Български  |  English

Финансирането на НПО-тата от чужбина – добро или зло?

 
Международните донори все по-често са основни финансови източници за неправителствените организации. А нпо-тата се смятат за основните двигатели на гражданското общество в либералните демокрации, тъй като чрез тях в демократичните общества гражданският сектор функционира независимо от властта и държавните институции. Но дали има алтернативни варианти за финансиране на нпо-сектора?
В отговор на въпроса на 5 юни в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ се проведе оживена дискусия с експерти и студенти на тема „Трябва ли гражданските организации да се финансират от чужди донори?“. Събитието бе част от проекта „Аргументирай Европа“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община (по Програма „Европа 2018“) от Асоциация „ Дебати България“ в партньорство с „Червената къща“.
В дискусията участваха експертите Валентина Георгиева (доктор по социология и преподавател в СУ) и Анна Адамова – докторант по Конституционно право към БАН. Те бяха подкрепени от студентите Мартин Михайлов (студент по „Социология в СУ) и Радко Недялков (студент в University College, London). Модератор на срещата бе Моника Найденова от „Дебати България“.
 
Аргументи против финансирането от чужбина
Според Валентина Георгиева, ако финансирането идва някъде отвън, това поражда подозрителност, която през последните 5-6 години в България се засилва. Политиката на емоциите заема все повече превес, каза тя. Друг е проблемът, че когато гражданските организации получават средства от чужбина, те лесно губят представа как изглеждат отвън. Бихме предложили гражданските организации да се финансират от самите участници в тях – от членски внос, от дарения. Или да разчитат на доброволен труд, но да не бъдат обвързани с финансиране от чужбина, което води до зависимост, препоръча Георгиева.
Студентът Мартин Михайлов бе на мнение, че онова, което в някакъв смисъл е негативно за нпо-тата, са идеите, които вървят с донорския капитал. По думите му, за да получи една гражданска организация пари от чужбина, тя трябва да отговори на интересите на донора, което може да доведе и до промяна във функцията й. Безспорно, сдружаването е в основата на съвременното общество, но когато нпо-тата започнат да разчитат на „изкуствено скеле от чуждестранни донори“, гражданското общество трудно може да стане по-стабилно, допълни Михайлов.
 
Аргументи, подкрепящи финансирането от чужбина
Анна Адамова тръгна оттам, че, за да се намери отговор на въпроса, трябва да се помисли за смисъла на гражданските организации. Тя също подчерта значението на сдружаването, което стои в основата на обществените усилия, на съвременните държави, на конституциите с една основна цел - отношенията между управляващи и граждани да бъдат устроени по-справедливо. Относно финансирането на гражданските организации и превръщането им в зависими от чужди донори, Адамова защити позицията, че зависимостта се поражда не от източника на финансиране, а от начина, по който се разпределят парите. Ако финансирането става прозрачно, тогава не можем да говорим за зависимост, категорична бе Адамова.
Според лондонския възпитаник Радко Недялков, не е проблем нашите граждански организации да са финансирани от чужди политически организации. И за да бъде по-ясен, Недялков обясни, че Германия и САЩ, например, имат интерес България да функционира добре, за да може техният бизнес да просперира тук. Освен това, според него е напълно обяснимо защо гражданските ни организации не могат да се финансират сами: в повечето от тях членуват предимно младежи, които нямат пари, а само умения. От друга страна, според наблюденията на Недялков, по-голямата част от работещите в нпо-сектора не се интересуват откъде идва финансирането, щом могат да продължат да работят в името на каузата, на която са се посветили. Не на последно място, Недялков отбеляза, че „нпо-тата в България често работят в защита на непривилегировани групи, които нямат средства, с които да ги финансират“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”