Крешендо/декрешендо (музика), брой 24 (2948), 22 юни 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Точки на пресичане
Български  |  English

Точки на пресичане

 

В концерта на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” епохите се пресякоха и докоснаха през тембри, ритми, диатонични пространства, танцови носталгии, полифонични въображения. Вековете се доближават, говорят си. И колкото и видоизменен да е езикът на ХVIII и XIX в идеите на XX-XXI век, звуковите гени създават общ ареал, звукова територия на сближението. На диалога като континуум във фестивалния контекст на „Софийски музикални седмици”.
Така чета програмната идея на ръководителя на ансамбъла Пламен Джуров, който знае да създава принципи за свързване на музика от различни епохи. В някакъв смисъл, програмите му могат да станат обект на специално изучаване. Малко отклонение: когато сър Саймън Ратъл пое поста шеф на оркестъра на Берлинската филхармония, прекара доста време в изучаване на програмите на своите предшественици – разказваше го с удоволствие и споделяше наученото – при неговия опит и известност. Би било прекрасно да открия същата страст у наследяващите постове в нашите музикални институции към запознаване с програмите на техни колеги, които знаят как се твори тайнството на съвместно звучащата музикална реч във времепространството на един концерт.
Вдъхновяващи паралели се констатират между Интродукция и фанданго на Бокерини (със соло китара) и Концерт за китара, акордеон и струнни от Пиацола. Фанданго до танго, напрегната, страстна емоция, в Пиацола допълнена от нега и меланхолия с вариабилно отношение към подчертаването на ритъма, с различен тип глисандираща техника. И тук стигаме до двама от тримата чудесни солисти, поканени от Джуров – китариста Георги Василев и акордеониста Красимир Щерев. Това са щастливи, реализирани музиканти, които не се нуждаят от фалшиви етикети – защото са автентични. И господари на инструментите си. Простират темброва аура между сгъстената страст във фанданго-версията на Бокерини и щедрата нега на Пиацола. Философията на ритъма събира презвековния музикален наратив в една обща традиция. В ръцете на Василев и Щерев наративът е омайващо нюансиран, с красива колебливост на движенията върху динамическата скала, с една възбуда на слуха във взаимния тонов изказ, която се уталожва през приземяващото обобщение на струнните.
Между двата испаноезични сюжета идва прочутият вече по света Концерт за виолончело на английската българка Добринка Табакова. За многобройните „приложения” на концерта ще цитирам само кратък откъс от информацията в програмата, че части от него са използвани в последните два филма на Годар и че музиката му е основа на хореографски спектакли на Sydney Dance Company и American Ballet Theatre. 10 години след премиерата си в Амстердам със солистка латвийката Кристина Блаумане и Амстердам-Симфониета, концертът преживя чудесна българска премиера с различен взор към творбата, който разшири нейното емоционално поле. Атанас Кръстев, със своя траен интерес към различните музикални епохи и към съвременни текстове, продължи биографията на композицията с по-драстичен прочит на константното ритмично движение и по-релефен, доминиращ звуков контраст в първата част (Turbulent), в която виолончелото бе силно активно във варирането - предимно в извънредна височинна теситура с флажолетен характер, и налагаше своята пулсация в репетативната мобилност, гъвкаво „подпрян” от диригента. Партията му кулминира в мощен каденцов изказ с множество инструментални предизвикателства, за да се уталожи във финалния за частта хорален реверанс към миналото. Кръстев смени звуковата бленда за великолепната, пентатонично оцветена кантилена в превъзходната втора част (Longing). В приковаваща вниманието диатонична еуфория, ансамбълът създаде забележителна акустична среда на солиращия изповеден глас на челото с умело насочване към тънка изразна деликатност от диригента, който постигна малеровско умиротворение в края на частта. Третата част – Radiant, мина като дъх, в зашеметяващо движение, то сякаш доставяше страхотно удоволствие на Кръстев, който влезе в ситуация на впечатляваща игра-надсвирване с ансамбъла. Табакова успешно прокарва лично творческо трасе с ясна ориентация към съчетанието на, общо казано, диатоничната платформа на изказа и техническия ресурс в музиката от втората половина на миналия век насам, който познава великолепно. Тя присъства на концерта и бе много щастлива от различния прочит на Кръстев и Джуров.
Финалът на концерта поднесе следваща интересна идея – прозвуча мащабния Квартет, оп. 27, от Григ (175 г. от рождението му) в сол минор, във версия за струнен ансамбъл на Пламен Джуров. Това е силно експресивно произведение, което търси извънредни „изходи” от романтичния шаблон, с овладяна и по-стегната форма, с ясен, събран, без излишества изказ, разположен в общия ресурс на лиричната и танцова драма. Силна изява на ансамбъла, воден от своя диригент - впечатляващи трансформации на звука, интензивност в подчертаването на комплицирания хармоничен език, концентриран инструментализъм, пълноценно разгръщане на драматургичния потенциал на композицията.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”