Български  |  English

Предизвикателства пред разследващата журналистика – глобални и локални

 
На 10 и 11 май Факултетът по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски” и Център за култура и дебат „Червената Къща” бяха домакини на две лекции: „В ерата на Тръмп: Глобални предизвикателства пред журналистиката в полза на обществото” и „Орбан и медийният монопол в Унгария”. Гост-лектор бе Дийн Старкман, журналист с дълъг опит в издания като Wall Street Journal и Los Angeles Times, старши редактор в Международния консорциум на разследващите журналисти, един от редакторите на Paradise Papers, гостуващ преподавател във Факултета по обществена политика към Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща.
В лекциите си Старкман очерта двете измерения на предизвикателствата пред съвременната разследваща журналистика: тенденциите на медийния пазар в САЩ той окачестви като присъщи и на глобалното развитие на медиите, а случващото се в Унгария представи като традиционни локални проблеми.
Старкман обърна внимание на различни фактори, допринасящи за кризата в разследващата журналистика в САЩ: икономически, технологични, епистемологични. Посочвайки срива в приходите на печата от 50-те години до днес (от 60 до 25 млрд. долара), срив, илюстриран и от разликата в цената на вестника Boston Globeпрез 1993 и 2013 (от 1млрд. на 70 млн. долара), Старкман подчерта и значението на финансовата криза от 2008 за колапса на американската вестникарска индустрия, принудена да предприеме сериозни съкращения (намалението на броя репортери, сравнено с 90-те години, е 30 хил.). Старкман очерта и ефекта на технологиите върху променената медийна картина: намаляване броя на служителите (процентът на цифрови медии с повече от 4-ма служители е изключително малък), намаляване дължината на материалите, свързано с приоритета бързо отразяване, който убива детайлната разследваща журналистика; изместването на рекламата към цифровите медии - приходите от 90% от ръста на цифровата реклама отиват само в две компании - Гугъл и Фейсбук. Освен това, цифровите медии са съсредоточени в големите градове, което се и използва за обвиненията по време на президентските избори през 2016, че медиите са загубили връзката си с обикновените хора. Технологиите, посочи Старкман, дават възможност за създаване на алтернативни източници на информация, които, като крайно десните сайтове от типа на Breitbart, имат капацитета да си съперничат с утвърдени медии и дори да наложат основни теми в предизборната кампания като имиграция и ислям. Общуването онлайн и обмяната на новини доведоха и до обособяването на групи, споделящи крайно поляризирани мнения и политически възгледи, феномен, описван и изследван от т.нар. „племенна епистемология”. Старкман посочи, че капсулирането на тези групи, свързано със сортиране и „персонализиране” на информация от софтуерни алгоритми, обекти на патенти и търговска тайна, води и до манипулации, подобни на скандалите с Cambridge Analytica и руската намеса в изборите през 2016.
В лекцията си за медийната ситуация в Унгария Старкман описа накратко възхода на Виктор Орбан - популярността му като един от „младите, готини либерали” на Унгария от началото на 90-те, фактът, че е стипендиант на Сорос в Кембридж, антилибералната „чистка” във ФИДЕС, която предприема през 1993-1994, насочвайки партията надясно, формирането на коалиционно правителство през 1998 и заемането на поста министър-председател на 35-годишна възраст и поражението на изборите през 2002. Според Старкман, шокът от тази неочаквана загуба, която Орбан приписва на враждебността на ляво ориентираните медии в Будапеща, го мотивира да начертае стратегия за „медийно балансиране”, по-точно - „стратегия за постепенното овладяване на медиите”. В лекцията си Старкман проследи стъпките, предприети от Орбан: 1. изграждане на медийна империя, опонент на медиите в Будапеща. 2. законодателни инициативи - след изборната победа през 2010 е приет нов закон за медиите, който учредява Медиен съвет, орган под контрола на парламентарното мнозинство на ФИДЕС и последна инстанция при всички медийни сливания и лицензи. Съветът управлява и MTVA, новосъздаденото обединение на унгарските обществени медии, управление, което, както посочи Стакман, се характеризира с удвояване на бюджета и пълна липса на финансова отчетност. През 2014 е приет и закон за данъците върху реклама, който атакува приходите на независимата медийна група RTL, собственост на немския конгломерат Bertelsmann. След като RTL разпускат разследващия си екип, законът е променен.
3. Възползвайки се от финансовия удар в резултат на кризата от 2008, когато приходите от реклама в унгарските медии се свиват с 1/5, Орбан превръща държавата в най-големия рекламодател, който насочва щедри средства само към приближени медии.
4. Орбан предприема стъпки за ограничаване на чуждата медийна собственост. Оставащите опозиционни медии са малко на брой и оцеляват благодарение на подкрепата на гражданското общество, дарения на фондация „Отворено Общество” и закон, приет през 90-те, даващ възможност на всеки гражданин да предостави 1% от данъците си на нпо по избор.
Лекциите на Старкман ясно илюстрираха твърдението му, че журналистиката и демокрацията са две неразделими понятия – случващото се в Америка на Тръмп и в Унгария на Орбан показва, че изчезването на стабилните и автономни платформи за разследваща журналистика е свързано със заглушаването на критичните и аргументирани гласове от агресивната реторика на крайните политически полюси. 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”