Български  |  English

До читателите
и приятелите

 

Йежи Гедройч (1906-2000), основателят и ръководителят, мозъкът и душата на легендарния Литературен институт и списание „Култура“ в градчето Мезон-Лафит край Париж, е една от знаковите личности през Студената война и социализма „с нечовешко лице“ – не само за Полша, а и за целия източен блок. Редактора, както го знаят тогава – и помнят до днес, – осъществява мечтата на живота си да поддържа културата в емиграция жива и свързана с културата в неговата Страна, дума, която той винаги пише с главна буква. За него полската литература и култура са неотменима част от западноевропейските. Затова списанието и издателството печатат творби от забележителни полски писатели с независим дух – Витолд Гомбрович, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Марек Хласко, Йежи Анджеевски, Станислав Баранчак, Адам Загаевски, Лешек Колаковски, Славомир Мрожек, Теодор Парницки… Затова запознават полските читатели със световни писатели, повечето от които табу зад желязната завеса – Солженицин, Пастернак, Камю, Оруел, Симон Вейл, Реймон Арон, Артур Кьостлер, Милован Джилас… Домът на духа в Мезон-Лафит е като домашното огнище за хората от редакцията и гостите, които домакинстват и разговарят разпалено по важни политически теми. То угасва символично със смъртта на Редактора – списанието спира да излиза, а институтът остава като архив и библиотека.
„Автобиография за четири ръце“ от Гедройч е подготвяна за печат от ИК „Колибри”.
С.Б.
 
