Ходене по буквите , брой 24 (2948), 22 юни 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Георги Господинов. “Всичките наши тела”. Свръхкратки истории. Редактори Биляна Курташева, Надежда Радулова. Художник Люба Халева. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2018. Цена 14 лв.
 
Отбелязах го на корицата. Ще го потвърдя и тук. “Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон.” Откъде идва феноменалната притегателна сила на Георги Господинов за най-широките читателски кръгове у нас? Вероятно от способността му да свърже по нов начин своите лични митове с митовете на нацията, своя интимен опит с не един и два колективни архетипа. Вероятно от способността му да лекува провинциалните травми на читателя, като споделя собствените си рани - и като прехапва устни след получените удари. Вероятно и от способността да не отклонява поглед от хубавото и не съвсем хубавото у себе си, докато не се разпознаем в него, докато не влезе в диалог с премълчаното. И, действително, не знам кои свръхкратки истории в книгата съм преживял аз и кои - Георги Господинов. Кое заемам от него, кое - той от мен. Тази книга е и моя. Когато я чета, критикувам себе си. Всичките наши тела са всичките негови истории. Какво обичам у Георги Господинов? Неговата уютна човечна умереност, нетърпимия му за съперниците отказ от конфликти, одомашнената му световност… Прочее, тепърва изследователите ще тълкуват разнобоя между рецепцията на писателя в чужбина, от една страна, и в България, от друга… Нарастващите разминавания между критиката, от която успехът на Господинов тук отдавна е независим, и културната публика от всички поколения. Както и нашето изискване с патетика той да отговори на потребността ни от нов Вазов, нов Радичков. Както и изключителната му стилистична власт, под която са попаднали почти всички режисьори от неотдавнашния филмов омнибус по негови не съвсем кратки истории.
Но да се върна към последната книга - колкото и самостоятелни да са тези фрагменти, от тях неизбежно изскачат неразказаните далеч по-едри фрески. Дори си мисля, че “Всичките наши тела” е своеобразен Ноев ковчег, който отнася в бъдещето най-ценните мотиви от Господиновото творчество; негово резюме, читанка… Ще цитирам изцяло един от текстовете, който дълбоко ме развълнува: “Винаги съм се питал имат ли вътрешен живот служителките по летищата, тези винаги стегнати, с опънати назад коси, милитаризирано любезни, красиви и строги, вдъхващи сигурност жени. Има ли драскотина, петънце, бримка, откъдето може да се надникне вътре. Възможно ли е някоя от тях, докато ти подава билета и автоматично пита пътека или прозорец, изведнъж да спре, да погледне малко по-дълго от обичайното и просто да каже – ох, страшно се уморих. Сигурен съм, че това автоматично би задействало аларма в системата за сигурност - на самия живот.” (“Пробив в системата за сигурност”). За мен най-трогателни са онези моменти в книгата - копнея да са по-чести, - когато творецът си признава петънцата, петната. Чакам още бримки. Чакам не само тъга и емпатия: чакам да ги балансира с вика си, помитащ комерсиалния патриотизъм; чакам воя на минотавъра. В тази рубрика съм бил най-взискателен именно към най-големите писатели. Случаят е такъв. И знам, че Георги Господинов ще го направи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”