от другия ден" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Вестникът <br>от другия ден
Български  |  English

Вестникът
от другия ден

 
„Вестникът от другия ден” – така бе наречен разговорът на приятели и съмишленици на вестник „Култура“ по повод закриването на вестника и намерението на екипа да го продължи в ново издание. Той се състоя[1] на 13 март в Нова конферентна зала на Софийския университет.
 
В самото начало Кирил Василев – редактор „Визуални изкуства” във вестника, изброи трите важни въпроса, на които следваше да се намери отговор: 1. Имаме ли нужда от медия, подобна на в. „Култура“? 2. Ако първият отговор е положителен, дали тя трябва да бъде в този вид, в който досега е съществувал в. „Култура“, или се нуждае от известни промени и какви да бъдат те? 3. Как вестникът да се финансира, че да запази независимостта си?
Копринка Червенкова – главен редактор на вестника – уточни, че сегашният собственик на вестника Светослав Божилов настойчиво е призовал раздялата да бъде културна, но при положение, че вестникът е екзекутиран по брутален начин, а главата му е „чучната” върху друго издание, „културата на раздялата” става проблематична. Червенкова припомни, че вестникът „не е роден с риза”, преминал е през всякакви турбуленции и сега, въпреки огорчението на целия екип, ще опита да се справи и с новия проблем. Защото – продължи Червенкова – зад вестника има и общност, за която, по всичко изглежда, той е нужен.
Христо Буцев, зам.-главен редактор на вестника, зададе посока на разговора – да се помисли за съдържанието на обществената медия, подчертавайки, че основният й белег, а и най-важна задача на вестника досега, е разширяването на съзнанието на читателя, изграждането и поддържането на критично отношение към действителността. Той даде пример за безкритично отношение модерните днес соларни паркове. В Индия един от най-големите такива паркове в света на практика лишава от вода всички земеделски стопанства около себе си – почти цялата вода, изпомпвана от почвата, отива за миене на стъклените повърхности на панелите. „За мен задачата на „Култура“ при оценката на процесите в обществото винаги е била да оценява възможно най-цялостно предлаганите решения и последиците от тях.” – подчерта Христо Буцев.
Георги Лозанов, отговорен редактор на вестника, очерта характеристиките на обществената медия през отличителните белези на в. „Култура”. Той говори за трите му основни качества - независимост, истина, компетентност, които са и изключително важни за медийната среда в момента.
По отношение на независимостта, Лозанов каза: „Копринка е трениран боец и знае, че независимата политика крие риска този, който те финансира, във всеки момент да ти отреже главата.” След това Лозанов говори и за плурализма, който екипът на вестника спазва и в чисто персонален план, давайки пример със себе си като либерал, докато Христо Буцев е консерватор.
Парадокс е - продължи Лозанов - че обществените медии в България се свързват основно с електронните медии БНТ и БНР, след като, според стандартите, вестник „Култура“ е типична обществена медия, която произвежда съдържание на принципа на потребностите на по-малки специализирани аудитории. В този смисъл тя би могла да се нарече и идентификационна медия. Ето защо, според Лозанов, големият въпрос в сегашната криза е дали вестник „Култура“ e произвел общност, която има гражданската енергия, а и финансови възможности, да продължи изданието с дата 2018 година.
Домакинът на срещата – проф. Александър Кьосев - директор на Културния център на СУ, подчерта, че в. „Култура“ е нещо повече от независима медия, в която има разни позиции. Той призна, че познава Копринка Червенкова от много отдавна и че тя изпитва журналистическа радост да публикува позиции, които се карат една с друга, защото има висок журналистически етос. И това е сериозната причина вестникът да е пространство на различията, да уважава силата на добрия аргумент, професионализма и толерантността и да позволява в него да съществува либералният, демократичен, интелектуален диалог, уважаващ културата на високото интелектуално общуване. Диалог, който, по думите на Кьосев, вече не съществува между медиите, а и вече е заплашен в самия в. „Култура”, защото собственикът е решил, че вестникът трябва да защитава собствената му кауза. Той има право на това, продължи Кьосев, но така ще се появи вариант на изданието, което вече съществува и ще бъде силно ориентирано към християнските ценности, но в него няма да има нищо друго. Всеки ще си заживее в своя информационен балон, където ще се говорят приблизително едни и същи неща, и много скоро ще настъпи увълчването на обществените дискурси, белег за бъдеща война.
