докато не знаем отговорите" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Да действаме, <br>докато не знаем отговорите
Български  |  English

Да действаме,
докато не знаем отговорите

 
Всеки случай на политическо сътресение в някоя от по-големите икономики на Европа предизвиква прогнози за предстоящия срив на Европейския съюз или еврозоната. Поредният предсказател на бедата беше Джордж Сорос, който заяви наскоро, че в Европа „всичко, което можеше да се обърка, се обърка”. В такива моменти обаче аз най-често споделям гледната точка на Джеймс Горман, изпълнителният директор на „Морган Стенли”, който нарече този анализ на милиардера „нелеп”.
Предупрежденията на Сорос са много типични за школата на мислене „Европа е в опасност”. В своето изказване на ежегодната среща на Европейския съвет за международни отношения, която се проведе в Париж на 29 май т.г., той заяви, че пътят към небитието е започнал с „програмата за съкращаване на бюджетните разходи”, приета след финансовата криза от 2008 година, която превърна алианса между някога равни страни в съюз на кредитори и длъжници. Това предизвика изригване на популизма, който се задълбочи още повече в резултат на миграционната криза през 2015 г.
Малко след това Сорос каза, че решението на президента Доналд Тръмп „да разруши трансатлантическия алианс” оказва допълнителен натиск върху Европа след събития като „Брекзит” и проявите на политическа нестабилност в големите държави, включително Италия. Според Сорос, това представлява „екзистенциална криза”, която трябва да накара Европа да се преоткрие като едно по-ограничено общество, в което членовете му ще имат повече свобода, в което „страни като Великобритания да искат да се присъединят”.
Сорос и другите конници на Апокалипсиса са убедени, че Европа трябва да предприеме спешни действия, за да избегне надигащата се катастрофа. От своя страна, Горман твърди, че политическите проблеми в Испания и Италия – това са новини еднодневки. Политически процеси като продължаващата борба между популистките и основните либерални партии не са големи пречки за икономическия растеж, който продължава – в Европа, както и по целия свят. „Няма смисъл 24 часа в денонощието да се реагира на новини. Като инвеститор вие просто не можете да реагирате”, казва Горман.
Това е доста по-рационална гледна точка даже само заради това, че подобни призиви за незабавни и решителни действия са толкова стари, колкото и предтечата на Европейския съюз, Европейското обединение за въглища и стомана, където влизаха шест страни. Сорос повтори като ехо думите на един от бащите основатели на този проект, френския политик Жан Моне, който беше казал: „Ако не действаме, докато не знаем отговорите на всички възможни въпроси, няма да действаме никога, никога няма да постигнем онази определеност, към която се стремим, и събитията, които не можем да контролираме, просто ще ни пометат”.
Обаче Моне е произнесъл тези думи преди 66 години. Предсказанията му бяха на 40 години, когато беше подписан Маастрихтският договор, който положи началото на Европейския съюз. Някои от чертите на Съединените европейски щати, за които говореше тогава Моне – като например единната европейска армия – още се намират на най-ранен етап от развитието си. И все пак, европейският проект в никакъв случай не трябва да се смята за провален. Повечето европейци смятат, че техните страни са спечелили от влизането си в ЕС и, за разлика от Сорос, по-голямата част от тях гледат на бъдещето с оптимизъм, а на жителите на страните, които са приели единната валута, еврото им харесва.
Ако си послужим с образите от баснята на Езоп, може да се каже, че европейският проект е костенурката, а не заекът. Прибързаните решения, като например опитите да се наложат на членовете на ЕС квоти за бежанците, завършват с неуспех. Когато Европейският съюз се движи бавно и съзнателно, той успява – необходими бяха 12 години, за да се отменят таксите за роуминг. И това стана възможно само защото множество заинтересувани страни участваха в трудния процес на оформяне на регламента.
Разбира се, такъв режим на работа означава много пропуснати възможности. Победата на центристите в Нидерландия, Франция и Германия през 2017 г. често се описва като добър шанс Европа да бъде придвижена напред. Сега е малко вероятно сериозни реформи като стъпки към създаването на фискален съюз да се случат: понякога прекаленият ентусиазъм на френския президент Еманюел Макрон бива обуздаван от предпазливостта на германския канцлер Ангела Меркел, която през последния си мандат всячески се старае да запази привлекателността на своята партия за избирателите.
Освен това, членовете на Европейския съюз биха могли да използват „Брекзит”, за да се сближат още повече, да рационализират системата на управление на Съюза и да направят по-ефективна бюджетната система. Те обаче най-вероятно ще пропуснат тази възможност, защото новите кризи отвличат вниманието на европейските лидери: съпротивата на източноевропейските страни на предложенията за единна политика, политическите промени в Италия, където на власт дойдоха две партии, които са всъщност против еврото, а и търговската война на Тръмп.
Има два начина да се реагира на тези предизвикателства. От една страна, може да упражните това, което американците наричат „лидерство” - да действате бързо и решително. От друга страна, може да анализирате ситуацията и да разберете кога решителните действия могат да се окажат несвоевременни и даже контрапродуктивни.
Да вземем, например, гръцката криза от 2015 г. Ако Европа искаше да демонстрира лидерство, тя щеше да отпише всички дългове на Гърция. Такава стъпка обаче би укрепила позициите на крайно лявото правителство и би довела до излизане на банкрутиралата страна от еврозоната. Вместо това, европейците отложиха решението на проблема и започнаха търпеливо да обучават гръцкото правителство как трябва да се управлява една разорена страна, която има огромни дългове. Като цяло, този подход работеше – към края на тази година Гърция вече трябва да излезе от програмата за финансова помощ.
Критикуват Европейския съюз за безкрайните съвещания на комисиите му, за паузите и отсрочките, които се дават на страните, за да се справят с вътрешните си проблеми. Обаче именно тази стратегия позволи на Съюза да се разшири, като обхване по-голямата част от континента, и да направи щастливи хора по-голямата част от населението си. ЕС ще си е на мястото, когато новаците в италианското правителство разберат, че вариантите на действията им са ограничени. Той още ще си е на мястото и когато избирателите от всички страни свикнат с мисълта за по-мащабни, но при това контролирани, мигрантски потоци. Той ще си е на мястото и когато САЩ престанат да отблъскват съюзниците си.
Бавното действие може да разочарова, но „лидерството” може да създаде повече проблеми, отколкото да реши. Меркел научи тази тежка истина през 2015 г., когато импулсивно разреши на повече от милион мигранти да дойдат в Германия. След такива стъпки е естествено да има нужда от време, за да може всичко добре да се обсъди и да се възстанови равновесието. Тази фаза на обмисляне и обсъждане може да трае години и през това време могат да възникнат още проблеми. Но засега, независимо от понякога бавното си и стеснително движение, европейският проект не се сблъсква с такива неуспехи, които биха могли да застрашат съществуването му. Даже „Брекзит” не бива да сочим като такъв неуспех – в края на краищата, Обединеното кралство никога не е изпитвало особен ентусиазъм по повод членството си в ЕС.
Горман е прав, че Съюзът се старае да се концентрира върху дългосрочната перспектива. И тъй като лидерите на ЕС не бързат с приемането на решения, не си струва ние да бързаме с преценките си.
 
Bloomberg.com, 2 юни 2018
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”