Български  |  English

Тръмп е като катастрофа с влак

Разговор с Майкъл Улф,
автор на книгата Огън и ярост: В Белия дом на Тръмп

 
Изобщо не гледах на Тръмп като на история от Вашингтон или пък като на политическа история, казва Майкъл Улф. Работното заглавие, което дава на Улф свободен вход в Белия дом, е „The great transition” („Големият преход”).
„Скучно заглавие” - казва Доналд Тръмп, когато Майкъл Улф му го представя в Овалната стая малко след церемонията по стъпване в длъжност.
Въпреки забележката, президентът дава неопределеното си одобрение да се издаде книга. Тръмп и Улф се познават от медийния свят на Ню Йорк. В рамките на малко повече от половин година Улф прави 200 интервюта със служителите на президента, често в Западното крило, центъра на властта в Белия дом.
Когато резултатът е публикуван през януари 2018 г., книгата е преименувана на „Fire and fury. Inside the Trump White house” („Огън и ярост: В Белия дом на Тръмп”). Президентът изпраща личния си адвокат в издателството, когато унищожителното съдържание е публикувано в медиите. Продажбите моментално се увеличават и през трите месеца, които следват[1], „Огън и ярост” е продадена в около три милиона копия по целия свят, което, според автора, прави книгата една от най-бързо продаваните документални книги в историята на литературата.
Опитвам се да си представя, че успехът се дължи на собствените ми заслуги, казва вече световноизвестният Майкъл Улф. Но ако има обяснение, то най-вероятно е, че Доналд Тръмп е един вид глобално преживяване, което всички ние споделяме. И че нещо липсва в начина, по който медиите го описват...
 
Майкъл Улф седи в къщата си в Гринуич Вилидж в Манхатън и излъчването му е на човек, който се наслаждава изключително много на живота. На бюрото има договори, готови за подписване, а в ъглите на стаята се издигат купища книги.
Радвам се, че успях да завърша тази история, казва Улф. Радвам се, че рано разбрах, че Тръмп е една история за мен и че мога да я разкажа по-различно от други автори.
Приносът на 64-годишния Улф към литературата за Тръмп най-добре се описва чрез отрицания. Най-продаваната книга за американски президент не е за политика. Съдържа малко политически новини. Не отговаря на никакви въпроси за евентуалното влияние на Путин върху Тръмп или за това каква идеологическа реакция може да последва в резултат на тръмпизма.
Не се интересувам особено от политика, казва Майкъл Улф. Интересувам се от характер, история, феномен. Точно затова смятам, че моето описание на Тръмп изглежда по-вярно, отколкото това, което медиите са показали досега. Или поне по-забавно.
Това отношение силно раздразва американските журналисти и не на последно място, онези репортери, които ежедневно отразяват политическото развитие в Белия дом. По време на предизборната кампания Улф открито критикува отразяването на Тръмп (от медиите, б.пр.). След месеците, прекарани от вътрешната страна на Белия дом, той държи още по-оскърбителен тон.
Твърде буквално. Политическите новини се основават на един вид хипер рационализъм - причина и следствие. Президентът направи това по тази и тази причина. Но Тръмп е като катастрофа с влак. Няма причина. Няма смисъл. Това репортерите не го разбират. Нека да дам един пример: Маги Хаберман (от „Ню Йорк Таймс”) написа статия, че Тръмп възнамерява да уволни Робърт Мълър – специалният прокурор, разследващ руската намеса в американските избори - през юни миналата година. Но Тръмп всеки ден казва, че ще го направи.
Началото на Тръмп в Белия дом е хаотично. Вратите към Пенсилвания Авеню са широко отворени. Така Улф обяснява уникалния си достъп до коридорите на Тръмп. Но при това описание не се отчита, че Улф прави същото с Рупърт Мърдок. През 2008 г. Улф издава книгата „Човекът, който притежава новините: в тайния свят на Рупърт Мърдок” („The man who owns the news: Inside the secret world of Rupert Murdoch”). За нейна основа служат 50 часа интервюта с най-влиятелния и най-трудно достъпен медиен магнат.