След това пророчество, Кирил Василев покани присъстващите да се включат в дискусията, правейки уговорката, че, според думите на сегашния собственик, в. „Култура“ годишно струва около 250 000 лева, което означава, че ако 1000 души са готови годишно да отделят по 250 лева, вестникът ще може да продължи съществуването си. Манол Пейков, издател и управител на „Жанет 45”, веднага му отговори: „Не са готови!”. Това провокира Александър Кьосев да припомни как при поредна икономическа криза, преди да се появи сегашният собственик, била организирана акция в помощ на вестника в „Червената къща” и тогава резултатът бил 30 000 събрани лева.
По повод християнските ценности на бъдещото списание „Култура”, Марияна Христова, редактор на емигрантски сайт, обърна внимание, че като практикуваща християнка, от детски години за нея е „дълбоко нехристиянско да влезеш в чужд дом, за да го направиш по-християнски“.
Социологът доц. Деян Деянов се обяви в подкрепа на казаното от проф. Кьосев за важността на критическия диалог и опасността от увълчване и предложи на присъстващите в залата дългогодишни автори да сформират клуб, който да е с такса участие и членуващите в него да не очакват хонорари за текстовете си във вестника.
Проф. Антонина Желязкова, историк и социален антрополог, с над 30-годишен опит в намирането на средства за научни изследвания, предложи да се търсят варианти вестникът да стане ведомствен, но не към Министерство на културата, какъвто е бил до 1989 г., а към корпорация с печелившо производство. Христо Буцев веднага уточни, че това може да стане единствено, ако има нещо като „възглавница” между даващия и получаващия, за да няма риск за независимостта. Преподавателят във ФЖМК доц. Орлин Спасов подкрепи предложението на Желязкова, задавайки въпроса: „А защо да не си представим, че българската държава влиза по някакъв начин във в. „Култура”, след като финландската държава влиза в Nokia? Спасов поясни, че си представя как БТА става нов дом на в. „Култура” или пък че вестникът започва да прилага кооперативен модел на собственост, подобен на този, възприет в Германия от един от десетте големи национални всекидневници.
Журналистката Виза Недялкова предложи вестникът да се финансира чрез DMS платформата за изпращане на дарителски SMS-и, с която работят и трите мобилни оператора. Максимумът, който DMS събира на месец от абонат, е 10 лева, но от всички, участващи в кампанията, месечната сума може да е между 3 000 до 10 000 лева.
Проф. Миглена Николчина приветства предложението на Виза Недялкова, пояснявайки, че за целта трябва да има човек, който периодично да напомня през социалните мрежи за DMS кампанията за в. „Култура”.
Преводачката и създателка на издателство „Точица” Зорница Христова коментира, че в първите изказвания й липсва обсъждане на възможността вестникът да се финансира по традиционния начин – чрез продажба и чрез реклама. По думите й, тези възможности не бива да бъдат забравяни, защото те биха довели до стопиране на една бъдеща промяна, нещо, което може да бъде вредно и за самия вестник.
По повод рекламата, китаистът Стефан Русинов се присъедини към казаното от Зорница Христова и препоръча по-голяма активност в социалните мрежи с цел по-голям читателски обхват. От друга страна, той призна, че много пъти се е чувствал изключен от дебатите във вестника, защото, като по-млад, няма спомени за социализма, например. Във връзка с този коментар проф. Александър Кьосев разказа как в Германияпрез 1967-1968 младите подели дискусия за миналото, докато тук репликата е: „Ние нямаме спомени!“. В действителност, продължи Кьосев, за да участва човек в литературните дискусии, трябва да учи история и много други неща...
