Косъмче от четка (изкуство), брой 24 (2948), 22 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Себе си в другите, <br>другите в себе си
Български  |  English

Себе си в другите,
другите в себе си

 
Мари Чивиков, „On track”, галерия Aether, 19 май – 1 юни 2018
 
Изложбата на Мари Чивиков, холандска художничка от смесен българо-холандски произход, е опит да се подреди пъзела на една семейна история. На нейната собствена семейна история. Обичайна задача за един прозаик, но не и за един художник, който трябва да създаде разказ, свързващ миналото и настоящето, с визуални средства и да го разположи в пространството на една галерия. В основата на един такъв разказ стои простата констатация, че ние не идваме на този свят от нищото, че нашите тела, език, име, навици, убеждения и т.н. са свързани по много и различни начини с хора, живели преди нас, за които често не знаем нищо или само смътно си спомняме. Затова навлизането в историята на нашето семейство е винаги и навлизане в нас самите; разбирането на нашите предци е и саморазбиране. За разлика от романа, в който писателят може сръчно да разгърне сюжета така, че на пръв поглед несвързани помежду си събития, в края на краищата, да се окажат подчинени на строга причинно-следствена връзка, в реалните семейни истории случайността и трудните за рационализиране избори, които един или друг герой от тези истории прави, имат твърде голям дял. Затова възстановяването на семейната история е винаги частично, фрагментарно, с големи бели петна в нея. Не само защото миналото е покрило едни или други части от нея, а защото става дума за реални хора с целия хаос от случайности и страсти, които ги движат.
Семейната история на Мари Чивиков е наистина интригуваща. В нея частното и интимното се пресича с голямата културна и политическа история на България и Европа от първата половина на ХХ в. Това става най-вече чрез историята на нейния български дядо Панайот Чивиков (1904 - 1998), виден анархист, поет, прозаик, публицист, участник в Гражданската война в Испания. Заради политическите си убеждения, Панайот Чивиков е преследван от властите в България и преди 9 септември 1944 г., и след това. Той се жени за австрийката София от Грац, която тръгва с него към България. Живеят в родния град на Чивиков Русе, където се раждат двете им деца Пламена и Жерминал (бащата на Мари Чивиков). Художничката се впуска по следите на своя забележителен дядо и около неговата история изгражда разказа за своето семейство. Всъщност, историята започва с прадядото Велико Липниклиев, роден в Липник през 1890 г., който се премества с жена си Тонка в Русе и започва работа като железничар. Там се ражда синът му Панайот и останалите му три деца. По-късно Панайот сменя фамилията си на Чивиков.
В изложбата си Мари Чивиков едновременно се опитва да сглоби пъзела на своята семейна история и да въвлече зрителя в самото търсене на това изгубено или потулено минало. Заглавието на изложбата „On track” е многозначно и свързва в едно железопътната линия, край която е работил прадядото Велико, касетите със записи на дядото Панайот и идеята за вървенето по следа. Художничката е създала инсталация от две части, които са разположени в основната зала на галерията и в мазето под нея. В мазето са показани парчетата от снимки, документите, касетите със записи на дядото. Цари мрак и зрителят се движи в него с фенерче, насочвайки светлината към едно или друго от оцелелите късчета от миналото. На горния етаж е разположена живописта, която представлява личната емоционална реакция на Мари Чивиков на това минало. От тавана виси голяма лента, върху която има сцени от семейната история и портрети на членовете на семейството. Портрети на основните герои (от миналото и настоящето), живописвани върху стари черджета и парчета плат, висят и по стените на залата.
Мари Чивиков не е дистанциран наблюдател на своята семейна история. Не се опитва да реконструира безстрастно случилото се, нито да извади скритите тайни или травмите, които всяко семейство има. Тя се отнася с любов и възхищение към своите дядовци, баби и прадядовци. Историята, която реконструира, има по-скоро характер на персонална митология, която е източник на вдъхновение и закрила в настоящето. В нея липсва характерното за съвременността подозрение и скепсис към човека. Дали това е достойнство или недостатък на нейната работа, е въпрос без еднозначен отговор.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”