Български  |  English

Третият приятел

 
Елена Алексиева. „Приказките на господин Кабода”. Художник Кирил Златков. София: „Факел експрес”, 2018
Още с цвета си - лъчисто зелено, почти електриково - първата „детска” книга на Елена Алексиева се отделя от останалите и задържа хипнотично погледа. Не предлага пътеводни редове върху последната корица. Тайнствено отпред, загърнати в нимб трептящи светлинки, вървят, отдалечавайки се към вътрешността на книгата, два силуета – на възрастен и на дете: героите. Започвам с оформлението на Кирил Златков, защото е сполучило почти до символ да отлее характера на книгата – луминисциращите й чудачества, магнетиката на затворения свят за двама, творческата неконвенционалност на самата Алексиева.
Какво са „Приказките на господин Кабода”? 12 истории за безусловната привързаност на две човешки същества. Една магична уния далеч от площите на безсърдечната реалност. Това е всъщност приказното - връзката между героите, не толкова сюжетите, камо ли писателския стил, в който зрее сложната поетика на една съвсем недетска проза.
С господин Кабода Алексиева въвежда ярко важен образ: на третия най-скъп приятел, от когото се нуждае всяко дете. Нито връстник, нито родител, а вълшебен спътник: идол, покровител и довереник на детските скиталчества в реалното и въображаемото. Герой, какъвто обичайно се намира само в книгите. За щастие, Кабода е от плът и кръв. Нищо че прилича на далечен братовчед на Мери Попинз, изтъкан по своему от всевъзможни странности: като започнем от японското му име и виолетовата вратовръзка на вишневи капки и стигнем до професията му – на мислител, която върши, изправен на глава, и ексцентричното му жилище – пещера в близост до последната трамвайна спирка. Къде се намира това място, как се казва детето, откъде се познават? Куп реалии и обстоятелства остават неизвестни. Но не поради жанрови или друг вид предписания, а за да очертаят с липсата си свързващите и най-означаващи неща между Кабода и детето: разговорите, ваниловия сладолед, щурците, завивките с ухание на мащерка. Но най-вече – чувствата и отношенията между двамата. Тук Елена Алексиева е свършила най-трудната работа, залоствайки вратата към всякакви идилии в разбиранията за приятелство. И в най-изключителните случаи обичта не е идеално дадена, тя включва препирни, взаимно мусене и укори, изречени със святкащ поглед. Господин Кабода никак не е само ласкав и разбиращ, но и строг, докачлив, гневлив, чак ужАсен понякога. С две думи, противоречив, труден човек, следователно - истински. Това е и пряката връзка с прозата на Елена Алексиева за възрастни. Както там, така и тук сложните неща са сложени на масата и от двете страни. Близостта отказва всякакви заблуди спрямо другия и заобикалящото ги: болката, смъртта, забравата, лъжата, раздялата. Дори и във веселите епизоди, тази книга наднича в сериозното, навлиза, плавно или най-изневиделица, в меланхолните пространства на живота. С безпощадни мисли или заключения, от чиято истинност човек настръхва: Първи изчезват онези, които не искаме да изчезнат никога. От изключителна стойност е как разказва Елена Алексиева отвъд случките и репликите на героите. Как следи душевността, как предава вълнението и емоциите чрез перцепцията - в побелелите кокалчета на детското юмруче, в прехапаните устни, допира на пръстите, докато играят шах, горящото ухо, в което се прошепва тайна болка.
Защо, ще се запитат мнозина, господин Кабода има име, а детето не? Дали защото почти всяко дете може да бъде детето, но възрастни като Kабода са само единици, толкова редки за срещане хора, че за нищо на света не бива да се подминава името им? Или защото детето и Кабода са две половини на едно и също нещо: възрастният с двойника си като малчуган и малчуганът с двойника си на пораснал? Това би обяснило защо в „Приказките на господин Кабода” няма нищо по-важно от това да кажеш на другия истината.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”