Ходене по буквите , брой 22 (2946), 08 юни 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Олга Шурбанова. “В далечното пътуване”. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2018. Цена 14 лв.
Шегувал съм се неведнъж, че “Адът - това са роднините”, но не винаги миналото е съставено от призраци, не винаги ние сме съставени от призраците на своите “близки”. Има случаи, когато нашата семейна история може да е щастлива - и то не само защото начинът, по който я преработваме в език и стил, е щастлив. “В далечното пътуване” на Олга Шурбанова е софийски и варненски мемоар, който придава цялост не само на нейния собствен живот, но и на много предходни животи. Придава им топлота и сладост, сложна сладост, въпреки противоречията на човешките характери, въпреки любовните или историческите трагикомедии, въпреки политическите превратности. Неотдавна Александър Шурбанов, комуто също е посветена книгата, на свой ред посвети стихосбирка буквално на дърветата. В новата си творба сестра му Олга вижда как тупти и се разлиства тяхното родословно дърво, как си играят сенките на листата му, как то самото просветва… Аз поне много се смях на “В далечното пътуване”, но и тъгувах - и в устата ми се завъртя един отдавна забравен израз: “човек от семейство”. Да, това са историйките на някогашните хора от добри, от заможни семейства, за които образованието, всекидневното усилие и приличието изобщо имаха смисъл. Разбира се, нищо не е черно-бяло, но дори сивото може да блещука като перла в мидата на миналото, а книгата на Олга Шурбанова искри от цветове и звуци, от памет, прошка и забрана, необходими, за да изпитваш щастие. Спомних си още веднъж за нея, когато в Нощта на музеите обикалях Музея за история на София и видях онзи сребърен съд, разделящ чистите и мръсните лъжички, когато гощаваш гостите си с черешово сладко. Израслите в градски дом, в който такъв съд е бил естествено притежание, веднага ще разберат какво имам наум. Да, това наистина е книга от добро семейство, много, много градска книга.
 
Бистра Величкова. “Бог в очакване на дилъра”. Редактор Палми Ранчев. София: ИК “Ерго”, 2018. Цена 10 лв.
На фона на толкова много претенции за нова социална поезия новата книга на Бистра Величкова, след разказите “Малка, мръсна и тъжна”, е свежа глътка въздух, безмилостен простор. Това отвсякъде е политическа поезия. Това е методично разголваща се поезия. Самонараняваща се. На места брутална. Самоубийствена. И поезия, за която самоубийството не е инфантилна форма на шантаж. Бистра Величкова пише за нищетата на центъра откъм центъра на нищетата. В стихотворенията й, без никаква поза, има достатъчно клошари с двулитрови бутилки бира, има хероин, невъзможни любовни връзки, проституция, мръсотия… В стихотворенията й обаче има, и то какъв, копнеж по Поезията. Четеш и си мислиш: това момиче не се лъже, не те и лъже. “Единственият смисъл на любовта е/ когато си на 80/ да кажеш на внуците си/ че тя съществува”, пише авторката. “ако имаше смисъл в живота,/ нямаше да има смисъл в поезията”, продължава на друга страница тя. Редактор на книгата, разбира се, е Палми Ранчев. (В нея има още един трогателен, стъписващ момент - Бистра Величкова е прибавила и стихове на майка си, забравената поетеса Венцеслава Тодорова.)
още от автора


1 - 08.06.2018 19:40
От: Антон Иванов
Много си личи, че Бодаков повече го интересува дали някой там, когото има предвид, ще се почуства засегнат, отколкото дали съответната книга ще получи адекватна оценка. А книгата е толкова далеч от силната поезия, колкото Бодаков от истината. Злобничко, повърхностно, непрофесионално, безпомощно и провинциално, ама толкова си можете.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”