Български  |  English

Райна Маркова

Десет години и половина мрежа/паяжина

 

Когато на 8 декември 2007 се появи първият ми наблюдателски текст за „Култура“, той бе озаглавен „Левиатан в кълбо от мрежи“. Започнах без ясна концепция пред себе си, без пример за подражание или методика, която да следвам – критиката на информацията и тогава, и сега не е най-популярното занимание - но вече имах ясното чувство, че колкото и мултидисциплинарна и необятна да е областта, из която ще навигирам, ще ми се наложи да пиша главно за политика. Ето защо реших да започна с отдаване на почит на Хобс и неговия „Левиатан“.
Левиатан – библейското чудовище, олицетворяващо безликата, непобедима стихия на природния хаос, на която човек противопоставя своя „смъртен Бог“ – държавната власт. Проблемът ми с тази метафора беше, че стихията, за която щях аз да пиша, също бе човешко творение...
Информация и регулация, свобода и контрол, наука и власт – къде свършва едното, за да почне другото? Може ли да се обговарят поотделно?
342 колонки – все в това раздвоение!
И ето, че приключвам пак с „Левиатан“-а на Хобс и с вечния проблем на властта – нейният неизбежно ирационален фундамент. Епохата ни като нищо може да приключи с обожествяване на изкуствения интелект.
Преди десет години теми като „изкуствен интелект“, „big data“ и „облачни платформи“ все още не напускаха тясно специализираните журнали. Едва през 2008 с един доклад на Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) те навлязоха в политиката. Днес вече са тема на битови разговори – всеки от нас притежава поне един „умен“ уред, поне един „плосък клиент“, поне един телефон, с който да се скачи с хаоса на мрежата и с органите, които го регулират.
Опитите за контрол над този хаос, опитите за контрол над контрола над хаоса – това е реалността, в която живеем; и колкото повече ни засягат проблемите й, толкова по-трудно ги проумяваме. Ето защо е важно те да бъдат наблюдавани и обговаряни непрекъснато. Изгубвайки мрежа/паяжина, губя възможността да го правя.
И все пак, благодаря на „Култура“, че ме остави да пиша на важни и сложни теми без уговорки, че това няма да се хареса на масовия читател.
Благодаря, че въпреки трудностите, не ми наложи непоносими ограничения.
Благодаря, че ме остави да се придържам към стила си, помагайки ми да го усъвършенствам.
Надявам се общата ни работа да продължи.
Райна Маркова


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”