Винаги предстои
Май’ 68 – поглед към Полша " /> Култура :: Политическа Култура :: <font size="2"><font color="#228B22"> Винаги предстои </font> </font><br>Май’ 68 – поглед към Полша
Български  |  English

Винаги предстои
Май’ 68 – поглед към Полша

 

Началото на бунтовната полска пролет ’68 е зимно: на 25 ноември 1967 година забележителният театрален режисьор Кажимеж Деймек представя в Националния театър своя прочит на една от най-важните творби в полската история и култура – романтично-мистичната историческа драма „Задушница” от Адам Мицкевич. Премиерата дори е посветена на 50-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция – Деймек е член на ПОРП от 1951 г., първата му инсценировка същата година е на „Педагогическа поема” от Макаренко.
На премиерата, по спомени на прочутия актьор Густав Холоубек, изпълнител на главната роля, прехвърчат искри на общо въодушевление и единение между публика и изпълнители: зрителите бързо усещат, че това е повече от обикновена премиера на пиеса, писана по времето, когато Полша е разкъсана между европейските империи. „Имахме чувството, че участваме в историческо събитие”, спомня си Холоубек.
Всъщност, идеята на Деймек е да подсили антиимперското звучене на „Задушница”, но революционния плам, който влага, с намерението да намекне за една социална революция предвид положението в Полша тогава, е разчетен от партийните ръководители като антируски и антисъветски. Те очевидно се боят повече от това, а не от критиката спрямо вътрешната си политика. Запазена е записка от заседание на ЦК на ПОРП, в която е отбелязано точно това: „Деймек е външно верен на текста на Мицкевич, но извършвайки необходимите професионални съкращения, е оставил всички антируски елементи на драмата, придавайки им извънредно силно внушение. Очевидно е, че антируското при определени ситуации може да бъде транспонирано в нашето общество в антисъветско и затова трябва да подходим с особена отговорност към проблема.”
Тази диагноза не е съвсем сполучлива. Обществото възприема така поставената драма като намек за случващото се в Полша, където екипът на Владислав Гомулка отдавна се е отдалечил от идеалите на Октомври 1956-а. Започват да се бунтуват студентите и интелигенцията, които още през 1964 г. подписват прочутото „Писмо на 34-мата” до премиера против изострянето на цензурата и орязване тиражите на книгите. Под заплаха е и автономията на висшите учебни заведения. Продължава войната между комунистическата държава и Католическата църква. Постепенно се засилва и антисемитската кампания, чието начало дава сам Гомулка след израело-арабската война от 1967 г.
На 16 януари 1968 г. Министерството на културата издава разпореждане за сваляне на представлението от сцената; „Задушница” се играе за последно на 30 януари. Сутринта на този ден се събира група студенти от Варшавския университет и взима решение да организира протест срещу този позорен акт, всеобщо смятан за продиктуван от съветска страна. Още същата вечер многохилядна демонстрация прекосява Варшава, скоро двама от водачите – Адам Михник и Хенрик Шлайфер, са изключени от университета. Дълго трае кипежът, в който се включват литератори и студенти от театралната академия, подписите под петицията до парламента са над 3000. Петицията е депозирана на 16 февруари.
1968 година е много важна за Полша – навършват се петдесет години, откакто страната връща своята независимост. Разкъсвана три пъти между чужди държави, изтривана от картите на Европа, но населявана от горд народ, който участва славно в много важни битки през Втората световна война. Суверенитетът и защитата й имат специално значение в контекста на силните антисъветски настроения. Този път обаче полските партийни ръководители и особено Владислав Гомулка се проявяват като по-големи католици от папата – съветският посланик Аверкий Аристов гледа представлението, когато решението за свалянето му отдавна е взето, а от Москва указанията са за „ненамеса или ако се наложи, за спокоен разговор в духа на историческата интерпретация на творби с национално значение”. Същото пише и анонимен автор в брой 4 на парижката „Култура”: „Съветите държат да не се допуска създаването на аналогии между царска Русия и СССР”. Нещо повече, в „Правда” излиза положителна рецензия за спектакъла, разглежда се вариант за гастрол в Москва.
Но политическата истерия вече се е развихрила – режисьорът Деймек е привикан в ЦК, Гомулка тръби, че „представлението забива нож в гърба на полско-съветската дружба”, въпреки че, според писателя Густав-Херлинг-Груджински, руснаците съветват Гомулка да не предприема такава глупава и рискована стъпка.
Така естествено се стига до бурните мартенски протести на студенти и интелигенция в цяла Полша с особен натиск върху запазване на автономията на висшите учебни заведения, противопоставяне на антисемитските настроения, ярко изразени на митинг на ПОРП в Двореца на културата и науката, възстановяване на изключените студенти и уволнените професори, сред които са Лешек Колаковски и Зигмунт Бауман. Не се приема желанието на полските студенти да участват в политическия живот чрез дискусионни клубове. Във Варшавския университет брутално влизат милиционерски подразделения, стига се до улични стълкновения. Пражката пролет, допринесла за втвърдяване на полския вътрешнополитически курс, придава сили на протестиращите.
Днес, от дистанцията на времето, би могло да се зададе въпросът дали събитията от март 1968 г. не са разклатили системата. „Март ’68” става колективно преживяване, което до голяма степен формира убежденията на мнозинството от младите полски интелигенти. То естествено се вписва в масовите европейски протести през тази паметна година. Хора с мартенско минало се срещат след години в революцията на „Солидарност”. „Март” е един от ударите, разбили вярата в стабилността на системата. Не случайно само след 2 години Владислав Гомулка и неговата политика слизат от сцената и с толкова надежди започват прочутите десет години на Едвард Герек – завършили именно с революцията на „Солидарност” като своеобразна почит към мартенските събития от 1968 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”