личен" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Животът, познат преди като <i>личен</i>
Български  |  English

Животът, познат преди като личен

 
Внезапно българската държава се оказа по-добрата държава. Тая същата, която редовно е упреквана, че закрилата на детето е слаба и закъсняла, защото служителите й са нископлатени. Спомнете си колко често – особено когато става дума за агресия над деца в ромски семейства – чувате гневния вопъл на медиите: „Къде са социалните?“. Зовем ги да отнемат детето, да го спасят, като журналистите забравят къде всъщност отиват „децата на държавата“. Други все пак ни показват домове за социална грижа, в които съвсем не винаги условията за живот са нормални.
Замисляме се колко страшно е да разчитаме на намесата на другите, на съседа, на държавата в личния ни живот само когато се огледаме в… Норвегия. Журналистите от bTV не видяха, че точно медиите усилват и улесняват „мерките“ на държавата да упражнява контрол върху онзи живот, който преди наричахме личен.
Мария Цънцарова по bTV започна поредица от репортажи и разговори с представители на институции с въпроса Защо отнемат българчета от семействата им в Норвегия? Мария Цънцарова и Антон Хекимян питат българските власти какво правят, за да защитят българчета. После Мария Цънцарова подкрепя със „статистика“ представата за Норвегия като за държава, която „присвоява“ българските деца. Данните трябва да ни стреснат: в Норвегия се раждат около 58000 бебета на година, а сигналите до тяхната служба за закрила на детето са около 54000. 40% от тези сигнали завършват с отнемане на детето от родителите. Манипулативно е обаче да се сравнява броят на новородените с броя на сигналите, тъй като те не са за тези 58000 деца, а за всички деца до 18 г.
Следват на запис разкази на потърпевши българи. И двете семейства купуват веднага билети за България и се прибират, за да спасят децата си. В студиото гостува Цветелина Уланд – от един месец със съдебно решение децата са й отнети и са разделени в две приемни семейства. Делото е заведено от службата за закрила на детето, след като бащата – норвежец, се оплаква, че майката манипулира децата и те не желаят да го виждат. Единствената надежда на българката е в българските власти. Българският премиер вече е задействал институциите да работят по казуса. Дават на стената на bTV Бойко Борисов, да не забравим кой управлява държавата. В „Тази сутрин“ започва поредица от разговори с „детския омбудсман“ Диана Кънчева (бивш служебен министър на правосъдието), с представители на външно министерство и на българската служба за закрила на детето.
Журналистката Мария Цънцарова продължава да настоява, че Децата на Цветелина са българчета!, от властите обаче й отговорят: това е Норвегия! Норвегия не е държава в ЕС, пояснява Георгиев от МВнР, и няма много механизми, по които българската държава да въздейства върху работата на независим съд. А децата са с двойно гражданство и има тежест правото в държавата, в която са живели през последните години. В предаването е цитиран норвежки разследващ журналист, който твърди, че службата за закрила на детето превишава правата си, защото става дума за пари. Според него, бюджетът на службата зависи пряко от броя на отнетите от семействата деца и това превръща работата им в легално „отвличане“. Разказът му е за следене на родителите, за нахлуване в дома им, за преследване заради петно по дрехите или кариес на детето. Журналистът твърди, че тази държавна политика е проблем, за който пишат само малките издания, а големите медии мълчат. Появяват се коментари на българи в Норвегия, които казват, че сънародниците ни преувеличават. Но от външно министерство потвърждават, че Норвегия има много различно от нашето законодателство по отношение на децата и че всъщност държавата е техният „собственик“. В подобна ситуация прозвучава направо смешно препоръката на българската служба за закрила на детето – майката Цветелина Уланд да се свърже с бащата на децата, с когото са разведени, и да се борят заедно за децата си.
Службите ни обясняват, че нашата държава и Норвегия имат много различни философии за това кое е добро за детето. Норвегия смята, че държавата най-добре може да се грижи за децата, а ние - че е в интерес на детето да остане в семейството. Диана Ковачева обяснява, че родителите в Норвегия трябва да са научили предварително, че там шамарът е инкриминиран, дърпането на ухо – също.
И ето тук някъде, в тая част на разговора, Мария Цънцарова и Антон Хекимян трябваше да се събудят, преродени като журналисти, и да попитат защо в държава като България родителският шамар не е проблем? Дано другия път, когато журналистите не виждат проблем в постоянното искане на уплашени родители за видеонаблюдение в детските градини и училища, да се сетят, че хората ще свикнат с взирането в тях на публични места и наблюдението ще се прехвърли в домовете им. И това „свикване“ става чрез вопъла на журналистите: „Къде са социалните?“
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”