Ходене по буквите , брой 19 (2943), 18 май 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Линда Франс. “Едновременната рокля”. Подбор и превод от английски Надежда Радулова. София: издателство за поезия “Да”, 2018. Цена 12 лв.
“Ти не си счупен. Ти си жив” - това е финалът на едно от остроумните стихотворения на голямата английска поетеса Линда Франс. Дълго време се чудех дали тези две твърдения на практика се противопоставят едно на друго - или второто е превод на първото и, всъщност, счупването ни принуждава да усетим, че сме живи. Че грешките ни са живот, животът… В други свои творби Линда Франс не е така категорична. Стихотворенията й, поне за мен, наподобяват фино везмо, което активира всички наши сетива - думите и изразите деликатно блещукат, променят скъпоценните цветове на светлината си. Това са много изящни и същевременно много непринудени стихотворения, ушити върху канавата на будистката нагласа към света с конеца на усамотението. Но и много, много жилави, дискретно опърничави. Частица от тях са написани в България, докато г-жа Франс беше стипендиантка на софийската Къща за литература и превод на фондация “Следваща страница” и Столична община. Те са отглас и от афинитета на поетесата към ботаниката, развит напоследък, защото само Витоша притежава много повече растителни видове, отколкото нейната родина - както самата Линда Франс сподели на един от софийските си рецитали. Докато се разхожда в Природонаучния музей, тя си казва за изложените четири витошки лалета: “Скорошно попълнение - / плах знак, че някой все още смята съхранението им за смислено: има/ повече надежда в прашинката полен, отколкото в целия/ отровен свят на антропоцена.” Затова и не само лалетата, но и стихотворенията на Линда Франс при цялата им лъчезарност и закачлива чувственост, също изглеждат като епитафия. И постоянно препращат към визуалното изкуство… Изобщо англичанката е енергичен, но умиротворен човек. Както пише поетесата Надежда Радулова, с която Франс е имала страхотен шанс като нейна преводачка, “...според един от проектите си, тя цяла година посещава по пълнолуние градина (от онези извънградски, но създадени от човешка ръка места, които естествено се вписват в природната среда), за да улови промяната на звуците и сенките там”... Има, слава Богу, и такива хора. Тези дни, случайно или не, попаднах на твърдение, според което формата на едно литературно произведение е неговата зрима част, неговото надземно стъбло, че формата се подхранва и израства из съдържанието, както цветето из луковицата: “Каквото е луковицата, каквато е семката, такова е цветето; каквито са грижите около цветето, такива са и неговите цветове.” Не само заради ботаническата препратка - от много време не бях срещал така грижовно написани стихотворения, като стихотворенията на Линда Франс, с толкова витална изисканост в луковицата. (А моят безспорен фаворит между тях е “Компас” - Димитър Кенаров пише на корицата, че “Любов и щастие, болка и загуба преминават през женското тяло”, а в това стихотворение има цели две женски тела - на майката и дъщерята, което прави ситуацията крехка, зловеща, възвишена.)
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”