Български  |  English

Райнер Мария Рилке

 

Дуински елегии
 
Превод от немски Пламен Хаджийски
ИК „Изток-Запад”
Цена 15 лв.
 
Със страхопочитание и вдъхновение
 
И всичко се сговаря да ни премълчи, отчасти
сякаш сме позор, отчасти неизказана надежда.
(Райнер Мария Рилке, Втора елегия)
 
В края на 2017 г. издателство „Изток–Запад“ представи изискано оформен двуезичен том, съдържащ забележителните „Дуински елегии“ на Райнер Мария Рилке.* Първото издание на елегиите през 1923 г., чийто правопис е следван в изданието, е предпочело доста по-аскетична корица, сякаш в пълен отказ на визуалното да предвещава словото (или да се съизмерва с него). Оформлението на Албена Павлова и Красимир Стойчев следва друг подход: със своя флорален, но ненатраплив фон на ясно откроеното заглавие, то създава очаквания за ситуирана към началото на миналия век архаичност. Основният принос за тази сполука обаче несъмнено принадлежи на преводача на елегиите – Пламен Хаджийски. За разлика от други издателства и преводачи, парадиращи с кратките срокове, в които осъществяват проектите си, този преводач, оказва се, е посветил 7 години на превода, а очевидно и много повече на изчерпателни и задълбочени занимания с творчеството и личността на Рилке.
В предговора, който уместно и компетентно подготвя читателя за срещата с елегиите, преводачът присъства по интелигентен, индивидуален и същевременно дискретен начин. Преводът на елегиите се оказва дълбоко личен избор и самовъзложена цел и мисия. За нескритата пристрастеност и посветеност на Пламен Хаджийски към това дело по особен начин свидетелства и стилът на въвеждащото изложение, който сякаш не може да напусне високите нива на езика, съпътствали преводача през седемте години на неговия труд. При други обстоятелства бих си пожелала малко повече стилова дистанция („За претворяването на златотканите немскоезични стихове на вдъхновения Райнер Мария Рилке, за претъкаването им чрез вълшебната прежда на българската словесност…“), но в този случай емпатично разбирам сдвояването с превеждания автор, от което Пламен Хаджийски не може (а може би и не иска) да излезе.
За преводача научаваме от други източници, че работи в съвсем различна и нелитературна (но също свързана с текстове, разбиране и тълкуване) сфера и професионално се движи в друг езиков регистър. С това Хаджийски намира място сред преводачите, които отреждат на превода специално място в заниманията си, свързано повече с удоволствието и радостта, отколкото с нуждите и принудите на професионалното му практикуване. Преводът на елегиите е вдъхновено движение от вътрешното пространство на немскоезичния текст, в което са се случили дълбокото осмисляне на съдържанието и усвояването/ присвояването на ритмичния му образ, навън, към българския език, щастливо предоставил чрез преводача богатия си речников фонд и поетична гъвкавост. Преводът плътно следва оригиналния текст и на много малко места допуска отклонения (напр. отказ от превод на някоя дума), а същевременно сполучва напълно в ритмично и поетично отношение. Процесът, чийто плодове са елегиите на български език, е точно пре-вод, не пренаписване, в което преводачът почти оспорва творчеството на автора в опита си да му бъде верен. Пламен Хаджийски превежда със страхопочитание и едновременно с това с поетично вдъхновение. Като читател на оригиналния текст и на превода, на места не ми се вярваше, че е възможно да се постигне такава вярност към думите и смисъла на оригинала и същевременно такава умела защита на формата и стихосложението и в новия език.
В противоречие с утвърдените правила на преводаческото изкуство, като читател намирам бележките към преводните текстове за много полезни и не се смущавам от тяхното присъствие. Затова и безрезервно приветствам изработения от преводача и поставен в края на книгата помощен апарат, в който намираме обяснения относно възникването на всяка от елегиите, обосновка на някои преводачески решения, обяснения на имена и антични герои, препратки към други произведения на автора… Този помощен апарат показва широко познаване на коментираните издания на Рилке, на събраните и издадени материали, свързани с „Дуинските елегии“, които отразяват не само саморефлексията на поета, варираща в писма до различни адресати, а и опитите му да подпомогне разбирането на десетте елегии. Като пример за всичко това преводачът е избрал и превел две писма на Рилке, вмъкнати в тома между елегиите и послеслова с бележките. Коректно в изчерпателното издателско каре в началото на книгата е посочен и томът, от който са изведени писмата.
„Дуинските елегии“ на Рилке в превода на Пламен Хаджийски и в подготвения от него формат са готови да посрещнат всички читатели: почитателите на поета, любителите на поезия, не обичащите поезия, начинаещите преводачи, завършените преводачи, изследователите на преводаческото изкуство, филолозите, нефилолозите, учещите немски, знаещите немски, незнаещите немски, смелите, уплашените, вярващите, атеистите, мислещите, чувстващите, изгубените, намерените и търсещите.
Майа Разбойникова-Фратева
 


* Пълен превод на елегиите излиза и през 2014 г. в ИК „Гутенберг“, преводачи са Димитрина Александрова и Николай Тодоров. На какво ли е симптом този траен интерес към Рилке през последните години, виден и в едновременната публикация на преводи на негови писма през 2016 г.

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”