Косъмче от четка (изкуство), брой 23 (2947), 15 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Скандалът с <i>Бронзовата къща</i> – <br>няколко извода
Български  |  English

Скандалът с Бронзовата къща
няколко извода

 
Вече изразих (вж. ”Култура” - бр.26 от 7 юли 2017 г.) личното си отношение към проекта „Бронзовата къща” на Пламен Деянофф. Аз съм критично настроен към него, защото ми се вижда конюнктурен, заиграващ се с национал-популизма и мотивиран единствено от амбицията на Деянофф да вдигне „най-големия...” в центъра на София. В този смисъл, аз съм от тези, които твърдят, че проектът на Деянофф не е добър пример за съвременно изкуство. В коментарния си текст отбелязах също, че проектът беше представен в СГХГ през лятото на 2017 г. като предстоящ със сигурност да бъде реализиран в началото на 2018 г., въпреки че не беше минал нито през обществено обсъждане, нито беше подкрепен от Столичния общински съвет. Тоест, още тогава личеше, че между Деянофф и управляващите в Общината има договорка, сключена зад гърба на софиянци, за реализацията на проекта. Все пак, процедурата беше спазена - имаше обществени обсъждания и официално решение на Столичния общински съвет (на заседанието от 9 ноември 2017), според което, на мястото на бившия мавзолей, за периода януари - декември 2018 г., трябваше да бъде реализирана временна художествена инсталация „Бронзовата къща”. Проектът щеше да се финансира от Австрия, която поема от България европредседателството след 30 юни 2018 г.
Българското европредседателство стартира, месеците минаваха, но „Бронзовата къща” така и не се появи. Макар и с няколко месеца закъснение, на мястото на изграждането на проекта се появиха няколко купчини с бронзови орнаменти, поставиха се някакви основи и толкова. Краят на юни наближава, но скулптурата на Деянофф изглежда мираж. Междувременно преди няколко дни в социалните мрежи се появи видео, в което Пламен Деянофф разказва пред австрийска публика за своя проект и перипетиите пред неговата реализация, като открито споделя как „политиците” го съветвали да постъпи, за да мине проектът през обществените обсъждания. Деянофф също така обяснява, че монументалните размери на скулптурата и връзката с Хрельовата кула са направени от него, за да задоволи местните вкусове. Каза, разбира се, и за периферния характер на София като пространство за култура и изкуство, за неразбирането на съвременното изкуство в България и т.н. Деянофф обясни, че можел да реализира проекта си на много места по света, но за него било много важно да го реализира в София, защото това щяло да бъде начин да институционализира съвременното изкуство у нас.
Видеото с изказването на Деянофф предизвика скандал и вече има искания от страна на левицата за оставки на зам.-кмета Тодор Чобанов. От Столична община излязоха с официално становище, че ако проектът „Бронзова къща” не бъде реализиран до края на юни, те ще разтрогнат договора с фондацията, която го представлява. Деянофф засега мълчи или дава доста уклончиви обяснения (до излизането на броя на вестника е възможно да има повече яснота). Във всеки случай, проектът изглежда провален, трудно ми е да повярвам, че в следващите няколко седмици скулптурата на Деянофф ще бъде изградена. Засега не е ясно каква е причината за провала. Най-вероятно проблемът е финансов, но това трябва да обясни нейният автор. Този провал обаче ми се струва знаков и трябва да бъде анализиран внимателно както от хората в артистичните среди, така и от представителите на местната власт. Ето няколко точки, по които си струва да се помисли:
1. Столична община няма стратегия за присъствието на съвременните визуални изкуства в публична среда.
2. Понеже няма такава стратегия, Общината действа ситуативно и се хвърля към един или друг проект в зависимост от разбиранията и вкусовете на един или друг кмет и политическата конюнктура на момента.
3. В опита си да наложи определени проекти, свързани със съвременното изкуство, местната власт е склонна да заобикаля или да изпразва от съдържание съществуващите процедурни правила, което още повече влошава ситуацията.
4. Ако хората, които отговарят за културата в Общината, смятат, че съвременното изкуство е трудно разбираемо за гражданите на София, то решението на този проблем не е в силовото му налагане в публичната среда, а (ще повторя т.1) в създаване на обмислена стратегия за присъствието на съвременното изкуство в градска среда и нейното последователно изпълняване.
5. Артистите, които искат да реализират проекти в градска среда, би трябвало да се отнасят с малко повече уважение към столичани и да търсят искрено и активно тяхната подкрепа, предлагайки оригинални, но и добре обмислени от техническа и финансова страна проекти, а не да съучастват в задкулисието на управлението на града.
Проектът на Пламен Деянофф е пред провал, защото е концептуално и естетически неубедителен, защото е технически и финансово неподготвен и защото е плод на самоцелна амбиция, заради която Деянофф беше готов да участва в политическото задкулисие и да угажда на вкусовете на „политиците”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”