До читателите и приятелите
По ред причини ни е трудно в печатно издание да говорим за някои проблеми, затова смятаме, че едно писмо позволява повече свобода и ще изиграе ролята на нещо като вътрешен бюлетин, информиращ за нашите начинания.
Полша има най-голямата политическа и икономическа емиграция от всички страни в Централна и Източна Европа. На това най-напред дължим факта, че вече над единайсет години излиза списание като „Култура”. Може би изборът на Франция за седалище на редакцията се оказа щастлив: такъв голям международен център дава достъп до политически и културни новини, улеснява наблюдението на ситуацията в Полша и предпазва от затваряне в само едни политически среди.
Ние придаваме голямо значение на паралелното развитие на различни центрове на емиграцията и на сътрудничеството с тях, особено с отвъдморските. Същевременно, сигурно заради силата на полската парижка традиция, „Култура” се превърна в институция, за щастие небюрократична, защото персоналът й е минимален. В нашия дом в Мезон-Лафит край Париж, закупен благодарение помощта на приятели читатели, значително място заема библиотеката, изглежда единствена по рода си в света, понеже съхранява както емигрантски издания и публикации от 1939 г., така и книги и списания, издавани в страната и в чужбина след 1945 г., да не говорим за западна литература. В момента библиотеката наброява 16000 тома и непрестанно се попълва. Има и библиотека на печатни издания с годишнини на полски, украински, литовски, чешки, румънски и на западни езици. Това колекциониране се оказа разумно; както времето показа, притежаваме издания, които вече трудно могат да се намерят дори в библиотеките в Краков или Варшава.
Нашата дейност, първоначално сведена до издаването на месечно списание, по необходимост обхвана и други области. Поради задълбочаващата се криза при политическите организации много задачи, които можеха да бъдат поемани от по-големи среди, легнаха на нашите плещи. Така забелязахме, че, започвайки от малко, постепенно се принудихме да се захванем с редица дела – и спешни, и с по-дълговременен обсег.
При представянето на плановете ни ще започнем, естествено, от нашето списание. Бихме искали да отделяме колкото може повече място за живота на емиграцията в различните страни, и то не само под формата на актуална информация, но и като социологически текстове и анализи. Както е известно, това е почти неизследвана територия. Вече публикувахме откъси от първата в тази област книга за полската емиграция във Великобритания с автори Б. Сулик и Б. Чайковски. Самата книга ще издадем тази година.
Въпросите на младежта, растяща извън Полша и вече двуезична, ни вълнуват особено и оценяваме важната роля, която тази младеж може да изиграе в бъдеще като мост между различни култури.
Колкото до нашето отношение към страната, едва ли можем да бъдем обвинени в закостенялост на позицията. Винаги сме се стремили към възможно най-жив контакт със ставащото там и отношението ни е, без излишна скромност, делово или също така емпирично. Готови сме да подкрепим всяка промяна, която е добра за 28-те милиона жители на Полша, както доказахме през Октомври и веднага след Октомври. Тогава незабавно издадохме като отделна брошура речта на Гомулка с желанието тя да достигне до колкото може повече получатели на списанието ни. Обаче в борбата с тенденциите за връщане към старото статукво не виждаме възможност за каквито и да било компромиси. Според нас, тези тенденции биха отслабнали вследствие на един нов международен договор, затова неведнъж на страниците на „Култура” сме подкрепяли концепцията за неутрална и демилитаризирана зона в центъра на Европа.
Емигрантските среди често имат склонност към затваряне в националните си кръгове или, обратното, към размиване на различността си. И едното, и другото ни се струва вредно. Затова, стараейки се да привличаме нови литературни таланти, същевременно намираме за необходима срещата на полските постижения в литературата, науката и изкуството с подобните тям от страните, където ни се е случило да бъдем. Затова публикуваме резюмета на творбите или преводите им. Понеже Париж е град, където се срещат хора от различни националности, осигурихме сътрудничество на доста чуждестранни писатели. Нерядко се случва техните творби да излизат в „Култура” почти едновременно с отпечатването в страните им. Случва се и произведения на полски писатели първо да излизат в „Култура”, а после в превод вдигат доста шум по света. Не се ограничаваме с този обмен и сме решили да опитаме по-тесен контакт с чужденците. Тази година „Култура” ще има тримесечна притурка на френски и английски с интересни текстове; те може да бъдат интересни за читателите, които не знаят полски език.
Как успяхме, освен издаването на списание, да работим и като издателство, и ние самите не знаем. Така или иначе, библиотечната поредица „Култура” обхваща вече над 40 заглавия. Правим това усилено последните няколко години и то заради очевидната необходимост. Не дублираме други издателства, избираме такива книги, които не могат да излязат другаде. Има книги, които или заради авторите си, или заради съдържанието сега нямат шансове в Полша. Например, огромното количество преводи от чужди езици там са главно белетристични творби, но, заради цензурата, произведения с идеологически характер, често основни за съвременната мисъл, не получават разрешение за издаване. Това има отрицателен ефект - това бягство от извънлитературната тематика. Впрочем, има и белетристика, забранена от цензурата. Въпреки че работим в емиграция и основно за нея, вярваме, че мисълта, изразена на полски език, все едно дали в оригиналната версия или в превод, е нещо цялостно и трябва да запълваме тези празноти. Ръководени от това, в края на миналата година издадохме съвсем различни заглавия, като Избрани писма на Симон Вейл, Разбунтуваният човек на Камю, романа на Рембек На полето, Революцията на мениджърите на Бърнам. Планираме в най-близко бъдеще първата обхващаща и днешно време История на Полша от Павел Заремба, полския превод на Доктор Живаго от Пастернак, който се подготвя от Павел Хостовец, и специална сбирка Документи. Тя ще съдържа материали по животрептящи за Полша въпроси или с по-общо значение. В нея току-що излезе Програма на Съюза на югославските комунисти заедно с най-важните критики от съветската преса с принципен характер. В най-скоро време излизат Масовата култура - дискусия за mass culture, която в момента тече в Америка, обработил и превел Чеслав Милош, както и следващите – антология на статии от антисталински западни марксисти от последните години и антология на полски творби от периода на „бурята и натиска”, тоест, 1955-1957 г.
