Български  |  English

Скритите букви

 

На 22 май т.г. в Музея за история на София бе обявен проектът на Фондация „Прочети София“ - “Скритите букви”, съчетаващ поезия, типография и градска среда, като създава нови места за четене в София. До 28 май бяха поставени всички 12 оригинални пейки с формата на буквите от кирилицата (Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я), които нямат графичен ответник в латиницата и гръцката азбука. При всяка пейка беше поставено по едно стихотворение, вдъхновено, посветено и изобщо свързано с дадена буква. Автори на творбите са Мирела Иванова, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Надежда Радулова, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Мария Калинова, Петър Чухов, Галина Николова, Никола Петров и Анна Лазарова.
 
Разговор с Тодора Радева, писател и куратор на проекта:
- Името на фондацията, инициатор на проекта "Скритите букви", е "Прочети София". От кой литературен жанр обаче е нашият град - и какви предизвикателства поставя днес към своите "читатели"?
- София е като фрагментарен роман, в който липсва Големият разказ и всяка част с различна степен и дълбочина разкрива криза на идентичността. Много често откъсите изграждат цели светове, които трудно се съвместяват, нямат допирни точки и са в явни или скрити противоречия. „Читателят“ на нашия град трябва да има сетива за другостта и различието, да обогатява постоянно своята култура, за да вниква в отделните части, да има изискване към стила и смисъла и да съзнава, че не е просто наблюдател, не стои отвън, а самият той създава историята и пише този роман.
- Какво от опита ви като доскорошен успешен директор на Софийския международен литературен фестивал ви беше от полза в осъществяването на "Скритите букви"?
- Всеки, който работи в сферата на културата и изкуството тук, знае, че при всички трудности, които се срещат в осъществяването на една идея – недостатъчно финансиране, борба с институциите, малко публика, отсъствие на отношение и критерии – най-ценното, с което можеш да разполагаш, е добър екип. Именно Литературният фестивал ме срещна с Боряна Зафирова, Демна Димитрова, Кирил Златков. Когато двигателят зад един проект работи добре, всичко е възможно. Много е важно името ти да се свързва с вече известни, доказали стойността и значението си събития, и хората да вярват на вкуса ти. Така лесно се привличат съмишленици, участници, партньори, идеите се сливат, взаимно се допълват и обогатяват, и резултатът носи смисъл и удовлетворение.
- Кои места в централната част на града ще свържете в маршрут за литературни разходки?
- Литературните разходки, които решихме да организираме в рамките на проекта, ще следват пътя на „Скритите букви“. Маршрутът ще минава през местата, на които са разположени пейките-букви - Музея за история на София – Централна минерална баня, ЦУМ, Царска градина, ул. Московска, Националната библиотека. Покрай тях ще стане дума за Арменското кафене и легендарната сладкарница „Цар Освободител“, за убитите софийски книжари, книжарницата на Тодор Чипев, за чужденците писатели, които са свързани с града, както и за съвременните форми за представяне на литература.
 
Разговор с Кирил Златков, художник и куратор:
- Кой всъщност е скрил буквите? И защо е важно, че избраните за проекта букви, превърнати в пейки за четене, нямат аналог в латинската и гръцката азбука?
- Буквите, в ролята си на плат (текстура) на текста са призвани да изчезват в името на смисъла. Докато четем, ние виждаме всяка отделна буква, но не спираме там, съзнанието ни сглобява буквите в думи, атомите се превръщат в молекули. Следим всяка следваща буква, застанала скромно до съседната, без да си пречат, но и с достатъчно лично пространство, за да изпълнят достойно ролята си и да чуем, по-скоро да си представим звуците на речта. Такава е съдбата на буквите, благородна. Може би им дължим уважение. Нашият език съществува чрез собствена азбука, кирилицата. Тя е близка роднина на гръцката и латинската азбуки, но има свои специфични особености. Далеч не всичко е весело и светло. Атомите на нашата културна памет и писмено общуване са оплодени с качеството различност, но от това не е покълнал национален характер, в който има уважение към другостта, съпричастност и състрадание към болките на различните от нас. Имаме съзнание за собствената си уникалност и я уважаваме, поне масово, чрез публични действия, като празника на писмеността и културата и други многобройни акции, фокусиращи внимание към нашата азбука. Важно е, разбира се, да уважаваме уникалността си, за да изграждаме достойно отношение към различността въобще. Повечето пейки са повече поводи да се чете и да се общува лице в лице. Тези дванайсет букви-пейки са само началото.
 
 
Разговор с Иван Ланджев, поет
- Как проекти като "Скритите букви" променят писателското всекидневие?
- Ако приемем, че пишещият се бори с времето (обречена, но благородна борба), че се стреми да създаде нещо, което да остане по-дълго в него, то „Скритите букви“ ми е интересен проект, защото представлява и едно друго оставане – в пространството. По някакъв начин думите ти стават част от градското пространство, съвсем буквално, физически. Това може и да е опасно за писателското ти всекидневие, защото играе и на струните на суетата ти. Но ако си с ясното съзнание, че не става дума за теб, всичко е наред.
- С коя конкретно буква се свързахте вие - и как?
- Покрай проекта си дадох сметка, че „Я“ ми е особено интересна. Последната в азбуката, последната в „София“. И нали философията започваше с удивлението, с онова „Я!“. Краят на езика като начало на творческия импулс, нещо такова... Важно е да се пази тази способност да се впечатляваш, способността за „Я!“.
Блока подготви Марин Бодаков
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”