Режисьорката проф. Маргарита Младенова призна, че заедно с колегата си проф. Иван Добчев са обсъдили възможността в бъдещата пристройка към театрална работилница „Сфумато” да поканят екипа на в. „Култура“, така че той да не е натоварен с грижи за ново помещение. Младенова даде и съвет - още това лято в. „Култура“ да кандидатства в сесиите на Министерство на културата за творчески проект с продължителност няколко години, откъдето да получи част от сумата, необходима за финансирането. Останалата част, продължи Младенова, ще може да се допълва от абонамент, който, освен присъстващите в залата, могат да си направят и театрите, и културните институти.
Режисьорът проф. Иван Добчев добави към изброените и издателствата с уточнението, че собствениците на онези от тях, които издават сериозна, висока литература, могат да се обединят и да създадат клуб, който да издава вестника.
Архитектът проф. Георги Станишев коментира, че не е задължително необходимите финанси да постъпят по конкретен проект и че има редица консултантски компании, които се занимават с набиране на средства за издателска дейност. Самият той призна, че е свидетел как много млади архитекти, негови бивши или настоящи студенти, създават собствени платформи за колаборация и кофинансиране на проекти, които по някакъв начин задвижват архитектурната култура. Ето защо Станишев препоръча в. „Култура”: 1. да потърси нови платформи и консултантски компании, които се занимават с набиране на средства; 2. да концентрира усилията на самите читателски кръгове, за които вестникът съществува. Литературният историк проф. Михаил Неделчев започна с това, че хуманитаристите трябва да се консолидират и да имат усещането за минимум професионализъм, което означава да четат и да се информират постоянно от вестник „Култура”. Ето защо той предложи всички присъстващи в залата да престанат да четат вестника само онлайн и да се абонират за него на двойно по-висока цена и то още преди да е дошъл терминът - 31 юли.
От своя страна, философът проф. Георги Каприев предложи да се въведе абонамент за електронното издание на новия вестник.
Икономистът Румен Аврамовсподели, че не познава друга форма на независимост за вестник, освен тази на вестник „Монд”, при която част от редакцията са акционери. Той разказа и за още един вариант, при който се внася капитал, а след това „се живее от лихвите”, но предвид необходимите 250 000 лева, капиталът трябва да бъде към 10 милиона. Ето защо, според Аврамов, има и по-смислени идеи за набиране на средства, като например обвързването с издателства, но тъй като „Култура“ покрива и много други жанрове, би трябвало да се помисли и за привличането и на сценични изкуства.
Идейният двигател на „Институт за прогресивно образование” Явор Джонев постави четири питания, от чийто отговор следвало лесното решаване на въпроса за финансирането. А именно: 1. Кои са читателите на бъдещия в. „Култура“? 2. Как предефинираме мисията на в. „Култура“ така, че да стане платформа за свободен и същински обществен диалог? 3. Къде е новият екип, който ще наследи досегашния екип? 4. Каква е тази организационна структура, която ще осигури дългосрочна независимост и устойчивост на една истински устойчива обществена медия?
След изброяването на въпросите, Александър Кьосев трябваше да обясни на Джонев, че читателят не е клиент. И че в случаите, когато става дума за читател на висока материя, неговата база не се разширява. Читателят се създава. Джонев му отговори, че неговата организация работи по създаването на еко система от прогресивни училища и само след десет години, когато децата започнат да завършват, те ще имат нужда от в. „Култура“.
Накрая издателят Манол Пейков си призна, че излъчва срещата на живо през фейсбук и че в него преди седмици е създал импровизирана група „Бъдеще за в. „Култура“, събрала само за четири дни 1000 души. Пейков предположи, че това вероятно е само броят на заклетите фенове. Ето защо съветът му бе да се повлияе на Министерство на културата „да принуди” 2000-те читалищни библиотеки да се абонират за него. „Ако се събере частната и държавната енергия вестникът ще възкръсне”, завърши Пейков.

[1] Цялата стенограма на разговора, свалена от Ивайла Александрова, може да се прочете на сайта на Културния център на СУ.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”