Български  |  English

Берлин няма доказателства по случая Скрипал

 
След първите, очевидно безсъдържателни и напълно абсурдни клевети от страна на Великобритания срещу Русия - заради предполагаемото й участие в опита за убийство на Сергей Скрипал в Солсбъри - германските държавни телевизии ARD и ZDF дни наред отделяха сериозно внимание на случая във вечерните си емисии. И провокираха обществено възмущение, почиващо на зле скалъпена… правителствена хипотеза: руската държава е отговорна за атаката, защото преди десетилетия Москва е разработила отровата „Новичок”.
Няколко седмици след инцидента, когато се оказва, че Лондон не е предоставил на германското правителство никакви доказателства срещу Русия, новината бе пусната единствено в интернет и то под формата на суховато съобщение. А онези „новинарски” шоу програми, които страстно форматираха германското обществено мнение срещу Русия, просто… млъкнаха.
По необясним начин остана скрита и информацията за резултатите от експертно проучване на Бундестага. Става дума за изводите на научната комисия към германския федерален парламент по случая „Скрипал”, разпространени с официален документ на 29 май 2018 година. Първо - в казуса с бившия руски шпионин Русия е имала безупречно поведение. И второ - спрямо Москва, действията на Лондон са в нарушение на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване (накратко - Конвенцията за забрана на химическите оръжия).
Парламентарната комисия започва своя доклад с описание на случката от 4 март 2018 г. и с уточнението, че към този момент (т.е. писането на доклада) Скрипал и дъщеря му вече са изписани от болницата.
Според британското правителство, „Новичок“ е бойно отровно вещество, създадено от Съветския съюз по време на Студената война. И най-вероятно е „пристигнало” в Солсбъри от някакви руски военни складове.
Британското правителство извиква руския посланик на 12 март 2018 г. и му поставя ултиматум в двудневен срок да даде разяснения по казуса и да разкрие програмата „Новичок”. Руското правителство отрича да е отговорно за атаката.
Като реакция Великобритания, а по-късно и 23 други държави, експулсират руски дипломати. Москва реагира по същия начин.
По-нататък в доклада експертите от научната комисия към Бундестага разглеждат експулсирането на руските дипломати като класическо ответно действие в международното право, при което не е необходимо обосноваване на мотивите. В този смисъл - независимо дали Русия е отговорна или не за атентата срещу Скрипал - изгонването на руските дипломати не е укоримо деяние. Тук обаче се стига до необходимостта да се изяснят потенциалните мерки на противодействие срещу поведение, противоречащо на международното право, приписано по необясним начин на определен субект. На първо място, трябва да се изясни целта на предприетите контрамерки: в конкретния случай може да бъде предприето експулсиране, но само с една цел: на конкретната държава да й бъде попречено системно да нарушава международното право, т.е. тя да бъде върната на „правия път”.
Имайки предвид фактите, с които до този момент разследващите разполагат, остава неизяснено едно много важно обстоятелство: съществува ли конкретна „руска“ опасност за повторно нападение с бойно отровно вещество.
Според чл. 51 от Хартата на ООН, отнасящ се до мерките за самозащита срещу вече приключила химическа атака, и тук се изискват конкретни доказателства за предстоящо повторно нападение (или серия от атаки) с бойни отровни вещества, т.е. трябва да се очертае специфичен „модел на поведение”. Но дори и при доказано авторство на Русия в случая „Скрипал”, такъв „модел” трудно би се забелязал.
На второ място, стои въпросът в каква степен контрамярката трябва да съответства на извършеното престъпление – или каква (икономическа) санкция трябва да се наложи при нападение с бойно отровно вещество, при което няма загинали, така че отговорната за престъплението държава повече да не го повтаря на британска територия.
На трето място, разследващите от научната комисия на Бундестага разглеждат какви трябва да са тежестта и размера на доказателствата при случай на нарушение на международното право, така че засегната държава да може да реагира и „при условия на недостатъчна сигурност”.
Накрая научната комисия се занимава с въпроса възможно ли е в случая „Скрипал” спрямо Русия да е извършено нарушение на Конвенцията за химическите оръжия?
За целта Комисията обръща внимание на задълженията за сътрудничество, залегнали в три текста в Конвенцията за химическите оръжия:
Чл. 7, параграф 2: „Всяка страна, подписала Конвенцията, работи заедно с други страни по договора и им предоставя в подходяща форма правна помощ за улесняване изпълнението на задълженията им”.
Чл. 9, параграф 1: „Страните по договора се консултират помежду си и си сътрудничат - пряко или косвено - чрез организацията или чрез други подходящи международни процедури (...) във връзка с предмета и целите на прилагането на Конвенцията.“
И чл. 9, параграф 2: „Без да се засяга правото на всяка държава по договора да поиска извършването на инспекция, държавите, подписали Конвенцията, трябва, доколкото е възможно, да положат всички усилия за решаване на възникналите въпроси чрез обмен на информация и консултации помежду си с цел да се отстрани всяко съмнение по спазването на договора...“
В действителност, малко по-късно, в началото на април, на извънредно заседание на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в Хага, Русия официално предлага помощта си на Великобритания за разкриване на истината за нападението срещу бившия руски шпионин Скрипал. Британската делегация обаче отхвърля предложението, определяйки го като „перверзия”. И отказва на Москва всякакъв достъп до резултатите от разследването на покушението.
Междувременно ОЗХО стига до заключението, че използваното отровно вещество в Солсбъри наистина е токсичното вещество „Новичок”, но тъй като не разполага с правомощия да провери дали наистина Русия стои зад атаката, този въпрос ще остане без отговор още дълго време...
По propagandaschau.wordpress.com, 18.06.2018
 


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”