Косъмче от четка (изкуство), брой 22 (2946), 08 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Изкуството пътьом сред евтини стоки
Български  |  English

Изкуството пътьом сред евтини стоки

 

„Видео Европа за всеки“, проект на ИСИ-София, автори Яра Бубнова и Калин Серапионов, подлеза на Орлов мост, 23 април – 3 юни 2018
 
Проектът на Института за съвременно изкуство представи произведения на съвременни видео артисти, родени и живеещи в различни страни на Европа. Техните видеа бяха прожектирани в подлеза на Орлов мост (с изход пред сграда „Царевец“) от 23 април до 3 юни, като всяка седмица бяха показвани по трима автори. Прожекциите бяха вечер - от 17.00 до 00.00 ч., в три съседни павилиона (опразнени малки магазинчета) в подлеза. Случайните минувачи или специално дошлите за прожекциите имаха възможност да видят през витрините на трите магазинчета работите на Анета-Мона Киша (Румъния) и Луция Ткачова (Словакия) „Опитай пак. Сбъркай пак. Сбъркай по-добре.“ (2011), Кристина Лукас (Испания) „Пантон“ (2007), Чиприан Мурешан (Румъния) „Избери“ (2005), Рената Поляк (Хърватия) “Скок” (2000), Фернандо Санчез Кастийо (Испания) “Дебела котка умира от инфаркт в Чикаго” (2004), Яаан Тоомик (Естония) „Баща и син” (1998), Стефано Кагол (Италия) “Извикай /Предизвикай (границата)” (2011), Артур Жмийевски (Полша) “Те” (2007), Юлия Вилмз (Австрия/Холандия) “Проход” (2005-2016), Пипилоти Рист (Швейцария) „Консервирано порно“ (1992), Ана Чигон (Словения) „Още ритане“ (2009-2010) и Камий Енро (Франция) „Голямата умора“ (2013).
 
Идеята на проекта, както става ясно и от заглавието, е да представи пред българската публика качествено съвременно видеоизкуство от Европа по максимално достъпен начин, изнасяйки го в публичното градско пространство. Показаните видеа не са подчинени на обща тематична рамка и това е съзнателен избор на кураторите, за да покажат разнообразието на идеите, естетиките и техническите похвати в съвременното изкуство (в частност, видеоизкуството) и да го свържат с културното различие и разнообразие на Европа. „Различията“ и „разнообразието“ са либерални клишета, неизменна част от официалните евродокументи в областта на културата, но е факт, че съвременното изкуство наистина трудно може да бъде подчинено на обща идея, ценност, похват и т.н. Изложбите и проектите, в които кураторите налагат силово определена тема или проблем, изглеждат все по-проблематични. Общото между всички видеа, показани в един от централните софийски подлези, е преди всичко способността им да проблематизират различни аспекти на съвременния живот в индивидуален и социален план по оригинален и въздействащ интелектуално и емоционално начин.
За мен най-силната страна на проекта е разполагането му в специфично публично градско пространство и неговата максимална отвореност към индивиди и групи, които нямат специален интерес или достъп до съвременното изкуство или изкуството въобще. Затворено зад витрините на павилиончетата, съвременното изкуство в подлеза на Орлов мост беше максимално демократично изложено на погледите на минувачите късно вечерта, редом с останалите витрини, пълни с какви ли не боклуци. Можеш да спреш и да погледаш тези странни образи, да послушаш необичайна музика и речитативи на английски, но можеш и да подминеш, без въобще да ги забележиш, или да ги забележиш, за да махнеш с ръка и да изпсуваш. Нищо задължаващо, никаква претенция за специално отношение, за квази религиозен пиетет, за предварителна подготовка. В един свят на витрините и стоките, реални или виртуални, този проект ни предлага изкуство, което не се разграничава и не се вдървява в отшелническа поза, а смирено заема своето място сред пластмасовите бутилки с безалкохолни напитки, шоколадите и носните кърпички, за да върши своята подривна работа, подчинявайки се на законите на нашия свят и същевременно - поставяйки ги в кавички.
Изборът на мястото и начинът на представяне на видеата в проекта „Видео Европа за всеки“ беше същинският артистичен жест, по-въздействащ и по-богат смислово от отделните видеа. Другото, което ми се струва важно да отбележа, е, че това е един от малкото (да не кажа единственият) арт проект в контекста на българското европредседателство, който не ми изглежда унизителен и автоколониален по характера си. Най-сетне да видя куратори, които са си дали ясна сметка, че европредседателството не е повод за местните индианци да покажат стоката и ритуалите си за удоволствие на висшите представители на метрополията.
още от автора


1 - 08.06.2018 15:18

тюх
От: kolio kolev
Ах как ме е яд,че не врътнаха проекта Кирчо и Мара(примерно)!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”