Български  |  English

Том Улф (1930 – 2018)

 

Като го четеш, се ободряваш – не защото вдъхва надежда за човешката природа, а заради заразителния ентусиазъм, с който възприема наличното. Така пише за Том Улф литературният историк Пол Фъсел; и наистина, в творчеството на Улф има нещо изключително ободряващо, дързостта да не бягаш от света, да не го заместваш с по-красиви и задушевни негови версии, нито с езикови трикове, а да го оставиш да води.
Провъзгласената от него „Нова журналистика” започва като манифест за „просмукване” на вестникарското писане с литература, с „напояването” му със субективния опит на автора, който се потапя в средата си – била тя психеделичната вселена на Кен Киси и неговото обкръжение, ефектът на радикалния шик (политическият радикализъм като брошка върху културния авангард) или светът на хората, чиито коли са направени по поръчка. Писането на Улф е сродно на Мейлър и Капоти, но също така и на Драйзър и Зола; на него не му пука да е анахроничен и да пише за социални прослойки, също както не му пука да се облича като светски наивник. Вижда прослойките като социални балони, които трудно се виждат взаимно и още по-трудно успяват да видят цялостната картина, и упорито се опитва да ги събира и сблъсква. Като в „Кладата на суетата”, където се сблъскват брокер от Уолстрийт, второразреден младши районен прокурор в Бронкс, алкохолизиран журналист от жълтите медии, чернокож майстор на политическия шантаж и т.н. Улф играе с гледните точки, но, за разлика от класическия „полифоничен” роман, не позволява на читателя да „хлътне” докрай в която и да било от тях, а напротив, оставя на читателя правото да ги опознава с насмешка.
Би било интересно да се препрочете романът му „Мъж на място” и описвания в него упадък на традиционната идея за мъжественост в контекста на съвсем скорошните завои в обратната посока; може да се спори дали опитът за моментна снимка на обществото винаги е обречен да изпуска движението на участващите в нея или, напротив, самата картина поражда своето противодействие. В „Кладата на суетата” жените на практика отсъстват - поне като основни герои и водещи повествованието; гледната им точка е предадена по-скоро през болезненото усещане на героите, че се провалят, стават смешни в очите им. Както впрочем в очите на читателя, негласно поканен да се съгласи с тях.
Писането на Улф не е подходящо за Туитър; то не се разпада лесно на цитатчета, а доброволно приема да бъде анахронично, като търси целостта в един фрагментиран свят. Колкото по-обречено е това усилие, толкова по-важно ми се струва някой да го предприема. Поколението на „новите журналисти” си заминава; Том Улф почина на 14 май, а героите в неговите романи сякаш бързат да разместят позициите си.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”