Мърдок и Белият дом
Бьорн ав Клеен: Г-н Улф, през есента на 1998 г. публикувате книгата „Burn Rate” - за неуспешния си опит да навлезете в интернет икономиката. Но десет години по-късно – през 2008 г., издавате книга за Мърдок, а през 2018 г. излиза книгата ви за Тръмп. Как получихте достъп до такива затворени среди?
 - Живея в Ню Йорк от 40 години. И извън журналистиката съм посветил доста време в опити да стана богат. Ако ме попитате дали наистина исках да стана богат или просто се интересувах от този свят, няма да мога да ви отговоря. Честно казано, не знам. Но се различавам от други журналисти по това, че съм бил от „вътрешната страна”. Повечето журналисти, които работят в Ню Йорк Таймс, живеят в Монклеър, Ню Джърси, и не се интересуват от властимащите така, както аз. Интересувам се от власт, от личности, които са забогатели в медийната индустрия. И този „бекграунд” ме превърна в подходящия за Тръмп събеседник. Познавам много от хората в Ню Йорк, които и той познава. И не го възприех като вашингтонска история или изобщо като политическа история.
- Но на практика, как можете да накарате властимащите да говорят?
- Не знам. Винаги съм имал чувството, че изобщо не ме бива в това. Веднъж интервюирах Мърдок по време на едно публично събитие. Мина добре. Познавах бегло неговия човек, отговарящ за връзките с обществеността. Когато Мърдок се съгласи да напиша книга за него, седях с него час и половина. След това той ме попита: “Получи ли това, което ти трябва?“. По дяволите, помислих си. Не знае ли какво е необходимо за една книга? Вече я бях продал на издателя за сума ти пари. Така че му отговорих: „Не, имам още няколко въпроса“. Тогава той отиде до календара си и ме записа за следващата седмица. И така - в продължение на девет месеца. Всъщност, най-важното през тези месеци бе умението да слушаш.
„Огън и ярост” не е книга, изцяло посветена на Доналд Тръмп. Тя изобразява президента чрез неговите сътрудници, между които е и бившият главен стратег Стив Банън.
Трудно е да се идентифицираш с Тръмп. По-лесно е да го направиш със сътрудниците му, които постепенно губят доверие във водача. Това е интересен похват, защото можех в реално време да наблюдавам промяната, която те преживяваха. През първата седмица в Белия дом ми повтаряха едно и също нагласено послание. Но скоро фасадата между нас се разчупи и през втората седмица повтаряха същото послание, но примигвайки, и…
- Осъзнава ли Тръмп какво сътрудниците му мислят за него?
- Той изобщо не мисли за хората около себе си в контекста, в който съществува.
- Как трябва да се отнасяш с него, ако си служител, назначен в Белия дом? Какво означава да се отнасяш с отговорност?
- Първо, служителите в Белия дом се опитват да задоволят желанията му, защото той е президентът. И защото са заложили собствените си кариери. След това осъзнават, че присъствието им там може би има по-голяма цел, защото Тръмп е потенциално опасен за околния свят. И така започваш да се движиш между различни емоционални състояния. Чувстваш се отговорен, но вътрешно умираш. Решаваш да останеш за n брой месеца, но те уволняват, преди да си подадеш оставката. Днес никой, който е напуснал Белия дом, не може да получи нова работа. Всички знаят, че ги чака унижение.
- Откъде идва гневът му?
- Доналд Тръмп действа, следвайки наръчник за риалити шоу. Той осъзнава значението на конфликта. Без конфликт няма драма. Колкото повече конфликти, толкова повече публика. Мексико е конфликт. Стената е конфликт. Имиграцията е конфликт. Един конфликт отвлича вниманието от друг конфликт. Той има няколко позиции. Стив Банън описва тези позиции като ефекта от това да гледаш „Лу Добс”[2] в продължение на 40 години. Изобщо не става дума за истински убеждения.
- По време на изборната кампания, когато Тръпм е най-агресивен, вие взимате по-дълго интервю от него в дома му в Бевърли Хилс. Пишете, че Тръмп изял една кофичка „Хеген-Даз” (Häägen-Dazs)[3] и бил съвсем любезен.
