Български  |  English

Знаменателен концерт на Кралския Концертгебау оркестър

 

На 30-ия ден от месец юни, в изпълнената с публика зала 1 на Националния дворец на културата, Кралският Концертгебау оркестърАмстердам представи своя софийски концерт – „RCO meets Sofia“, част от големия проект RCO meets Europe. Солист бе известният български цигулар Веско Ешкенази, а диригент - Даниеле Гати, който от 2016 г. е главен диригент на прочутия оркестър.
В едно впечатляващо по своите мащаби европейско турне, започнало през 2016 г., в рамките на програмата „RCO meets Europe”, в продължение на два и половина сезона Кралският Концертгебау оркестър ще посети 28-те държави-членки на Европейския съюз. Основната идея е да бъде показана мощта, силата и способността на музиката да обединява хората, идея, която спечели одобрението на международната общност, както и изключително високата оценка от критиката и аудиторията. И още нещо, което заслужава адмирации! Това е програмата „Един до друг“ (Side by Side). Във всяка една от 28-те европейски страни, които посещава оркестърът, първата творба от концерта се изпълнява от смесен състав заедно с един от младежките оркестри от съответната страна.
До този момент, през сезона 2017-2018, в рамките на този великолепен проект, оркестърът е изнесъл концерти в Берлин, където е сътрудничил с Германския национален младежки оркестър; в Букурещ заедно с Румънския национален младежки оркестър и солист цигуларя Ливиу Прунару; в Будапеща заедно с младежката Зуглой Филхармония и солисти органистите Ивета Апкална и Ласло Фассанг за световната премиера на Multiversum от Петер Йотвьош; в Мадрид, заедно с Мадридския младежки оркестър и солисти – клавирното дуо на сестрите Катя и Мариел Лабек; в Лисабон, заедно с Младежкия оркестър на Академията към Фондация Гулбенкян, отново със сестрите Лабек; в Прага, заедно с Младежкия оркестър към Пражката консерватория и солист пианиста Даниил Трифонов; в Париж, заедно със студенти от Pôle supérieur на Париж - Булон Биянкур. Повечето от концертите са били изнесени под палката на Маестро Гати, тези в Мадрид и Лисабон - под палката на Семьон Бичков, а концертът в Будапеща е бил с диригент Петер Йотвьош. Програмите за отделните турнета естествено са различни и включват богат спектър от симфонична музика, както и често творби от автори на страната „домакин“. Това е една прекрасна традиция, която може да бъде обмислена от Националния дворец на културата при бъдещи преговори за гостуване на световноизвестни оркестри. Впрочем, 2019 година е 120-годишнина от рождението на Панчо Владигеров, с чиято музика и творчество ние само можем да се гордеем.
Тази вечер програмата на Кралския Концертгебау оркестър включваше три творби: увертюра към операта „Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт, Феликс Менделсон-Бартолди – Концерт за цигулка и оркестър в ми минор и Симфония № 7 в ла мажор на Лудвиг ван Бетовен.
В традициите на проекта, в изпълнението на увертюрата като партньор на оркестъра се включи Младежка филхармония „Пионер“. За да застанат Един до друг с опитните си колеги от Концертгебау, младите български инструменталисти бяха подготвени в предварителни репетиции от своя диригент Любомир Денев-младши. Доколкото разбрах, само с една едночасова репетиция Даниеле Гати е успял да изработи съвършения резултат, който беше поднесен на софийската публика. Увертюрата прозвуча като излята, с красива и единна звучност и енергия. Вълнението на младите български музиканти от досега им с майсторството на Концертгебау и от взаимното участие в „тайнството“ бе видимо, без това да се отрази на интерпретацията им. Те буквално се вляха в големия оркестър под палката на Маестрото и свириха с голям ентусиазъм.
И в увертюрата на Моцарт, и в Менделсоновия цигулков концерт, и в Бетовеновата симфония се открояваше изящното майсторство и лекота, с която Гати буквално извайва формата на всяка отделна творба - като звук, като нюанси, като форма и като разказ. А тук става дума и за онзи абсолютен контрол над организирането на звуковата тъкан във всеки един миг над системата на нейното протичане, над оркестровия апарат, който работеше безупречно, като един чудесно слят механизъм, като един инструмент. Оттук следва да откроя и онова невероятно осъзнаване и владеене на смислите, образността и идеите на творбите, които владее Даниеле Гати, а тези творби, впрочем, благодарение на своята огромна популярност, въобще не са „лека хапка" за изпълнение.
Известният български цигулар Веско Ешкенази застана пред своите възторжени почитатели като солист на Менделсоновия цигулков концерт. Ешкенази е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър от 2000 година, като това не се отразява на активната му солистична дейност. Той е музицирал като солист на Кралския филхармоничен оркестър и на Лондонската филхармония и е работил с такива колоси на диригентското майсторство, като Сейджи Озава, Курт Мазур, Колин Дейвис или Карло Мария Джулини. Веско Ешкенази е изработил партията на Менделсоновия концерт до най-малкия детайл и изрядната му интерпретация бе основа за артистичното взаимодействие, което постигнаха заедно с Маестро Гати. Този път неговият прочит на цигулковата партия наблягаше на фината нюансировка, на изящното филиране на звука и изработване на отделните фрази – бягайки от показност и излишна виртуозност и постигайки мъдрост и дълбочина.
Втората част на концерта бе и неговата смислова кулминация. Изпълнението на Симфония № 7 от Бетовен бе извършено като тайнство и би било усетено на един дъх, ако не бе очакваното, абсолютно безсмислено ръкопляскане на софийската публика между частите. Симфонията на Бетовен най-често е коментирана заради „безграничната й спонтанност“, заради вихъра на протичащите и вливащите се един в друг тонове; дори Рихард Вагнер я нарича „апотеоз на танца“. За мен нещата са далеч по-различни. Аз винаги съм виждал в тази творба един труден за разгадаване и изпълнение пъзел, който се намира далеч отвъд повърхността на звуците и ритмите и който може да бъде разбран само при вглеждане в най-малките детайли, в онези незабележими на пръв поглед кодове, които Бетовен е вплел в партитурата. Даниеле Гати наистина беше вникнал в тези загадъчни кътчета на неспокойния Бетовенов дух, в онези необозрими на брой малки артикулационни и динамични нюанси, обозначени така стриктно и понякога по странно педантичен за епохата начин в ръкописа на автора. А това са детайли, които организират една достатъчно сложна музикална реторика, наситена с особени акценти, прекъсвания и удължени фрази, с фино изработени, едва забележими „живописни“ фонове, реторика, водеща до дълбок философски разказ, който беше поднесен блестящо от Кралския Концертгебау оркестър и неговия диригент Маестро Гати.
Наистина знаменателно събитие за софийския концертен живот!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”