Български  |  English

Светлин Русев (1933-2018)

 
Отиде си един от големите живописци от края на двадесетото столетие.
Светлин Русев е едно от най-интересните и значителни явления в духовния живот на нашето време – и като личност, и като творчество. Изминатият от него професионален път е пример за рядко последователно отношение към изкуството като към всекидневен труд, като единствен шанс да придаде на своето съществуване смисъл, цялостност и значение. Неговата личност, неговото нестандартно поведение и творчески постижения събуждат дълбоко уважение и възхищение.
Делото на Светлин Русев означава преди всичко един титаничен творчески труд, стотици стенописи, хиляди рисунки. Един новаторски път в изкуството, едно непрекъснато усъвършенстване, плод на неизтощима творческа енергия, нестихваща вътрешна неудовлетвореност и почти нечовешка работоспособност. За него творческият процес бе преди всичко средство за откриване на духовното, невидимото, интимното в човешката личност, за решаване на важни социални и нравствени проблеми. А в хода на работата и в преодоляването на „съпротивлението на материала” се раждат формата, похватите, стилът. Това схващане бе присъщо на художника в неговия краен, максималистичен вариант, при който творческият акт е просто неосъществим и невъзможен без силното и мъчително преживяване, или, както казва той, без онова „трудно съхранимо напрежение, от тежестта на което като че ли бързаме да се освободим като от тежка и гузна съвест”. А онзи, който носи този тежък кръст, е принуден да превърне съществуването си в живо въплъщение на нравствените максими, на които служи. Оттук идва усещането, че страданието по необходимост е свързано със занаята на художника, и представата, че между тях съществува неизбежна фатална връзка, която хвърля трагични отблясъци върху съдбата на редица творци. Оттук и схващането за необходимата разплата за творческото себеотдаване. „Класическата максима, че всяко нещо в живота се заплаща – пише Светлин Русев, - за изкуството важи двойно повече. Радостта се заплаща с болка, страданието – с надежда, дълбочината – с всеотдайност, силата – с вяра, истината – с истина…” Впрочем, Светлин Русев аргументира своя светоглед не само чрез картините си, но и в многобройните си статии, слова за откриване на изложби, доклади и изказвания. Тези текстове са свидетелства не само за разностранната му надареност и синтетичната природа на неговия талант, но и за единна философско-естетическа позиция.
В големите тематични картини на Светлин Русев – от първите му творчески успехи на младежката изложба през 1961 г. до днес – вниманието на художника е концентрирано около съдбата и преживяванията на човека в екстремните ситуации на исторически превратности или тежки житейски изпитания. Този проблем той изследва чрез сложна емоционална характеристика на героите и, като малцина, успява да запази обективността в психологическия анализ при мащабни, почти символни обобщения. На това съсредоточаване върху духовния живот на индивида е подчинен цялостният живописен градеж в картините, в които всеки образ представлява оригинален психопластичен етюд. Художникът отделя и монументализира героите най-често извън конкретната среда в едно максимално “сгъстено” или безкрайно “космическо” пространство. Чужд на пленерно-емпиричното цветово възприятие, той разработва сложни колоритни структури върху взаимодействието на големи цветни зони, чието съотношение най-често означава конфликт, борба или скрито напрежение при особено интензивно звучене на цветовете. А заедно с това не се отказва от изисканите модулации на топло-студени тонове, затворени в отчетливите форми на фигурите, чието изграждане започва със здравата конструктивна рисунка.
Като художник, Русев има една всепоглъщаща страст – да изучава човешките лица в смисъла/духа на онова рембрандовско нескончаемо дълбаене в човешкия лик за откриване на тежките белези на преживяното и изстраданото, което е свойствено и на Светлин в крайна степен.
„Съвършенството на човека се определя от степента на преживяното”, такъв е заветът на художника Кирил Петров, един от духовните наставници на Светлин Русев. И колкото повече художникът се задълбочава в ужасяващите глъбини на страданието и отчаянието, толкова по-лаконичен и точен става неговият пластичен език и толкова по-отчетливо зрителят усеща, че надниква в бездната на човешката психика, на нещо уникално и неповторимо. За твореца, завладян от духовното, е характерно драматично, “психологизирано” изживяване на природата и предметната среда. Той е склонен да превърне пейзажния мотив в пълноценен сюжет на въздействаща картина, като заставя природата да заговори с езика на човешките чувства или по-точно – проецира върху нея своите психологически състояния. Зад всеки обикновен натюрморт, „в един терен или в сухите клони на едно дърво”, се крие нещо важно и съществено за емоционалното съществуване на художника. Роден колорист, той понякога усилва цветовата концентрация на пейзажния мотив или в предметите, за да придаде на своите усещания почти осезаема материалност. И всеки пейзаж или натюрморт е вид духовно „пътуване” във вътрешния свят на човека.
До днес, независимо от превратностите в историята и личната съдба, независимо от обстоятелствата, политическата ситуация и техническите трудности, Светлин Русев продължаваше да споделя размишленията си за човешката природа и обществените конфликти. Периодически – не натрапчиво често, но и без опасност да бъде забравен – той представяше изложби с различно съдържание и всеки път изненадващи обрати в „оркестрацията” на сякаш до болка познатите теми от неговото творчество.
Смъртта прекъсна живописното му творчество, изтръгна от редовете ни изключително даровит художник, верен приятел, винаги готов да окаже безусловна подкрепа. И заедно с болката от тежката загуба, всички, които са имали шанса да го познават по-отблизо, колеги и приятели, ще пазят спомена за професионална и човешка всеотдайност, за пределно напрежение на духовните сили и душевна топлота, неразривно свързани с образа на Светлин Русев.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”