- Да седиш с него, не е неприятно преживяване. Той не е войнствено настроен, когато сте очи в очи. На сцена може да разиграва конфликт. Но дали действително е ядосан? Съмнявам се. Един сътрудник от риалити шоуто „The apprentice” („Стажантът”) ми каза, че Тръмп се интересува от две неща: спорт и жени. Освен това, настоящият президент е човек, излизал всяка вечер в продължение на 50 години, а ако го правиш в продължение на половин век и търсиш внимание, накрая преставаш да имаш вътрешен живот.
Майкъл Улф и критиката
Едната стена на къщата на Улф е запълнена с книги. Ако Майкъл Улф има източник на вдъхновение, то той би трябвало да е легендарният репортер и писател Том Улф. В началото на 70-те Том Улф съставя антология на съвременната американска светска журналистика, която нарича „New journalism” („Нова журналистика“).
Майкъл Улф може да изглежда ексцентричен, но неговият стил изцяло следва четирите правила, които Том Улф описва в „New journalism”: разказвай в сцени, използвай диалог, описвай вътрешните мисли на хората и улавяй подробности за техния статус.
Ако и Том Улф да е обичан от читателите, той често е критикуван както от журналисти, така и от писатели. Защото краде стиловите похвати на писателите и паразитира върху настояването на журналистите, че предоставят истината. В резултат се получава нещо средно между журналистика и художествена литература.
- Срещу книгата ви има и немалко критични гласове. Сензационните сцени в „Огън и ярост“ са известни с това, че е трудно да им се направи оценка, защото е невъзможно да се прецени на кои събития сте бил свидетел и кои сте конструирали по информация, получена от втора или трета ръка.
- Преди няколко седмици направих интервю, което ми създаде проблеми като почти всичко, което правя в момента. Опитах се да накарам всички ясно да разберат: не съм журналист. Аз съм писател, a writer. Говорих с колежани, които настояваха за Истина, Истина, Истина. Казах им: забравете истината. Идвам от традицията на „New journalism” („Нова журналистика“), където се използват наблюдателната способност и стиловите средства на писателя. Този жанр вече не се смята за модерен. Но е моят жанр. Когато започнах в тази професия, всички журналисти всъщност искаха да станат писатели. Никой не се гордееше с това, че е журналист. Сега журналистът е патрон на Истината и бла бла бла…
- Три милиона продадени книги. Смятате ли, че „Огън и ярост“ ще доведе до ренесанс на „New journalism”?
- Би било приятно, но повечето, които пишеха в тази традиция, го правеха за списания като журналисти на свободна практика. Проблемът е, че вече няма толкова много списания, а и няма толкова журналисти на свободна практика. Аз съм последният от бездомните. И да ви призная - моят източник на вдъхновение е Том Улф.И аз като него съм обсебен от личните психологически мотиви на богатите хора. От жаждата им за висока позиция в обществото и маниерите им. И той като мен по-малко се интересува от политически контексти. В „Огън и ярост“ аз почти не правя препратки към националистическите еквиваленти на Тръмп в други страни; няма Виктор Орбан или Йими Окесон[4]. Дори и източниците ми в Белия дом не са свързани с политика.
- Така е - в книгата ви Стив Банън изглежда като устат аутсайдер. В интервюта след публикуването на книгата си вие говорите за „огромните прозрения“ на Банън и признавате, че наистина го обичате. Но безопасен ли е Банън? Нима не е негова заслуга избирането на Тръмп и нима той не е архитектът на най-авторитарните му реформи?
- Нека да ви отговоря така: емпирично – да. Малко от политическите позиции на Банън са и мои позиции. В същото време, той е умен и егоцентричен. Като се вгледаш по-внимателно в идеите му, разбираш, че те са доста всеобхватни. Но, да, Стив беше причината Тръмп да бъде избран. Без съмнение. Същевременно той е съвсем наясно с фигурата на Тръмп. И не знам как точно Стив може да балансира между това познание и извършеното в полза на Тръмп.
- Не се ли страхувате да представите в книгата Банън като романтичен образ?
- Когато като журналист намериш източник като Банън, обръщаш поглед към небето и викаш: „Благодаря ти, Господи“. Да намериш политик, който може да говори. Възприемам Банън като положителен герой. Той живее добрия живот. Съдбата го е поставила в позиция, която никой никога не би могъл да предскаже. Зад този предполагаем човек на мрака няма нищо песимистично. Той намира всичко, което се случва, за леко странно и забавно. Това е заразно. Мога да се идентифицирам с аутсайдерството на Банън и с истинското му презрение към естаблишмънта.
