях разпознавам много неща за споделяне или готовност за това. Макар да има такъв копнеж. Светът в тях изглежда повече разделен, отколкото споделен.
Но пък самият Пазар на пиеси като част от най-важния фестивал на немскоезичния свят и един от най-сериозните в Европа – Берлинската Театрална среща – е място, където още неизвестните драматурзи имат какво да (с)поделят с театъра.
Берлин
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”