Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 23 (2947), 15 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Бунтът на съпругите
Български  |  English

Бунтът на съпругите

 

Тая година котката на Десислава Радева, съпругата на президента Румен Радев, не ходи на преглед при ветеринаря по време на „София прайд“. Добре че Светлана Дончева, съпругата на вицепремиера Томислав Дончев, изигра ролята на Радевата котка и написа във фейсбук профила си пост за морков, тояга и циганите.
Последва „докладване“ на публикацията като реч на омразата и фейсбук я свали. Това сега тояга ли е или морков от страна фейсбук, иди разбери?! Зукърбърк демонстрация на равноправие в интернет ли прави? Макар че за неговите „съгледвачи“ това е една обикновена потребителка, а не жената на вицепремиера. Като такава пожела да я разглеждаме и Томислав Дончев – мъжът на жената на вицепремиера.
В онлайн изданията нарекоха поста на Дончева „смущаващ“, а след това масово го копираха. bTV го показа и за ония, които нямат навика да гледат постове на случайни жени.
Във фейсбук публикацията беше свалена като слово на омразата, но bTV си излъчи цитата, сякаш да разпространяваш слово на омразата е по-малък проблем, отколкото да го изричаш. И отговорността вече е на журналистите, а не само на авторката.
Светлана Дончева има право да изразява свободно мнението си, но има и задължението да зачита достойнството на хора, които са част от обществото и се самоопределят като цигани. Проблем е и Томислав Дончев категорично да казва, че това не е слово на омразата, не е расистко изказване. Защото Българският хелзинкски комитет каза, че е расистко изказване. В сутрешния блок на bTV Томислав Дончев заяви, че дори най-радикалните организации ще се съгласят, че не става дума за „расистко изказване“. След това посочи, че има конкретен контекст за това изказване – кв. „Младост“ в Габрово бил тормозен от високо гърмяща циганска музика.
Изреченото от Светлана Дончева е израз на усещането за безнаказаност, за двойни стандарти, проявявани към „циганите“ в кв. „Младост“, и с „натрупвания“ на нерешени проблеми от държавните органи. Въпрос, който е много по-жестоко поставян по повод Катуница, Гърмен, Раднево, Асеновград. Оттук нататък, нека обкъждаме въпроса как като граждани да търсим отговорност на държавните институции за действията им спрямо… всички . Но такава дискусия не започна. Вместо това, журналисти дискутират дали жената на вицепремиера може да се изказва или не, когато съпругът й не е казал и една дума досега, че у нас държавните институции не могат да се справят с този социален проблем.
Вместо това, Корнелия Нинова от БСП заяви пред радио „Дарик“: Не може насила в едно общество да вкарвате конвенция срещу насилието, не може насила да вкарате гей браковете, няма да стане това. Спасяваме българското християнско семейство, традиции и българските деца.
Може би някой трябва да направи профил на Конституцията и да започне да туитва кратки разчленени откъси от нея. Например, че у нас няма официална религия, а има традиционна религия, но и право да избираш религията си или въобще дали да си вярващ. Нали уж у нас живеят не само християнски семейства, а децата им пак са български… Политиците би трябвало да дадат възможност на изразителите на различните мнения да се чуят взаимно. Вместо това, вдигат барикади от думи.
Ангел Джамбазки от ВМРО поне не беше поканен по медиите да разяснява фейсбук проклятието си, запратено по парада на хората, които също искат да изразят мнението си. Преразказаха го в онлайн медии, като цитираха „войводата“, „евродепутата“, но забравиха, че той е представител на партия, която е коалиционен партньор на управляващите. С други думи, и от неговата партия зависят, и тя е отговорна за решения, които взима Народното събрание, и за проектозакони на правителството. Не е проблемът, че съпругите говорят вместо вицепремиерите. Проблемът е, че политиците се държат като съпруги във фейсбук. Излиза, че фейсбук е площадът, на който съпруги и евродепутати вдигат бунт срещу статуквото, но не предизвикват дискусия как да предоговорим отношенията си.
Ако Дончева, Радева, Нинова и Джамбазки знаят как е най-добре да се образоват циганите, как е най-добре да се прави секс, как е най-добре да се живее на тоя свят, да вземат да свършат тая работа и да се приключва.
А точно на това правителство му предстои да обере негативите в края на мандата от провала на една политическа илюзия – израства първото поколение деца на „циганите“, които управляващите смятат, че могат да бъдат образовани, вкарани в системата и превърнати в знаещи и можещи граждани. Предстои да видим, че като „знаещи“, не сме способни да научим „неуките“ и сме на път да поставяме оценки, различни от слаб 2, само защото иначе делегираните бюджети на училищата ще се срутят. И тази дискусия обаче не започна в телевизиите. Затова, ако искате, намалете звука на риалити програмите си и да поговорим, докато съвсем не сме забравили за какво ни беше свободата на словото.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”