Аз не съм институционален човек. Винаги съм бил аутсайдер. Нямам работа. Винаги съм бил предприемачески настроен. Или ако искате да го предадете в по-отрицателен смисъл: никога не съм се разбирал с тези, с които трябва да се разбираш.
Паралели между книгата за Мърдок и книгата за Тръмп
Между публикуването на книгата за Мърдок и книгата за Тръмп могат да се прокарат паралели.
Рупърт Мърдок се почувства измамен от Майкъл Улф и насъска един от таблоидите си срещу писателя. „Ню Йорк Пост” разкри извънбрачната му връзка с почти двойно по-млада от него стажантка, работеща в „Vanity Fair”. (Днес Улф живее с 37-годишната си приятелка Виктория Флоет и на нея, както и на дъщеря им Луиз, той е посветил Огън и ярост“).
Новините за изневярата секнаха едва тогава, когато Майкъл Улф заплаши да пусне в интернет файл с 50-часовите интервюта с Рупърт Мърдок.
След излизането на „Огън и ярост“ Белият дом отхвърли книгата като „таблоиден боклук“. Критици посочват очевидни преувеличения и дребни грешки. Но нито един от основните източници в книгата - дори Стив Банън - не се е разграничил от нея. Може би отчасти, защото Улф своевременно предупреждава, че има дигитален запис, с който може да докаже цитатите си.
- Страхували ли сте се някога? Все пак, Белият дом е най-могъщият информационен източник на света?
- Може би… за кратко. Тогава се размислих. Какво, по дяволите, става? Президентът на САЩ не може да спре публикуването на книгата ми. Той смяташе да ме съди за клевета и накърняване на неприкосновеността на личния живот. А нещото, което не можеш да направиш срещу президента, е да го оклеветиш или да нахлуеш в личния му живот. Освен това, веднага получих пълна подкрепа от моя издател. Тогава стана ясно, че ходът на Тръмп е бил единствено в моя полза. Типично за Тръмп. Единственото, което успя да постигне, беше, че книгата ми се радваше на огромно внимание.
- Получавате ли заплахи от почитатели на Тръмп?
- Всички задават този въпрос. Но аз забелязвам предимно любов. От друга страна, живея в Гринуич Вилидж.
- Доналд Тръмп и Рупърт Мърдок – вашите два изследователски обекта - поддържат контакт един с друг. Според „Ню Йорк Таймс”, те си говорят много често, всяка седмица.
- Да. И това трябва да са изключително странни разговори, защото те се провеждат между двама души, които изобщо не са в състояние да слушат някой друг, освен себе си. Не мога да си представя как разговорът им би звучал отстрани. Но когато единият говори, другият не слуша.
- Какво казва Мърдок на Тръмп?
- Предполагам, че се опитва да обясни на Тръмп къде греши. Тръмп изобщо не слуша. Но всъщност, тук имаме новина: Мърдок не е в добра форма. Той не е забелязван на публични места от декември, когато падна на яхтата на сина си Лахлан.
- Мърдок и Тръмп са консервативни милиардери, които водят война срещу елита, към който в известна степен сами принадлежат. Как трябва да се тълкува тази война?
- Не съм сигурен, че това описание е вярно. Смятам, че е по-добре да ги анализирате от гледна точка на медийното им битие. Те са таблоидни момчета. Имат голям опит, щом стане дума за присъствие в таблоидната преса, и това говори за тяхното отношение както към тях самите, така и към публиката. От гледна точка на бизнеса, те са във война с „Ню Йорк Таймс”, например. Но дали тази война е лична? Съмнявам се.
- Рупърт Мърдок е основател на консервативния кабелен канал „Фокс Нюз”, който яростно подкрепя Тръмп. Президентът прекара Великден във Флорида с водещия от „Фокс” Шон Хенити. Постовете на Тръмп в туитър не рядко са реплики, прихванати от сутрешната програма „Фокс и приятели” („Fox and friends”). Смятате ли, че между тях има връзка?
