Думи срещу думи ( литература), брой 19 (2943), 18 май 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: По-далеч от себе си
Български  |  English

По-далеч от себе си

 
Пол Остър. „4321“. Превод от английски Иглика Василева. София: ИК „Колибри“, 2018 (2017). Цена 30 лв.
 
Пол Остър може всичко. Пожелал е да напише огромен, подробен, разлят, политически, американски, еврейски – скучен – роман... И е успял. Къде шега, къде истина. „4321“ е съзнателен и грандиозен жест на промяна от автор, който заяви собствената си нужда от промяна в политическия и социален контекст на днешна Америка; автор, който, така или иначе, доста се повтаряше в последните си книги. На пръв поглед, роман като този по-скоро би могъл да е написан от Филип Рот. Погледнем ли по-внимателно, това си е Остър, но в целенасочено усилие да отиде по-далеч от себе си.
„4321“ е историята на едно момче, което е четири момчета. Животът на четиримата Фъргюсъновци започва по един начин, с определени параметри, които веднага след раждането на героя започват да варират. Например, първото ключово събитие в детството на всеки Фъргюсън е свързано с магазина, който баща му държи в съдружие с непрокопсаните си братя. В единия случай братята организират грабеж, във втория – палеж, в третия също има палеж и при това бащата загива в него, а в четвъртия братята са отстранени на по-ранен етап и бащата е станал прекалено богат. И така нататък. Някои мотиви са константи – като любовта към книгите и към бейзбола; други варират според контекста – например, в кой момент се появява в живота на героя нахаканата Ейми и каква точно роля изиграва. Когато Фъргюсън-2 загива едва четиринайсетгодишен, по-нататъшните глави, посветени на него, представляват бяла страница: черен хумор а ла „Тристрам Шанди“.
Тази сложна композиция, редуваща четирима възможни герои в определен период от време, не е просто каприз или остроумно хрумване. Тя е елегантно размишление върху възможността и случайността, върху различните посоки, в които би могъл да поеме човешкият живот според стечението на обстоятелствата – големите, трагични обстоятелства, но и дребните, уж маловажни фактори. И в такъв случай вниманието към историята на САЩ през 60-те години служи не само, за да осигури фон, мащаб и политическа заостреност, а за да подчертае случайностите в живота на отделно взетия индивид на фона на голямата история, която тече неумолимо и не се интересува от него, колкото и той да се интересува от нея. Можем да мислим за Фъргюсън и като за една личност, която ретроспективно изследва, спекулира, измисля свои хипотетични съответствия в алтернативни светове – в близък план съвсем различни един от друг, но от гледната точка на Америка, планетата или вселената, съвсем идентични. Нещо като литературна квантова механика. И наистина, стигнем ли до края на романа, ще установим, че сме имали сериозно основание да си мислим така. От тази гледна точка, целият роман е проект на един герой, който се опитва – също като своя автор – да отиде по-далеч от себе си.
В „4321“ този стремеж е вложен в самата композиция – романово изследване на вероятностни амплитуди. Но сигурно всеки почитател на Остър ще си даде сметка, че това е обща черта на всичките му герои, че неговото творчество е в целостта си посветено на желанието (или принудата) да се превъплътиш в друг възможен Аз. Пределно ясно го виждаме у Куин в „Град от стъкло“, у Хектор Ман в „Книга на илюзиите“, у Марко Стенли Фог в „Лунен дворец“ и така нататък. Фактически, Остър винаги е писал за това. Но сега крачката е мащабна – от нивото на героя тази тема е прехвърлена в самата композиция, тя носи цялата конструкция. В „4231“ един от четиримата Фъргюсъновци е довел до такъв мащаб своята необходимост да бъде друг, че е изградил цял лабиринт от хипотетични развития, съвкупност от възможни светове. Ограниченията на романовия жанр налагат тези светове да се сведат до четири, но те биха могли да са безкрайно много.
Така гледан, квантовият проект на Остър е направо грандиозен, а и по принцип силно интересен. Уловката е там, че както квантовата физика описва поведението на най-малките мислими частици, така и романът „4321“ се впуска в изтощителни описания на битови подробности и в трупане на тривиални факти. Объркващите списъци от лели и братовчеди, безпощадно сипещите се имена на бейзболисти от 50-те години, педантичното отношение към уличната топография на Ню Йорк – всичко това отговаря на могъщата концепция, но смазващо затормозява повествованието. Лоша шега изиграват и неизбежните повторения. Колкото и да са променливи животите на четиримата герои, сигурно някои преживявания ще са доста сходни, нали? (Например, за уроците по целуване с език в ранните тийнейджърски години четем цели четири пъти, после поне единият Фъргюсън излиза от играта).
Така че, „4321“ е доста противоречив проект за магнум опус. Има, разбира се, мощни, задъхващи моменти, където поклащаш глава и си казваш: „Все пак, Остър си е Остър“. Но и твърде често изниква въпросът дали това не е просто роман, който не е успял да отиде толкова далеч от себе си и разказва на 800 страници какво е да пораснеш на Източния бряг през 50-те и 60-те години.1] Не че това непременно е лошо, щом десетки други романи го правят.


[1]А защо Стефан Касъров е сложил на корицата снимка от Деня на победата в Европа през 1945, за мен е загадка: събитието наистина се споменава веднъж, на с. 28, но тогава героят дори още не е роден. – Б.а.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”