Български  |  English

Какво му беше наред
и какво не
на Пролетния базар на книгата

 
Две големи събития се очакват със сходно нетърпение от издатели и читатели - Зимният панаир на книгата и Пролетният базар на книгата. Тъй като се провеждат ежегодно, те придобиват определена форма, влизат в своего рода калъп. Естествено, читателите имат определени очаквания към тази форма. Издателите – също. Всъщност, очакването на всички е Панаирът да не се променя. Да не се променят видът, мястото, времето. Казват, че телците са известни с ината си и неподатливостта си на промяна. Ако нацията ни имаше зодия, бас ловя, че щеше да е телец.
Какви изисквания има към Панаира, освен той да не се променя? На второ място, тъй като първото вече бе уточнено (и неспазено), стои изискването Панаир да има изобщо – защото можеше и да няма. Изобщо. Дали заради смяната на ръководството на АБК, дали заради провеждащото се в момента Европредседателство (от което, впрочем, повечето от нас, освен ограничения достъп до НДК, нито нещо чуха, нито видяха), нещо се случи. Около месец и половина преди самия Панаир плъзнаха слухове, че той може и да не се проведе, тъй като обичайният му сборен пункт, НДК, не може да го помести. Причините? Въпросът виси във въздуха, но никой не пита. После се оказа, че „Интер Експо Център“, едно възможно място за провеждане на Зимния панаир, е отдавна заето на съответните дати. И смея ли да кажа – в известен смисъл, добре. Защо? Не бива да бъде пренебрегван фактът, че едно от – безспорно, малкото – предимства на провеждането на панаирите в/около НДК, е централната му локация. На място, където ежедневно минава огромен човекопоток, който може да се спре и да си купи книгата съвсем от нищото, книжните базари биха имали по-голяма успеваемост, отколкото на място в края на града.
Да, по-голямата успеваемост на панаирите в НДК спрямо „Интер Експо“ не е доказана по емпиричен път. Но, както кампаниите, промотиращи четенето, се оказват успешни най-вече сред вече четящите хора, така и Панаирът на книгата привлича преди всичко вече четящи хора. И – мисля си, колкото по-голяма е възможността нечетящият човек да мине покрай него случайно и да си купи книга, осенен от внезапно вдъхновение, толкова по-добре.
Друг вариант за провеждането на Пролетния базар беше пешеходната част на бул. „Витоша“ – крайно неподходяща, задушена от тротоарните придатъци на заведенията, скупчили се едно до друго по нея. И накрая дойде то, решението: „паркът“ пред НДК. Защо не беше избран паркът зад НДК, наричан Кучешка градинка, който има добре поддържани алеи и много тревни площи, е интересен въпрос. Като стана дума за домашни любимци, адмирации към издателство „Лексикон“, които бяха предвидили читатели с кучета и бяха поставили купичка с вода пред щанда си.
След като мястото най-накрая бе избрано и Базарът започна, възникна проблем с ориентацията. Откриването на щандовете беше предизвикателство за някои читатели, които не бяха забелязали информационните табла, разположени на входа към парка (откъм бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“). Щандът на АБК, от който можеха да се вземат брошури с информация за разположението на щандовете, както и за събитията, включени в програмата на Пролетния базар, също се оказа труден за намиране.
При благосклонното време в края на май и началото на юни валя само в два от общо шестте дни, в които се проведе Пролетният базар. В дъжда най-откритите шатри бяха затворени временно, а онези, които бяха в импровизираните коридори между шатрите, дори не усетиха капките.
Обаче.
Проблемът с метеорологията не се изчерпва само с дъжда.
Немалко заглавия бяха компрометирани от силната слънчева светлина, на която бяха директно изложени. Избелели, прашни и разлепящи се корици са сред проблемите, срещу които бяха принудени да се изправят част от издателите, решили да участват в Пролетния базар. Този проблем произтича, разбира се, от факта, че не всички са в еднакъв вид шатри.
България далеч не е първата държава, която провежда книжните си панаири на открито. В Испания и Португалия това е практика. На Мадридския панаир на книгата обаче – дали заради испанската народопсихология, или не – има почивка с времетраене от 3 до 4 чàса в следобедните, тоест в най-горещите часове на деня. Ако това беше приложено и в България, може би, първо, книгите нямаше да избеляват и да се разлепват от летните жеги, и второ, мероприятието щеше да пощади хората зад щандовете.
Нефункционална се оказа сцената за представяния на книги, обособена на Пролетния базар. Тя беше на толкова слънчево място (и без подходящ навес), че събитията се провеждаха зад сцената – за по-прохладно. Ако това беше забелязано и отчетено още при първото проведено събитие, сцената можеше да се завърти, а проблемът да бъде решен.
Когато не бяха на изложената на този весел прожектор – слънцето, срещите с автори се осъществяваха на щандовете. Струва си да се помисли дали това са най-удобните места за тях. Да се срещнеш с автор, който те е развълнувал, изправен пред, макар и ниската бариера на щанда, в жужащата и забързана атмосфера на Панаира, вероятно не е точно онази среща, която си си представял. Но понякога е единствената възможна.
Друго, изключително важно за работещите на Пролетния базар –тревожно беше отсъствието на адекватен санитарен възел в парка пред НДК. Новоизградената тоалетна в близост до булевард „Патриарх Евтимий“, шеговито наричана Совалката, не беше добър вариант, тъй като се заплащаше (а за хора, които прекарват 10 часа на Панаира, заплащането на един лев всеки път, в който им се налага да я ползват, не е рентабилно). Новоизграденият санитарен възел би могъл да работи с жетони, вместо с монети, които да се раздават ексклузивно на хора, работещи на Пролетния базар.
Пролетният базар, проведен на открито, беше добра идея, която можеше да се осъществи и по-добре. В никакъв случай обаче не може да се окачестви като провал, какъвто беше орисан да бъде още преди провеждането си.
Естествено и важно е диалогът с препоръки и критики към събитието да продължи. Все пак всички, замесени в Панаира, сме хора на думите.
още от автора


1 - 11.06.2018 16:43

Да се мисли за човеците, а не за Човека
От: Форд Префект
Приемам мнението на авторката относно организацията на Пролетния панаир на книгата. Обикаляйки по тоалетните на не съвсем близките кафенета се питах какво му има на българския администратор. Защо поне веднъж не видях нещата да са организирани с любов към човеците - да не им е горещо, да има къде да поседнат, като се изморят от обикаляне по щандовете, да има чиста тоалетна. Като продавач на книги се питах случвало ли им се е на организаторите да са цял ден на крак на щанда и да искат поне да са на сянка, а не опечени на яркото слънце. И защо бяха толкова високи наемните цени, при положение, че бяхме "на поляната"? Та - ако отново ще се провежда такъв "палатков" панаир на книгата, да се назначат в АБК, в общината и по другите инстанции служители, които мислят за удобството на хората, а не за впечатлението, което ще направят на шефа си.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”