- Според мен, връзката е преувеличена. Вярно е, че Тръмп гледа „Фокс”. Но всъщност смятам, че той по-често гледа Си Ен Ен. Президентът оценява, че „Фокс” са на негова страна, но каналът, който действително му влияе, е Си Ен Ен, който той възприема като медия на естаблишмънта, медия със статус, авторитетна медия. Мисля, че представата, че той постоянно следи „Фокс”, е отчасти внушение, дело на самите журналисти от „Фокс”.
- Мърдок и Тръмп са двама неспокойни патриарси, които заедно промениха западния десен популизъм. Мърдок непрекъснато пътува между три континента, което го принуждава да развие екстремна форма на прагматизъм. В биографията му сте отбелязал, че „ефект от всичките му пътувания е, че редуцира почти всичко до непосредствения момент“. “Той няма система на мислене - метод или формула - а по-скоро набор от реакции“. Това описание отговаря и на начина, по който Тръмп взима решения. Бившият шеф на ЦРУ Майкъл Хейдън нарича президентството на Тръмп “вечното сега“.
- Вярно е. Тръмп не само взема решения на момента. Той живее целия си живот на момента. Тази действителност, която е сега, не е тази, която беше преди две минути. Ако Мърдок е издател на таблоиди, то Тръмп е герой от таблоиди. Това е една от причините, поради които Мърдок презира Тръмп. Въпреки че Мърдок има големи търговски успехи с таблоидите си по света, той изпитва презрение към тези, които четат таблоиди и които работят за таблоиди.
- С кого е по-забавно да се справиш като писател - с Мърдок или с Тръмп?
- С Мърдок. Мърдок е умен. Той има много идиосинкразии: като неспособността му да се справя с миналото. В момента, в който нещо приключи, то изчезва завинаги. Той може да бъде жесток. Има големи проблеми с интимността. Но когато говориш с него, е много умен и много интересен. Човек, който може да се контролира. Тръмп няма самоконтрол. Той не е умен. И говори съвсем несвързано. В буквалния смисъл на думата. От едно изречение до друго няма никаква връзка. И понеже е президент на САЩ, това несъмнено е интересно. Но сам по себе си, Тръмп не е интересен.
- Казвате, че повече няма да стъпите в Белия дом. Но все още не изключвате да издадете част втора от „Огън и ярост”.
- Мисля за това. Един ефект от такова нещо е, че много хора започват да се обаждат - имам предвид източниците на информация. Във времеброенето ми президентството на Тръмп се намира във „втора фаза“. Първата фаза приключи с Банън. А втората епоха се характеризира със „смъртоносни стрели“, насочени към президента. Рано или късно, той ще бъде улучен. Историята с Русия е една стрела. Междинните избори са втора. Жените са трета. Корупцията - четвърта. Всяка от тях е потенциално смъртоносна. Много малко вероятно е той да приключи епохата си, без да бъде улучен. Най-вероятно от няколко стрели. Жените определено са рисков фактор. Преживяваме културна революция, а Тръмп несъмнено олицетворява онези мъже, които се отнасят зле с жените.
- Как ще реагира Тръмп на евентуална загуба на изборите през 2020 г.?
- Един от талантите му е да превръща загубите в успех. Насред катастрофата ще се изправи и ще обяви, че загубата, всъщност, е лична победа за него. Очаквам подобен разговор и за „Огън и ярост“. Три милиона продадени екземпляра са прекалено голям успех, за да не поиска Тръмп да си присвои оказаната му чест. Ще се обади и ще каже, че книгата е негова заслуга. Убеден съм.
Разговора води Бьорн ав Клеен
Дагенс Нюхетер (Dagens Nyheter), 14.04.2018
Превод от шведски Елица Иванова
 


[1]Материалът е публикуван в Дагенс Нюхетер на 14 април 2018 г. (б.пр.).
[2]Лу Добс - консервативен телевизионен журналист (б.пр.).
[3]Вид сладолед (б.пр.)
[4] Йими Окесон, шведски политик, председател на партия Шведски демократи. Партията е с националистическа и социалконсервативна ориентация. Едно от основните ѝ искания е ограничаване на бежанската и имиграционната политика на Швеция (б.пр.).
 

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”