Български  |  English

Симеон Велики и Византия. Поглед отвън

 
Мирослав Лешка. „Симеон I Велики и Византия. Из историята на българо-византийските отношения през 893-927 г.” Издателство „Агата-А”, София 2017 г.
Едва ли има българин, който да не е чувал за цар Симеон І Велики и заслугите му за утвърждаването на българската държава и който да не свързва словосъчетанието златен век най-напред с периода на културен разцвет по времето на неговото управление. Да си припомним националната кампания „Великите българи“ по лиценз на Би Би Си, която БНТ проведе преди малко повече от 10 години с цел „да покаже гледната точка на българите за величието“. В нейната финална класация, според зрителския вот, славният владетел заема четвърто място след Васил Левски, Петър Дънов и хан Аспарух.
В съвременната епоха образът на цар Симеон I като модел на умел държавник, чиито военни и дипломатически успехи довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата й история, но и на просветен монарх, превърнал държавата си в духовен център на Славянска Европа, е изграждан от няколко поколения историци, писатели, художници и режисьори. Най-рано за него пише Спиридон Палаузов, който въвежда термина златен век на българската култура в средата на XIX век, а Иван Вазов го описва в своята ода „Паисий” от 1882 г. така:
...и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А той беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език,
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива...
Темата за цар Симеон Велики и за българо-византийските отношения по време на неговото царуване продължава и до днес да бъде обект на изследванията на съвременните български историци. Достатъчно е да напомня ключовите публикации на известни наши историци като Ив. Божилов (София, 1983), А. Николов (София, 2006), Р. Рашев (София, 2007), В. Гюзелев, И. Илиев, К. Ненов (Пловдив, 2015) и др. Разбира се, както личността, така и деянията на българския цар са коментирани частично и от бележити чуждестранни византолози, като Георги Острогорски или Стивън Рънсиман. Но единствената цялостна чуждестранна монография за българския владетел и неговото време, издадена за пръв път на полски език през 2013 г., принадлежи на проф. Мирослав Лешка. Тя стана достъпна за българските читатели миналата година благодарение на издателство „Агата-А” – едно от малкото частни издателства, които системно издават сериозни научни трудове и текстове на популярни български и чуждестранни интелектуалци.
Отбелязвам този факт, тъй като това ми дава основание да подчертая още веднъж актуалността на издадената у нас книга. Проф. Мирослав Лешка е преподавател в Катедрата по история на Византия в Университета в град Лодз (Полша). Научните му интереси са съсредоточени върху българо-византийски взаимоотношения през VII - XII в., византийска военна аристокрация и др. Автор е и на друга книга, посветена на образа на Първото българско царство във византийските писмени извори[1]. Заместник-редактор е на водещото научно периодично издание на Университета в Лодз „Studia Ceranea”.
Особено важно е да отбележим, че полският професор предприема изцяло ново изследване на историческите извори, като включва и някои нови, неизползвани досега. Това му позволява да достигне до интересни изводи, както и да изрази понякога неочаквани становища. При все това, Лешка зачита приносите на българските историци и не се впуска в отхвърляне или потвърждение на вече изказаните възгледи. Това, което засилва значимостта на изследването, е фактът, че авторът не е български учен. Подобни погледи отвън са винаги ценни, особено когато гледната точка е адекватна, достатъчно обективна и лишена от националистични пристрастия и склонност към митологизиране.
Още самото заглавие на книгата определено насочва към основната проблематика. Всъщност, сложното преплитане на разнородни проблеми в българо-византийските отношения бележи целия период на царуването на цар Симеон. И тъкмо възприемането на разнообразни подходи от страна на българския цар води до оптимални решения на тези проблеми. Разгледани са всички военни конфликти между България и Византия, но също и целенасоченото и системно покровителство на строителната и книжовната дейност, което ни дава основание днес да говорим за „Златен век” или „Преславска цивилизация”.
Задачата, която си е поставил авторът, е колкото трудна, толкова и актуална, привлекателна и необходима за съвременната наука. Предизвикателствата, които възникват при изграждането на подобен обобщаващ труд, са огромни. Повърхностните и ефектни констатации биха могли да бъдат избегнати само при наличието на сериозна фактологическа аргументация, при дълбоко и всестранно изследване на отделните конкретни явления. Спокойно можем да кажем, че Лешка преодолява блестящо всички тези трудности. Пред нас е задълбочено историко-теоретично изследване, което представлява сериозен опит да се систематизират съществени явления от духовния живот на една средновековна православна държава, да се изследват те като проекция и функция на идеологията, да се разгледат в техния естествен и възможно най-пълен политически и културен контекст.
Последната глава на книгата е озаглавена „Образът на Симеон от византийските и българските извори в светлината на неговата политика спрямо Византия”. Тук са събрани интересни данни от различни източници, които представят различни аспекти от личността на цар Симеон: 1. Човекът; 2. Владетелят; 2.2. Тиранинът; 3. Вождът; 4. Българската перспектива.
При интерпретацията и реинтерпретацията на един огромен материал – понякога недостатъчно проучен – полският историк често се опитва да намери оригинални решения. Естествено е при това положение някои от разглежданите въпроси да останат дискусионни. Разбира се, това в никакъв случай не накърнява ценността на представения труд. Нещо повече. Този труд е новаторски и като обект на изследване, и като методология. Несъмнено той ще има стимулиращо значение за нашата и световната наука, ще послужи, убедена съм, като отправна точка за по-нататъшни изследвания не само в областта на старобългарската история и култура, но и в сродни области на хуманитаристиката.
Книгата на Мирослав Лешка е съдържателно и полезно изследване върху различни аспекти на средновековната християнска култура, което представлява интерес не само за тесните специалисти, научната общественост и интелектуалците. Днес, когато отчаяно търсим поводи за национална гордост и националистическата версия на пост-истината налага преувеличението на българските постижения, тя е надежден и обективен източник на информация за съответния период от нашата история.  


[1]The Image of the First Bulgarian State in the Byzantine Literary Sources of the Period from the 8th to the First Half of the 12th Centuries. Lodz 2003
 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”