Български  |  English

Ще се разлепи ли
модерната ни нация?

 
На 30 май в София Хотел Балкан официално бяха представени резултатите за България от голямото европейско изследване на ценностите (European Values Study - EVS). Това е петата вълна от мегапроучването, в което участват 47 страни и което се провежда на девет/десет години – през 1981 г., 1990 г., 1999 г., 2008 г., 2018 г. България се включва от 1990 г.
Най-интересните резултати от реализираната извадка - 1560 стандартизирани интервюта, проведени с пълнолетни български граждани между 11 ноември 2017 и 9 януари 2018, бяха коментирани от проф. Георги Фотев, национален програмен директор на EVS и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности към НБУ, от доц. Боряна Димитрова, социологическа агенция „Алфа Рисърч“, от преподавателите в НБУ - доц. Антоний Гълъбов, проф. Антоний Тодоров, доц. Васил Гарнизов, проф. Димитър Вацов, проф. Евгений Дайнов, проф. Людмил Георгиев, проф. Михаил Неделчев, доц. Момчил Дойчев, проф. Росен Стоянов, доц. Харалан Александров, проф. Христо Тодоров, Юлиан Попов. От страна на Софийския университет да анализират резултатите бяха поканени проф. Александър Кьосев, доц. Даниел Смилов, доц. Красен Станчев, доц. Милена Стефанова, доц. Огнян Минчев, доц. Румяна Коларова, доц. Татяна Буруджиева.
 
