Крешендо/декрешендо (музика), брой 21 (2945), 01 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Под знака на славянския празник
Български  |  English

Под знака на славянския празник

 

Започна 49-ият фестивал „Софийски музикални седмици”. Както от много години насам, за да компенсира сериозния недостиг на средства, фестивалното ръководство в лицето на проф. Пламен Джуров и доц. Момчил Георгиев разчита на широк репертоарен спектър с имена и музика на редица композитори, които редовният концертен живот избягва поради инертност и страх от липса на публика. Разчита и на твърде високия вече процент успешни български музиканти в чужбина, които осигуряват добро ниво на форума на приемлива цена. Както и на приятели на фестивала, чуждестранни артисти, които идват, защото им е приятно да свирят тук. Все по-ясно става, че парите на фестивала са много малко. А подкрепата за него се съдържа все повече в клишираните поощрителни изявления. Чухме ги отново в приветствието на зам.-кмета по културата Тодор Чобанов във вечерта на откриването на Седмиците. Факт е, че този фестивал е най-старият в София, но поради неугасващия стремеж към реализация, в последните две десетилетия родният ми град се „офестивалчи” отгоре до долу. И понеже в общината, от една страна, гледат да не предизвикват негативни реакции и заради това дават пари на все повече нароили се фестивали, а от друга - въпросът с класическата музика е твърде „наведен”, на „Софийски музикални седмици” се отпуска като подаяние сумата от 30 хиляди лева. Какви са другите финансови източници на фестивала, не знам, но очевидно никак не са много, след като партньорството с другите музикални институти „вкарва” в програмата на фестивала отдавна предвидени концерти в техните календари, както и студентска продукция на НМА „Проф. Панчо Владигеров”.
Откриващият концерт на Софийската филхармония под диригентството на Марк Кадин излъчи програма от славянски композитори с музика от Римски-Корсаков, Танеев, Дворжак, Чайковски и Големинов. Виолончелистката Лиляна Кехайова отново гостува на фестивала (миналата година тя бе солист в световната премиера на Концерта за две виолончели и струнен оркестър от Георги Арнаудов заедно с Лилия Шулц-Байрова). Този път е посегнала към Първия виолончелов концерт на класика Марин Големинов, една композиция, завършена през 1950 година и не изпълнявана десетилетия наред. Което е направо подвиг! Инструменталните качества на Кехайова са безспорни, но въпросът със стандарта на комбинирания прочит от нея, от диригент и оркестър бе проблематичен. Самият концерт не попада в зоната на ефектните и изпълнявани творби на Големинов, колкото и класически да е и колкото и днес да се убеждаваме в интересната, асиметрична структурна логика, в оригиналната про-фолклорна тематична експанзия в третата част с лек хумористичен акцент, в романтичната му същност, разгърната, разтворена във втората част на творбата. Кехайова и оркестърът имаха различни гледни точки към концерта, който е бил съвсем непознат на състава и в известен смисъл е останал там, в кръга на неизвестното. Усилията на солистката не надмогнаха членоразделната скованост в оркестровата партия и усещането за движение такт за такт из фактурата на творбата. Романтичният кантиленен характер на бавната част бе постигнат в сравнително по-убедително партньорско единомислие.
Фестивална атмосфера създаде изключителното артистично присъствие на цигуларя Минчо Минчев с Романс от Дворжак и Руски танц от Чайковски. Категоричен инструментализъм, със звук, който рядко се чува по родните концертни подиуми – кристален, чист, фиксиран, с оцветяване, проблясващо в светлина или изваяно в матова приглушеност и в приплъзването към следващата фраза – с притаена в полусенчеста вибрация нега (Дворжак). Въведението към Руския танц завладя с грабваща, брилянтна бравурност, която с лекота се претопи във финия характерен щрих на същностния танц. Не случайно публиката поиска повторното му изпълнение - също толкова бляскаво!
Финалът на концерта бе отреден на кантатата за хор и оркестър „Йоан Дамаскин” от Сергей Танеев, драстично контрастираща на романтико-танцовия сегмент в началото на втората част. Творбата е по текст на Алексей Толстой и е своеобразен реквием в памет на учителя му Николай Рубинщайн. Водеща роля в творбата играе староцърковният напев „Со святыми упокой”, който за руската музика има значението на трагически символ (например, в Шестата симфония на Чайковски). Всъщност, Танеев е избрал текста на един от траурните химни от поемата на Толстой, който е пят от Дамаскин и учениците му. Музика на примирение и скръб, създадена е като траурен ритуал, но израства и до разтърсващи драматични кулминации. Забележителни са акапелните хорови епизоди (Филхармоничен хор с диригент Славил Димитров), но те изискваха различно равнище на подготовка в хора по отношение и на ансамбъл, и на баланс, и на агогика, и на артикулация, и най-вече на звук – все в някаква недостатъчност, която затормозява. Но диригентът Марк Кадин, на когото дължим „завръщането” на Танеев с тази крупна творба, съумя да изведе степента на музициране до автентичното й внушение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”