Български  |  English

Маски долу!
Национализмът на Балканите
през ХХ век

 

Под редакцията на Румяна Прешленова
 
Издателство „Парадигма”
Цена 20 лв.
 
За демаскирания национализъм на Балканите
Колективната монография „Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век” на издателство „Парадигма” бе официално представена от чл. кор. проф. Иван Илчев на 7 юни в Информационния център на Министерство на отбраната.
Присъстваха петима от шестимата нейни автори: Боби Бобев, представил темата за Албания; Калина Пеева, изследваща Турция; Наум Кайчев, занимаващ се с бивша Югославия; Румяна Прешленова, подготвила текста за България; и Юра Константинова, разгледала национализма в Гърция. Анета Михайлова,разгледала румънския случай, отсъстваше поради пътуване в северната ни съседка.
При представянето чл. кор. проф. Илчев отбеляза, че това е първата книга, посветена на балканския национализъм, без да се брои изследване на проф. Кръстьо Манчев, което обаче се занимава с националния въпрос на Балканите.
Илчев призна, че му е трудно да представи колективната монография, защото всеки от шестимата автори е със своя творческа физиономия и разбирания за историята. Това, в някакъв смисъл, е и недостатък за нея, защото не съдържа обобщен образ на балканския национализъм.
Румяна Прешленова обясни, че авторите говорят за национализъм на Балканите, а не за балкански национализъм, защото проявите на национализма в различните балкански държави имат своите специфики. Освен това, изследователката подчерта, че тя и колегите й не биха искали да се говори за „балкански национализъм”, защото по този начин ще се внуши идеята за различие на Балканите от останалите страни на континента, нещо, което много западни автори погрешно се опитват да внушат.
А на неразбирането на Илчев защо книгата носи заглавието „Маски долу”, Прешленова отговори, че то разкрива общия замисъл на авторите да покажат благовидните предлози, зад които правителствата в балканските държави - между края на Първата световна война и края на ХХ век - извършват посегателства не само върху малцинствата в собствената си държава, но и върху титулярните нации.
Като много силна страна на книгата Илчев открои отчасти засегнатата връзка между национализъм и икономическа политика в текстовете за Румъния, Албания и Югославия. От друга страна, Илчев препоръча „по-равномерното разглеждане на разработването на националистическите идеологии” и начините, по които те се внушават на населението, отбелязвайки, че на този въпрос най-сериозно внимание е обърнала Калина Пеева, формулирайки подробно принципите на кемалисткия национализъм и по-сетнешната му еволюция до идеите, защитавани от Ердоган днес.
Говорейки какво му липсва в книгата, Илчев изброи:
1. национализмът в Хърватия;
2. българските теоретици на национализма и програмните документи на различните български партии в междувоенния период, както и българският национализъм след Втората световна война - особено след 1989 г.;
3. национализмът в литературата и изкуството, отбелязан само мимолетно от Анета Михайлова и Румяна Прешленова.
Накрая Илчев отбеляза, че в почти всички очерци се съдържа и сбита политическа история на съответните държави през ХХ век и че от тази гледна точка нейното съчетаване с теорията прави книгата изключително полезна не само за студенти и преподаватели, но и за всички любители на историята.
Теодора Георгиева


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”