От пръв поглед ( кино), брой 23 (2947), 15 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Ще ти се да го забравиш час по-скоро
Български  |  English

Ще ти се да го забравиш час по-скоро

 
„Убийството на свещения елен“ (The Killing of a Sacred Deer), 2017, Великобритания/Ирландия/САЩ, 121 минути, режисьор Йоргос Лантимос, продуценти: Ед Гини, Йоргос Лантимос; сценарий: Йоргос Лантимос, Ефтимис Филипу; оператор Тимиос Бакатакис, в ролите: Колин Фарел, Никол Кидман, Бари Кьоеган, Рафи Касиди, Съни Сулджич и др.
Награди: за сценарий от Кан, на филмовите критици за най-добър филм от Ситджес, Chlotrudis за поддържащ актьор на Бари Кьоеган.
От 8 юни в кината
Разпространява 6A MEDIA Entertainment
 
На екран е поредното шумно заглавие от София филм фест.
Отново след „Кучешки зъб“ (2009) прославеният с абсурдните си филми грък Йоргос Лантимос (1973) ни въвежда в семейство. Но този път то изглежда прекрасно. Стивън Мърфи (Колин Фарел) е бляскав кардиохирург с брада. Съпругата му Анна (Никол Кидман) е всеотдайна, сексапилна, а и успешен офталмолог. Имат две деца: тийнейджърката Ким (Рафи Касиди) и малкият Боб (Съни Сулджич). И куче. Но Стивън си има тайна – среща се с бедния тийнейджър Мартин (Бари Кьоеган), син на пациент, починал по всяка вероятност по време на негова операция, когато е бил нетрезвен. Все повече се сближават, лекарят му прави подаръци, кани го в дома си, чувства се гузен... Малкият е все по-настойчив – появява се изневиделица с мотора си, сваля Ким, дори кани Стивън на вечеря, а майка му (Алисия Силвърстоун) се опитва да го прелъсти. Лекарят се измъква, но в семейството му започват кошмари. Всичко отива по дяволите. Идилията се превръща в клиничен трилър.
От самото заглавие е видно, че филмът е вдъхновен от древногръцката трагедия „Ифигения в Авлида“ на Еврипид, където Агамемнон си навлича гнева на богиня Артемида заради убийството на свещения й елен и той, за да изкупи греха си, е принуден да пренесе в жертва най-красивата си дъщеря Ифигения. Но тук жертви са двете деца, а неприятният и непроницаем Мартин е в ролята на съдбата. На пръв поглед всичко изглежда маниашко и издевателско, както сме свикнали при Лантимос – и условният свят на героите, и шоковите ситуации, и дългите стерилни пространства, и белотата, и опасно острите ракурси, и кръвта, и страданието, и цялото занимание с вината и възмездието...
Но колкото повече би трябвало да се засилва напрежението, толкова по-ясно става, че цялата трагедийност е нагласена и претенциозна, а диалозите са напълно фалшиви. Никол Кидман и децата видимо се мъчат с маркираните си роли, но се борят яко, Бари Кьоеган се взира и артикулира по познатия начин от „Дюнкерк“ на Кристъфър Нолан и „И после светлина“ на Константин Божанов. Тук неговият Мартин е отново уж кротичък и хрисим, ала ужасяващ. Много добре се справя с адската си задача. За разлика от стъписващата еротична антиутопия „Омарът“ (2015), където беше магнетичен, както обикновено, в „Убийството на свещения елен“ Колин Фарел е неизменно ококорен и външен. Сякаш се чуди какво прави в този филм.
Със сардоничното размахване на парадигмата богатство-бедност първият изцяло чуждестранен филм на Лантимос, заснет в САЩ, се приближава до „Квадратът“ на Рубен Йостлунд и „Щастлив край“ на Михаел Ханеке, с които беше в конкурса на Кан м. г. и показани тук. Но със своята епидермалност и скалъпена шоковост той изостава надалече. Ще ти се да го забравиш час по-скоро. Обаче не се случва. Знам, че мнозина го харесват и му предричат култов статус, подобно на другите филми на Лантимос, включително и журито на миналогодишния Кан, начело с Педро Алмодовар, присъдило му абсурдната награда за сценарий.
още от автора


1 - 15.06.2018 10:28

Ще ти се да го забравиш час по-скоро
От: Rossitza Sardjeva
Абсолютно точен коментар на Геновева Димитрова. Чудя се как са се съгласили да участват в подобен филм актьори като Никол Кидман и Колин Фарел?????
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”