Реплика от ложата (театър), брой 21 (2945), 01 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Забравени от бога
Български  |  English

Забравени от бога

 
„Ничия земя“ по Данис Танович. Превод от английски Мария Димитриевска. Адаптация и режисура Александър Морфов. Сценография и костюми Никола Тороманов и Валентин Светозарев. Музикално оформление Александър Морфов. Лайт дизайнер Крис Егер. Участват: Сашко Коцев, Никола Ацески, Александар Михайловски, Гораст Цветкоски, Александар Микич, Славиша Кайевски, Александар Гьоргиески, Борче Начев, Оливер Митковски, Камка Тоциновски, Ненад Ангелкович, Стефан Спасов, Григор Йовановски, Кристина Гийева, Филип Миленкоски, Александар Иваноски, Мария Кондовска и Томе Станковски. Македонски народен театър – премиера 3.06.2017 г. Участие на VI издание на Международния театрален фестивал „Тара-ра-бумбия“, 19 май 2018, ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград.
 
В “Ничия земя” на Александър Морфов хората не само са забравили защо воюват помежду си, кой и защо е започнал войната. Те не само са забравени от политиците, които се сещат да се намесят единствено, за да влязат в прожекторите на медиите. Те са забравени от бога. С трупата на Македонския народен театъртой е създал мрачна картина на ожесточената битка за човешкото съществуване, в която всеки е сам. Превърнал е абсурдната история във филма на Танович от разказ за войната на Балканите в история за абсурдността на човешкия живот.
Сцената представлява мащабна натуралистична картина в охра, дърво и пръст, в която действащите лица изглеждат като елементи от нея. Това само на едно първо равнище на възприемане е просто камуфлажният цвят на войната и разрухата, която оставя. На едно второ сетивно ниво в своя колорит и материали сценографската картина внушава, че всички те са се слели с тази земя, докато воюват изобщо за съществуването си. Спектакълът показва как са се превърнали в хора от пръст, в мъртъвци приживе. Единствено страхът от избухването на скачащата мина, сложена под мисления до скоро за мъртъв Цера, държи един за друг тримата главни герои. Това са двамата босненци - Чики (Сашко Коцев) и Цера (Никола Ацески), и сърбинът Нино (Александър Михайловски).
Промените, които е направил Морфов в сценария, водят до кръженето на действието около идеята за това, че всички живеят върху скачаща мина, водят до превръщането на действието в метафора изобщо на живеенето като живот върху мина. Както е типично за работата на Морфов, атмосферата и тук има решаваща роля за постигане на търсеното внушение. Отчаянието, ожесточените конфликти между Чики и Цера или Чики и Нино се редуват като внезапни избухвания сред всекидневната резигнация, потопени в носталгично слушане на Боб Дилън. Тримата актьори добре изграждат действието, постигайки плътен поток на съществуване.
Но заедно с това има още едно сюжетно равнище в действието, с което е дорисувана картината и което допринася за създаването на атмосферата на всекидневното живеене. Това е включената странична линия на двата воюващи лагера на сърби и босненци, представена от двете страни на сцената от двамата военни като махленска размяна на реплики между приятели от чардаците на комшийските къщи.
Вследствие като цяло, фокусът е поставен, вместо върху отделния характер в сценария на Танович (който предлага чудесно изградени типажи и добре конструирана ситуация), върху потока на съществуването, върху неговата “нормалност”, върху лесната възпламенимост на тлеещите конфликти и върху абсурдната повтаряемост на всекидневните действия в оцеляването. Оттук идва търсеният Бекетов ефект, желанието представлението да остави у зрителя повече преживяването и размисъла за абсурдността на човешкото съществуване, отколкото да търси внушения за цинизма на медиите или неразбирането на международните институции на югославската война17 години след филма на Танович. Нищо не е същото.
Затова и човек трудно може да си представи по-подходящ спектакъл за закриването на международния фестивал в Благоевград точно в седмицата на срещата за Западните Балкани в София.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”