Ходене по буквите , брой 27 (2951), 13 юли 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Ана Костадинова. “Сънят на инфантата”. Посоки на антинормативизма в поезията за деца на НРБ. Велико Търново: ИК “Фабер”, 2018. Цена 15 лв.
Две седмици след Девети септември е учредена Димитровската пионерска организация “Септемврийче” - новата власт веднага си дава сметка за потребността от пристегната идеологическа ризница върху гръдта на подрастващите. Днес е учудващо и направо смешно, че за книгите си с приказки и залъгалки от 4-5 години по-късно Асен Разцветников ще бъде атакуван - и то от Васил Акьов!, - че в книгите му няма нищо полезно, че не отразяват най-яркото и необикновеното у нас и в СССР, че правилното отношение между реално и фантастично е унищожено, че “не става дума за някакво революционизиращо съзнанието на детето възпитание”... И то за “Щурчово конче”, моля ви се… Знаете какъв е краят на Разцветников. Костадинова е разказала умно и изчерпателно историята на разпускането на идеологията - и как от държавата Пионерия (по Георги Струмски) се преминава към държавата Слънчогледия (по Иван Цанев)... От простотата на крайния реализъм, примесен с идеологическата утопия, към напрегнатата простота, подробно управлявана от естетическа концепция. И как воюват двете държави, и колко храбри всъщност са автори като същия този Цанев, като Виктор Самуилов, Николай Кънчев и Янаки Петров…
 
Адриана Ковачева. „(Не)забележимата преводачка. Еманципационни преводни практики на Дора Габе”. Велико Търново: ИК “Фабер”, 2017. Цена 15 лв.
Преводачите възпроизвеждат. Работата им е несамостойна. Майсторството им - лишено от оригиналност и авторитет. Независимо от своя пол, те са жени. Те са невидими преводачки. Такава е теорията на Лори Чембърлейн. В диалог с нея и с Миглена Николчина авторката изследва бунтарската позиция на Дора Габе, която, превеждайки у нас поетесата Анна Каменска, представителка на втория полски авангард, всъщност развива своята собствена поетика - вж. сравненията между “Белия ръкопис” на полякинята и „Сгъстена тишина”. Тя избира да преведе това, което е важно за собствените й разбирания що е поезията, което катализира собствения й път. Много може да научим и за в. “Полско-български преглед”, и за еврейския вестник “Макаби”, и за ционистките ангажименти на покръстената еврейка Дора Габе преди 1944 г., която често е атакувана, че се отдалечава от традиционния еврейски начин на живот и трябва да укроти своите житейски и литературни избори.
 
Младен Енчев. “Балада за Нангияла”. Прагматика на смъртта в детската литература. София: ИК “Кръгозор”, 2018. Цена 12 лв.
До съвсем неотдавна темата на изследването, основано на местни и световни примери, беше шокова - и табуирана. Днес Енчев реферира към много дебати и отваря нови пространства в българската детска литература. В която смъртта, разбира се, изначално присъства: “Някога” на Дора Габе, примерно, е организирана около детския страх от смъртта. “Някога” е наистина удивителна книга за ранното ни детство, поразяваща с дълбочината на психологическата си проникновеност, с интуитивната мъдрост на авторката споменно да възстановява неща, за смисъла на които не разполага нито с памет, нито с вторично постигнато знание, пише Енчев.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”