Живо ни интересува отразяването на полската проблематика в литературата на съседите и обратното, на тяхната у нас. Затова започваме, засега спорадично, издаване на книги на чужди езици. В най-близко време ще излезе чешкият превод на Гробища от Марек Хласко и антология на украински език Разстреляно Възраждане с творби (поезия, проза, пиеси) на 40 най-големи писатели от Съветска Украйна от периода 1917-1933 г. Понеже повечето от тези писатели са ликвидирани, а творбите им забранени, тази антология с обем около 800 страници положително ще се превърне в истинско откритие на непознатата Украйна – за читатели, владеещи украински, но преди всичко за самите украинци. Начинание, доста дръзко, признаваме, но пък навременно, ако отчетем различните инициативи за подобряване на полско-украинските отношения.
Преминаваме към други области на нашата дейност. „Култура” присъжда всяка година две литературни награди, едната за писател емигрант, втората за полски, в размер на 100 000 франка всяка, и пластична награда на стойност 70 000 франка.
Напливът на полски младежи в Париж, които пристигат за по няколко месеца във връзка с образованието си, ни изпълва със загриженост. Заради липсата на валута в Полша, младите най-често нямат никакви пари и трудно се оправят в чуждия град. Няма как да останем безразлични към съдбата им. Така че решихме да даваме две стипендии по 25000 франка за няколко месеца и поради скъпите за студентския джоб хотели осигуряваме на нуждаещите се безплатни стаи в дома на „Култура”. Това не е филантропска акция, а помощ за тези, които реално следват, пишат дипломни работи, карат специализации и други подобни. Не е и политическа, макар че във Варшава може и така да я интерпретират, затова се организира дискретно.
Впрочем, от липса на пари се оплакват не само идващите от страната. Мнозина литератори в емиграция, кой заради възраст, кой по болест, живеят в нищета, затова бяхме принудени да учредим две стипендии и за тях, едната постоянна, другата променлива, на стойност около 25000 франка всяка.
Като издатели на тримесечно списание и книги, искаме те да достигат не само до читателите емигранти. Така че изпращаме в Полша от 500 до 700 екземпляра от всяка книга, част по пощата, главно по пътуващи или други удобни случаи, все пак не можем, естествено, да третираме пристигащите като търговски клиенти, те получават безплатно изданията ни.
В Полша редица хора, освободени от затворите след Октомври 1956-а, живеят в крайна бедност (често това е форма на продължаващо преследване). Помагаме им, доколкото можем, избираме най-изтъкнатите и заслужилите, независимо от политическите им убеждения, и им пращаме месечно по три-четири колета.
Тази наша програма е много амбициозна като за емигрантско издание и често се срещаме с мнението, че зад гърба ни сигурно има някакви мощни институции или фондове. За щастие или жалост, това не отговаря на истината. Дебело подчертаваме, че „Култура” не ползва никакви субсидии и не е свързана с никакви организации, нито полски, нито чуждестранни. Понякога хора с добра воля ни помагат еднократно и целево, понякога получаваме помощ за издаването на конкретна книга, но целият този бюджет трябва да е съставен от собствени средства, тоест, от абонаментите за „Култура” и продажбата на книги.
Ако, вместо постепенно да развиваме нашето издателство за изминалите единайсет години, само го бяхме държали на повърхността, може би щеше да ни притесни следното твърдение. В момент, когато повече от когато и да било е видима ползата от учреждение като нашето, можем да забележим в някои емигрантски кръгове апатия и склонност към обръщане на гръб на полските списания и книги. Причините за това явление са много и различни, но не на последно място сигурно е чувството за липса на ясно очертани цели. Ние от своя страна смятаме, че най-важни са активните действия и целите за действие са дори премного – за това свидетелстват дори само дискусиите, както в емиграция, така и в страната, върху много издадени от нас творби. Затова се обръщаме към нашите читатели с молба за сътрудничество в преодоляването на тази заразна апатия. Можете да ни помогнете със средства, които са финансовата ни основа, тоест, с абонаменти и купуване на нашите книги. Паричната реформа във Франция ни засегна много тежко, защото се вдигнаха цените на печатарските услуги, електричеството, пощенските услуги и т.п. Въпреки това, абонаментът за „Култура” - 6 долара годишно, сиреч 50 цента месечно, си остава един от най-евтините. Всеки, който печели нови абонати, убеждавайки приятели (а може би и себе си), че нашите книги заслужават да бъдат купувани, допринася за успеха на действията ни. Абонаментът е минимумът, но той не е достатъчен. Трябва да се купуват и книгите. Продадената книга помага за издаването на следващата, също и за безплатната пратка до Полша.
Разбира се, може да не сте съгласни с нас по много въпроси, но се надяваме, че можете да оцените нашите добри намерения. Дори не винаги да сме прави, винаги провеждаме честна дискусия и не се срамуваме да си признаваме грешките. Според нас, активната позиция, дори някога да води до разлика в гледищата, може само да придаде смисъл на нашата емиграция. За първи път се обръщаме към читателите в емиграция с този апел. Досегашните ни постижения гарантират, че не става дума за подкрепа на нещо ефимерно, а за създаване на възможност за по-нататъшно развитие на едно учреждение, което е издържало изпита за самостоятелност. Непрекъснато стесняващият се напоследък сегмент на свобода на словото в страната ни принуждава към особени усилия.
 
Йежи Гедройч, редактор
Мезон-Лафит, март 1959
Превод от полски Силвия Борисова
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”