Български  |  English

Различни звукови пространства

 

Концертите на дуото Георгита Бояджиева/Росен Идеалов обикновено се посрещат с интерес – от многобройна и все по-младееща публика. Заедно с пианиста Александър Василенко и този път, в концерта си на фестивала „Софийски музикални седмици” (30 май), създадоха интригуващи звукови пространства. Така самите изпълнители определят идеята си – като разполагане в различни сфери на инструментално звукоизвличане, което носи знака на съответната епоха, автор, стил. Пет произведения – от късния романтизъм до живата съвременност с различна емоционална натовареност – вниманието на слушателя е будно през цялото време, във всеки момент „нещо се случва”. Въпреки привидната полистилистика – по-точно, търсената такава, концертът протече компактно, с щедро разгръщане в различни звукови пространства.
Една световна премиера – Васил Казанджиев, Соната за виолончело и пиано, посветена на Георгита Бояджиева, заедно с триото на Йордан Дафов – това очертава за изпълнителите живата им връзка с актуалното музикално творчество.
След миналогодишната премиера на „Варненско лято” на “…SED TIBI GLORIA IN VITAM AETERNAM…, която Йордан Дафов посвети на паметта на големия български музикант Георги Бадев, творбата е улегнала, дълбоко осмислена като звук и тембри, като емоционално разстилане в ефира. Това беше един от изпълнителските върхове на този концерт – с точно премерените емоционално сегменти, които изграждат формата – с увисналите мълчания след отронени или изкрещяни звуци, с горестна извисеност до красотата на спомена, паметта, любовта и почитта към приятеля, големия музикант, голямата личност.
Невероятно изживяване поднесе Росен Идеалов с DOMAINE на Пиер Булез – версията за соло кларинет. Страхотен усет - за специфичната структура, която в хода на изпълнението сам си подрежда, за гениалните минифразички, различно обагрени темброво и наситени всяка с различна динамика, с богатия емоционален заряд, светкавично променящ се във всеки минифрагмент, с техника, която позволява еквилибристиката на капризното интервалово разгръщане.
Сонатата за чело и пиано отново показа Васил Казанджиев като изключителен майстор на диалога, творец с усет и въображение за противопоставяне и хармония на персонажите в музикалната форма. Двучастната соната представя различни аспекти на диалога. Първата част възприех като невъзмутимо разпяване на спокойна мелодия в челото, обкръжена от „нетърпеливо” пиано – има много театър и закачка в този псевдодиалог. Дистанция между виолончелото, което има свой живот, и темпераментното пиано – Георгита Бояджиева и Александър Василенко – в перфектен, забавен опит за диалог. Втората част, която внася известен обрат в диалога и в която двата персонажа постепенно се „изживяват” като равностойни, трябва да бъде звуково преосмислена от изпълнителите, да се откроят на фона на значително по-плътната и бурна звукова картина отделни реплики, действащи лица. За да прозвучи двучастният цикъл в хармоничната му цялост.
На „Варненско лято” 2017 г. същото трио: Идеалов – Бояджиева – Василенко - изпълни много красивото емоционално Трио оп. 3 от Александър Цемлински, написано в късноромантичен стил а ла Брамс. Задача трудна, но съблазнителна за изпълнителите – след често аскетичното излъчване на съвременната музика, да се отдадат на пищността и необузданата емоционалност на романтизма, да прескочат в друго измерение на тембровата и динамичната пластичност. За съжаление, съблазънта от красивия, обемен звук често надделява над перфектното индивидуализиране на линиите, педалът на пианото понатежава, „личностното” е пренебрегнато на фона на един общ романтичен порив.
Триото на Нино Рота започна с малко неубедително навлизане в характера на творбата, подаването на забавни реплики, които изграждат особената кинематографичност, играта. Но бързо се постигна навлизането в спецификата на привидна фрагментарност, на забавата - до темпераментния финал, нещо като реплика на финала на Концерта за пиано с тромпет № 1 от Шостакович, особено при блестящото му повторение на бис.
Разширяването на стиловия спектър съвсем не е в стила „музика за всички”. Програмата на този концерт беше интелигентно и умно конструирана – към обогатяване на стилова култура, въздействие на звук, тембър, форма, изграждане на различен тип емоционалност... Бояджиева/Идеалов вече повече от 20 години са посветени на кауза, която се оказва печеливша – музиката на ХХ – ХХI век. С успешното партньорство на Александър Василенко обхватът на тези търсения става все по-неограничен.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”