Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 27 (2951), 13 юли 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: БНТ и футболът
Български  |  English

БНТ и футболът

 
Световното първенство по футбол беше тема във всички часове по БНТ и тя спря за кратко съществуващи в програмата й схема предавания, вместо да започне нови. Рекламодателите съвсем скоро ще се върнат в удобните им частни телевизии, така че сега беше моментът обществената да задържи „новозагледалите“ я зрители с нови филми, силни журналистически формати и силна спортна журналистика. За това не са нужни много пари, а правилно употребени пари.
Няколко неща отличаваха отразяването на Световното първенство по футбол по телевизиите тази година. Частните телевизии за първи път затвориха и двете си очи. Ако човек гледаше bTV и „Нова тв“, можеше и да не разбере, че това е най-голямото спортно преживяване, наред с олимпиадата. Вътрешноведомствените проблеми в душата на Гала и бъдещото бащинство на съпруга на синоптичката на „Нова тв“ Деси Банова се оказаха къде по-значими събития от някакви си мачове. bTV пък с автопромоции надъхваше зрителите си, че има и други спортове. Да твърдиш подобно нещо по време на Световно по футбол е все едно да рекламираш шампоан против пърхот пред Пиерлуиджи Колина. Футболът остава най-гледаният спорт у нас.
В БНТ през годините постепенно се смениха почти всички познати лица и във спортната редакция влязоха млади хора. Проблемът е, че няма кой да ги научи как да коментират мачове, когато са на мястото на събитието. В коментарите им имаше твърде много епигонство и твърде много „протокол“, вместо свободата да предадеш емоцията от случващото се. „Трето полувреме“ пък трябваше да бъде мястото, където да се усети кой какво е видял и преживял, докато гледа мачовете, а не техен разбор. В студиата се редуваха български треньори и футболисти, които коментираха какви стратегии ще изберат световните величия днес. Но най-често научавахме какво българските треньори и футболисти щели, видите ли, да направят, ако са на Световно – ако били стигнали до четвъртфинал, щеше били да играят за 1:0 и после да се пазят. Може би затова не са стигнали…
Хубавото е, че този път спортната редакция изобщо не се стремеше да е „по-разчупена“ и не повтори грешката си да търси Азис като коментатор на мачове. Възможно е да предизвикаш размисъл и с такъв неемоционален на пръв поглед събеседник като Ивайло Нойзи Цветков. Докато футболистите ни и треньорите ни все по-трудно ще могат да коментират който и да е мач, което е отражение на случващото се в българското футболно първенство.
В БНТ заложиха предимно на мъжки преразкази на мачове, от което вероятно губят. Защото в рекламното време на футболните първенства битката е за женската аудитория, която харчи парите от кредитните карти на гледащите мачове мъже. Само че и реклами на кредитни карти нямаше. Ако съдим по рекламите, българските мъже печелят от търкането на талончета.
Липсваха и гости, които могат да прогледнат отвъд футбола. Представяте ли си каква ирония на политиката – английският национален отбор се класира на полуфинала на Световното първенство по футбол за първи път от почти 28 години и британският премиер няма да види този успех. И от кралското семейство ни една нова снаха няма да се нареди на футболната скамейка. Така Великобритания изразява протеста си заради политическия скандал с отравянето на Скрипал. Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович обаче облече футболна фланелка, докато подскачаше до руския премиер Дмитрий Медведев на трибуните. Как ли се чувства в тоя момент Тереза Мей?
Този път рекламите бяха като истински, а не бартери за смяна на дограма. Най-напред видяхме авторекламата на коментаторите, в която Камен Алипиев потвърждаваше, че минаването в кадър е засада. Авторекламата беше свързана с рекламата. За играещите хазарт коментаторският глас е глас свише, който най-напред им съобщава чудото, че са познали броя на засадите и печелят. За първи път на световно телевизиите имаха още един елемент в спектакъла си – видеозаписите се завърнаха с цялата емоция на видяното, недовидяното, осъзнаването, че не всичко може да бъде видяно. На това световно съдиите използваха сравнително новата система за видеоасистенти на съдията. Нещо като съдийски „Биг Брадър“. За съжаление, авторитетът на съдията все повече ще зависи от технологията. И затова занапред зрителят все повече ще вярва на видяното, а не на чутото от коментатора.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”