От пръв поглед ( кино), брой 27 (2951), 13 юли 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Безпардонност
Български  |  English

Безпардонност

 
„Трансгресия”, 2017, България, 99 минути, сценарист, режисьор, продуцент и монтажист – Вал Тодоров, оператори: Кирил Проданов, Михаил Боевски; музика: Смолмен, Росен Пенчев, Черно фередже, Белослава; художник Бояна Бъчварова, в ролите: Мария Бакалова, Росен Пенчев, Лара Златарева, Денис Ризов, Стефан Щерев-Чечо, Йоанна-Изабела Върбанова и др.
Награди: от Depth of Field за артхаус филм, за женска роля на Мария Бакалова на AltFF.
 
Допреди дни независимият филм „Трансгресия“ можеше да бъде видян в кино „Одеон“. Разюздан и нахъсан, той е предизвикателство. И, въпреки че липсва реклама, с изключение на фейсбук, имаше любопитни зрители.
Момичето Яна (Мария Бакалова) пред огън с любимия си Стоил (Росен Пенчев) – отпиват, близки са, той е недоволен (ситуацията се повтаря няколко пъти)... Има защо - в телевизионно ток шоу на „кака“ Лара и Денис Ризов 18-годишната героиня драстично излива душата си – как обича два пъти по-възрастния от нея рокаджия, как е пробвала лесбийски секс с приятелката си (Йоанна-Изабела Върбанова) и тройка с нея и Стоил, как си правели тату, как пътували с мотора, как купонясвали, как той й е баща... Нарича го Вълка, майка си – Свинята, себе си – Лисицата. В студиото става напечено. Яна е безразлична към шока, който е предизвикала.
Разделен на 3 части и решен в доста хаотична флашбек-структура, следваща спомените и състоянията на героинята, филмът показва всички стадии от разказа й. И куче търси в гората. И свисти срещу майка си. И се екзалтира, и унива... На моменти е интересно, по-често – не. Подир скандалната двойка тръгват ловци, предвождани от морализатор-примат (Стефан Щерев-Чечо). Яна и Стоил побягват. Гората е враждебна. Напрежението би трябвало да расте, но...
Не съм чела разказа на Вал Тодоров „Тати скъпи”, върху който е разгърнат филмът, но ми е любопитно самото оголено занимание с днешните ценности – и на най-младите, и на по-възрастните. Няма ги, всичко е под ножа, дори и недоволството от Бойко Борисов е изплискано. Връзките са скъсани. Път наникъде.
Ако в също независимия си дебют „Никой“ (2016) Андрей Андонов въведе в киното ни деликатен лесбийски епизод, в „Трансгресия“ Вал Тодоров не само щедро и безподобно показва момичешки ласки, а и изобщо развихрен секс. На места и най-вече по време на тройката сме свидетели на лош вкус. И диалозите са уж автентични, а всъщност – фалшиви. И актьорските изпълнения не заразяват. И визията евтинее, но това е донякъде обяснимо. И все пак, не може да се отрече силната връзка между ставащото и музиката – тя не е гарнитура, а един от героите. Саундтракът е най-силният сегмент от филма. Видимо е, че Вал Тодоров има бекграунд в рока.
За хората, любопитни към алтернативните опити в киното ни, този режисьор е познат – с пълнометражния си независим дебют „България, тази вечна ерес” (2013) и с късометражния „Контражур” (2015, заедно с Калоян Патерков). Въпреки че „Контражур“ е добре заснет, и двата филма са колкото искрени, толкова и претенциозни. „Трансгресия“ на места е нетърпимо сбъркан и епидермален, но показва Вал Тодоров като смел експериментатор. Просто би трябвало да се научи да разказва по-проходимо, психологически достоверно и интригуващо.
Роден в София през 1963, завършил физика в СУ „Св. Климент Охридски“, живял и учил кино в САЩ, автор на книги и текстове за песни, Вал Тодоров е от малцината у нас, които настоятелно работят в независимото кино. И не се жалва, колкото и трудно е да се снимат филми на мускули с приятели. Не знам дали се чувства аутсайдер, но, правейки PR на „Транграсия”, той изтъква нелинейната му структура като постижение за киното ни. За него може и да е така, но за запознатите не е – достатъчно е да си припомним филми на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Христо Христов, Петър Попзлатев... Трябва да се знае историята на киното. Прочее, флашбек имаше и в очарователния независим дебют на Явор Веселинов „Прелюбодеяние“ (2014).
„Трансгресия“ ще скандализира само най-консервативните пуристи. Колкото и да настоява, не взривява лимитите за допустимост на екрана. Филмът може да е неубедителен, но ми е симпатична неговата безпардонност. И фактът, че има хора, които успяват да снимат артхаус без държавна субсидия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”