В началото ректорът на НБУ проф. Пламен Бочков обяви, че когато в края на годината станат ясни резултатите от мегапроучването във всичките 47 страни, на специален сайт, създаден от университета - „Атлас Европейски ценности“, ще могат да бъдат видени всички данни, включително и от предишни години.
Боряна Димитрова обясни, че социологическата й агенция „Алфа Рисърч” е избрана заедно с още 40 изследователски агенции, за да събере и обработи информацията за нуждите на проучването, което е най-мащабният европейски проект в областта на социалните науки.
Според Димитрова, днес у нас се наблюдава свръхпроизводство на социологически изследвания и медиите публикуват резултатите от какви ли не допитвания. И давайки за пример анкетата за ходенето по врачки, тя визира наскоро появилия се изследователския център „Тренд“. Тези твърде много и твърде на често провеждани анкети размиват цялата картина и замъгляват тенденциите. А европейското изследване на ценностите е полезно именно с това, че, провеждайки се в по-дълъг период от време, улавя различните вълни на обществено развитие.
Големите теми, по които се задават въпроси на анкетираните, са: 1. Личност; 2. Доверие към другите; 3. Доверие към институциите; 4. Демокрация; 5. Семейство; 6. Социализация, образование, възпитание; 7. Конкуренция, неравенства. 8. Национална и европейска принадлежност; 9. Съседи на България.
По темата „Личност” се наблюдава следният парадокс – въпреки че е широко разпространено мнението, че българите се обявяват за най-нещастни, през 2018 г. като доста щастливи се определят 48.8% от анкетираните, което е с 11.2% повече в сравнение с 1999 г. и с 4.6% повече в сравнение с 2008 г. Отговорът „никак не съм щастлив” през 2018 г. са дали само 5.8% от анкетираните за разлика от 1999 г., когато броят им е бил 12.7%. Друг интересен момент в сферата на въпросите за личността е фактът, че с 10% се е увеличил делът на онези, които смятат свободното време за много важно - към 2018 г. той е 36.8% за разлика от 2008 г., когато е 26.8%.
Вероятно във връзка със свободното време, през 2018 г. в сравнение с 2008 г. тройно повече са българите, участващи в културни, образователни, художествени и музикални дейности – техният брой е нараснал от 4.9% на 15.4%. Освен това, повече от два пъти се е увеличило участието в политически партии – от 4% на 9%. Увеличил се е от 1.8% на 5.9% и делът на българите, опазващи архитектурно наследство, природа и животни. Но най-голямо е увеличението на участниците в спортните организации – от 3.9% на 16.6%.
Според Антоний Гълъбов, нарастването на ценността на свободното време отразява дистанцията между публичното и личното присъствие на българина в съвременното общество. Според Евгений Дайнов, самото оценяване на свободното време е признак за модерност. Независимо от това обаче, той е на мнение, че над българското общество се оказва „чудовищен политически и идеологически натиск” с цел затварянето му и излизането от модерността. За това говори и увеличаващият се стремеж за отграждане от чуждото и непознатото в близката локална общност. Не на последно място, влияние в дългосрочен план ще окаже и фактът, че алтруизмът и въображението бележат сериозен спад сред качествата, които родителите искат децата им да усвояват в семейството. Според Александър Кьосев, именно алтруизмът и въображението са основното социално лепило на модерната нация, в която се изгражда солидарност и социална кохезия.
По темите „Доверие към другите” и „Доверие към институциите” данните показват, че през последните десет години доверието към другите е нараснало съвсем незначително. Така, ако през 2008 г. на въпроса „Считате ли, че по принцип на повечето хора може да се има доверие?” 82.3% са отговаряли с „Трябва много да се внимава с тях”, то през 2018 г. техният брой е 81.9%. Отговора „На повечето хора може да се има доверие” през 2008 г. са го давали 17.7%, а през 2018 г. – 18.1%.
Според Харалан Александров, подобни нива на недоверие са стряскащи и говорят за травматичен социален опит, превърнал се в културна норма. Той заключава, че преобладаващите нагласи (пълно доверие анкетираните имат: към семейството – 89.9%; към личните познати – 24%; към хората от квартала – 9.1%; към хората от друга религия – 3.7%; към хората от друга националност – 3.6%; към хората, които срещат за първи път – 1.2%.) остават далеч от ценностите на отворените либерални общности и българското общество се опитва да реши проблемите на късно модерния глобализиран свят чрез житейски стратегии, наследени от традиционната култура. А под подобен род стратегии се има предвид най-вече изграждането на неформални мрежи за реципрочен обмен на услуги.
От своя страна, Юлиан Попов смята, че недоверието към човека, когото срещаме за първи път, е национална черта, дължаща се на ниско самочувствие и социална затвореност; а по-ниското доверие към чужденците и хората от друга религия Попов отнася към националистичната реторика на българските медии и популизма на политическото говорене. Тук се натъкваме на още един парадокс – на медиите се приписва голямо влияние, докато в действителност данните показват, че за последните десет години единствено към печата доверието е намаляло в сравнение с институции като полиция, здравеопазване и т.н. През 2008 г. доверието в публичната администрация е 1.85%, а през 2018 г. – 2.03%; съответно - доверието в полицията през 2008 г. е 2.15%, а през 2018 г. – 2.27%; в синдикатите през 2008 г. то е 1.61%, а през 2018 г.- 1.86%; а в печата то е паднало от 2.04% през 2008 г. на 1.97% през 2018 г. В здравеопазването доверието се е увеличило от 1.86% през 2008 г. на 2.02% през 2018 г., а при съдебната система то бележи ръст, макар и минимален - от 1.79% през 2008 г. на 1.83% през 2018 г.
