Думи срещу думи ( литература), брой 26 (2950), 06 юли 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: (Не)умението да бъдеш щастлив
Български  |  English

(Не)умението да бъдеш щастлив

 
Лоренцо Мароне. „Изкушението да бъдеш щастлив”. Превод от италиански Мария Добрева. ИК Колибри, С., 2018
 
Рядко се среща дебют, толкова успешен като първия роман на четиридесет годишния Лоренцо Мароне. От 2015 до днес книгата има три награди, четиринайсет издания в Италия, преводи на петнайсет езика и успешна филмова версия („Нежност“) на режисьора Джани Амелио. Заслужавало си е нейният автор да захвърли професионалното поприще на правист и да се превърне в професионален писател. Сега сякаш не може да спре да пише: за по-малко от три години е издал още три романа, също успешни, но в по-умерени граници. Неизбежното предизвикателство, с което се сблъсква всеки критик на „Изкушението да бъдеш щастлив“, е да дефинира по някакъв начин причините за необичайния и шумен успех на тази книга, още повече че тя не е нито трилър, нито жанров експеримент, нито тематично откритие.
„Изкушението да бъдеш щастлив“ е разказ за един възрастен мъж от средната класа, живеещ сам в апартамент, заобиколен от апартаментите на други възрастни хора, италианец от Неапол, но и типичен представител на една все по-голяма група от хора в днешния западен свят. Чезаре Анунциата с други думи е седемдесет и седем годишен старец, но не мисли и не се държи като старец, по-точно казано като Стареца, който е фигура на нашите колективни представи за старост и традиционен обект на литературно изображение. Има нещо симптоматично-иронично във факта, че децата и старците си приличат в начина на тяхната литературна репрезентация: и едните, и другите са лишени от „вътрешен глас“, те винаги са обект на изображение отвън, от гледната точка на тези, които не са нито деца, нито много възрастни хора. Това най-често ги превръща в екран, на който се прожектират колективно митологизираните представи за детство и старост. Така погледнато, Чезаре Анунциата е необичаен старец: той не живее чрез своите (вече пораснали) деца, не се топи от скръб по изгубената съпруга, не обикаля пазара с неизменната мушамена чанта, не роптае срещу политиците и не изпитва апокалиптичен стрес от проблемите на днешния свят. Вместо това е решен да прекара остатъка от живота си с всички възможни радости, които му позволява липсата на социална и емоционална обвързаност. „Аз съм стар и правя каквото си искам“ е неговият девиз. Възрастта е оправдание за много неща: за безразличието към порасналите деца, за егоистичната взряност в себе си, за циничния прагматизъм в отношенията с другите хора… Романът разказва безжалостно, включително в „срамни“ биологични подробности, битието на възрастния човек, макар че натурализмът е литературно стоплен от специфичния за Мароне иронично-комичен стил. „Комичен и циничен“, това е определението, което повтарят в различни изразни варианти всички публикувани отзиви. В опит да обобщя ще кажа, че героят Чезаре Анунциата изважда на показ скритото лице на типичния стар човек – онова, което литературата традиционно отказва да види, независимо дали го идеализира, или демонизира според условността на различните жанрове. Той е бъдещето на всеки от нас и романът ни дава шанс да се примирим с него, да го приемем по някакъв начин.
Ако беше спряла дотук обаче, книгата едва ли щеше да спечели любовта на милиони хора. (Много читатели споделят в Интернет, че са имали подтик да я затворят, дори захвърлят след първите страници.) Само че разказът има и сантиментален аспект, елемент на онова, което преживяваме като откровение. Нещо се случва, идва момент, от който заклетият стар циник егоист започва да се променя въпреки себе си. Нещо ново навлиза в отношението към децата му, към медицинската сестра-проститутка Росана, към младото семейство наематели в апартамента отсреща. Чезаре Анунциата се оказва изправен пред най-голямото изкушение: да обича отвъд себе си. Дали ще бъде щастлив, дали човек изобщо може да бъде щастлив, когато прескочи навика да трепери над себе си – това е отговорът залог за успеха на този роман. И понеже успехът му е твърде голям, няма как да не си помислим, че и отговорът не може да бъде необичаен, че милионите доволни читатели са получили тъкмо това, което са били подготвени да очакват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”