Думи срещу думи ( литература), брой 21 (2945), 01 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Подивяването на Новия Йерусалим
Български  |  English

Подивяването на Новия Йерусалим

 
Владимир Шаров. „Репетиции“. Превод от руски Здравка Петрова. ИК „Факел Експрес“, 2018 (1992).
 
През 1966 един аспирант по сибирска история в Томския университет попада на ръкопис, открит изглежда в някое от изоставените староверски села из Западен Сибир. Ръкописът не е на руски, нито на някой друг от езиците, които би могъл да очаква; ръкописът е на бретонски и преди всичко, младият учен трябва да намери кой да му го преведе...
Може би звучи познато – жанрово познато? Нищо подобно! Наистина, хватката с ръкописа навярно съвсем съзнателно отпраща към „Името на розата“, чийто руски превод излиза четири години преди романа на Владимир Шаров и се превръща в литературна сензация в Русия. Но „Репетиции“ няма никакво желание да следва рецептата на Еко и макар че доставя интелектуално забавление, залогът на Шаров е съвсем друг.
Тристагодишният бретонски ръкопис представлява дневник на френския комедиограф Сертан, попаднал в Русия покрай поредната война с поляците и въстанието на Хмелницки. В гибелния хаос, обзел района, мнозина вярват, че 1666 година ще донесе Второто пришествие. Сред тях е самият патриарх Никон, който си поставя за задача да съгради Нов Йерусалим близо до Москва, така че слезлият на земята Христос да озари с присъствието си тъкмо руската земя. Обсебен от идеята да повтори събитията от Страстната седмица, Никон попада на френския театрал и къде с облаги, къде със заплахи, го привлича в своя замисъл. Недоумяващият Сертан влага словата на апостоли и фарисеи в устата на неграмотни мужици, съвсем незапознати с Евангелието. Проектът обаче се проваля, когато Никон е лишен от патриаршески сан и цялата Новойерусалимска „трупа“ е изпратена на заточение в Сибир, а от това – в атмосферата на разкол и ереси – се ражда чудновата мистична секта, на чиито следи попада в крайна сметка нашият аспирант.
Сигурно от този сюжет би могъл да се направи изпипан исторически трилър по всички правила на жанра. И тъкмо затова Шаров решава от първата страница да ликвидира тази възможност, започвайки така, както „в никакъв случай не се прави“, трупайки разсъждения върху руската религиозност с потайния замисъл да прогони лековерния читател, преди да е станало късно. При това, в този отказ от съблазняване няма никакво позьорство. Романът – доколкото изобщо се чете като роман – фактически от самото си начало декларира, че не желае да лови с познати трикове читателски души, а възнамерява да изследва сложни исторически и философски проблеми. Интригата и авантюрата, които друг автор би извел на преден план, тук се превръщат по-скоро в подробности. Голяма част от книгата на Шаров така или иначе не се състои от повествование, а от разговори и размишления. Освен това, говорителите са отделени с известна иронична дистанция: техните натежали облаци от идеи се носят между гениалното и налудното и отношението на читателя към тях може да варира много. От една страна, „Репетиции“ има претенцията да изследва философски руската история и да търси дълбоко в полузаритите й пластове обяснения за събитията от ХХ век. (Паралелите между болшевизма и християнството не са нещо ново, но Шаров навлиза в тях сериозно и смело, от необичайни ъгли.) От друга страна, сериозността и мащабът на тази археология на идеите се подриват от самата композиция на този полифоничен роман, който периодично ни напомня, че все пак не е научен труд. Ако в основата на „Репетиции“ е залегнал такъв амбициозен интелектуален проект, то Шаров сякаш намеква, че и той, колкото и да е интересен в развитието си, в крайна сметка е обречен на провал, също като грандиозният план на патриарх Никон. През 1666 манастирските крепостни селяни се чудят кой е антихристът – Никон или неговият противник, еретикът Авакум. И в крайна сметка, откриват „неговата слятост с Христос, тяхното странно сходство, та нали те били един вид двете лица, двете страни на едно нещо, така че само те всъщност можели да решат кой кой е и кой ще спечели победата“. Обаче ние можем да мислим за Никон и като за авторска фигура, извадена на ранен етап от играта, а развихрилият се впоследствие мистицизъм е логично следствие от тази своеобразна „смърт на автора“. Оставен без патриарх, текстът подивява.
Така че, „Репетиции“ е сложна и изключително странна книга, която в различни моменти може да напомня Еко, Борхес, Томас Ман или Достоевски; роман-изследване, изграден от беседи, който се оказва изненадващо увлекателен; интелектуална провокация, която поставя множество капани пред читателя, но се отнася към него с особено уважение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”