Коментирайки тези данни, проф. Людмил Георгиев обърна внимание на парадоксално повишилото се доверие в полицията, обяснявайки го с емоционални нагласи предвид факта, че за последните десет години статистиката за броя на разкритите престъпления сочи, че разкриваемостта намалява.
В частта с въпросите за „Демокрацията” се отбелязва двойно повишаване на броя на гражданите, които смятат демокрацията за „добра” – от 26% през 2008 г. на 53% през 2018 г. В същото време, за последните десет години само с 2% - от 53% на 51%, са намалели онези, които искат да ги управлява силна ръка без избори.
От друга страна, през 2018 г. над половината от анкетираните – 52.5%, обявяват, че контролират живота си, докато през 2008 г. те са били общо 41.3%. Това увеличение е отразено и при регистрацията на отговора на въпроса дали отделният човек трябва да носи отговорност за издръжката си – тази теза е подкрепяна от 16.2% през 2008 г. и от 20% през 2018 г. А вариантът държавата да подкрепя издръжката на отделния човек през 2008 г. се е приветствал от 13.6%, а през 2018 г. – от 10.5%. На този фон някак парадоксално звучат данните, че през 2008 г. 55.2% от анкетираните българи смятат, че основна цел на държавата е високият икономически ръст, а през 2018 г. настояващите на високия икономически ръст са се увеличи до 74.2%. В този смисъл обосновано прозвуча критиката на Татяна Буруджиева, че интелектуалците не са си свършили работата и заради това в българското общество продължава да се смята, че експертите, а не политиците трябва да взимат колективно обвързващи решения.
По въпроса за „греховете” на интелектуалците говори и Антоний Тодоров в частта за конкуренцията и неравенствата. Той отбеляза, че е открил доста противоречиво разбиране за неравенството в българското общество – когато анкетираните трябва да отговорят на въпроса дали биха предпочели да има повече равенство в доходите или обратното – биха искали повече да се възнаграждава отделният принос, те в последно време все повече настояват, че трябва да има повече равенство в доходите. От друга страна, когато бъдат попитани дали държавата трябва да се грижи за това доходите да са равни, най-честият отговор е, че държавата трябва да стои надалече, а конкуренцията трябва да се обяви като основна ценност в обществото. Според Тодоров, интелектуалците не са си свършили работата, като не са обяснили, че конкуренцията извън пазарните отношения е “естествен подбор”, който рискува да разруши обществото, основано на солидарността и на преодоляването на конкуренцията. Тодоров подчерта, че по време на прехода интелектуалците са допуснали грешка, като не са обяснили, че конкуренцията е позитивна само в сферата на пазара, а извън него става разрушителна. Освен това, той им препоръча да припомнят на гражданите, че демокрацията е основана на равенството и че социалните неравенства дълбоко я подкопават.
Тук Красен Станчев задочно отговори на забележката на Антоний Тодоров, че по отношение на обществото конкуренцията е “ляв” стопански феномен, изгодна и за непривилегированите, и за бедните, тъй като намалява цените и повишава качеството. Извън стопанските отношения, тя е характерна за почти всички отношения - от мъжко- женските през спортните до политическите. Освен това, политиката е почти винаги съревнование за привилегии, но когато свободната конкуренция бъде нарушена сериозно по някакъв начин, държавата става опит на всички да живеят за сметка на някой друг.
По отношение на неравенствата, Станчев отбеляза, че когато едно общество забогатява, те неизбежно се увеличават, но след като се стигне до определено ниво, те започват да се изравняват. А говорейки по принцип за изследването, подчерта важността на резултатите поради следното историческо обстоятелство: от 1945 г. до 1998 г. в Северното полукълбо няма друга страна като България, в която да има непрекъснато нарастване на влиянието на държавата - най-вече поради увеличаването на държавните дългове. Освен това, няма и друга страна, която да е успяла само за един век - ХХ век - да фалира седем пъти. В същото време, едва през последните години „генно” заложеното българско уважение към голямото правителство и важните началници вече е започнало да намалява.
Други особени обрати в сферата на политическото, които изследването регистрира, са:
1. за разлика от 1990 г., когато като вярващи се определят между 25%-30%, през 2018 г. този процент е 60, а 25%-30% твърдят, че религията няма място в живота им.
2. Въпреки резултатите на последните избори, през 2018 г. е нараснал броят на определящите се като „десни” и донякъде „леви” за сметка на „центристите”, които в сравнение с 2008 г. са се стопили.
3. Макар в сравнение с 2008 г. доверието в социалните мрежи да е намаляло, през 2018 г. броят на подписвалите петиции се е увеличил - от 9.7% (през 2008 г.) на 15.5% през 2018 г. В същото време, въпреки протестните вълни от 2013 г., няма видимо увеличение на процента участвали в протести (8%), както и не е повишена готовността за участие в демонстрации. Този парадокс Евгений Дайнов обясни отчасти с факта, че активната част на гражданството е константна величина.
4. Друг парадоксален резултат е, че симпатизантите на обединените патриоти се оказват с най-космополитни разбирания.
Накрая е важно да се подчертае, че с времето коментирането на резултатите ще бъде все по-интересно. Това се дължи на факта, че основната ценност за българското общество - привързаността към семейството - според анализа на Антоний Гълъбов, предстои да бъде превърнато в пространство на конфликт, дължащ се на различните поколенчески очаквания към него.
още от автора


1 - 20.06.2018 18:18

Не е вярно че България е фалирала 7 пъти!
От: Боян Дуранкев
Според недоносците, България е фалирала 7 пъти, понеже е вземала заеми. По тази логика, тя и сега е фалирала.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”