Български  |  English

Павел Попов

Пътят на коприн(к)ата

 
На попрището жизнено в средата, преди почти 40 години, попаднах в "Народна култура", вече не помня как. Помня обаче, че вестникът на Стефан Продев ми харесваше повече от всички останали и така си остана. Няма много да преувелича, казвайки, че вестникът през десетилетията се промени много по-малко от България, от нейното общество, от неговия "каймак". Главните вестникарски достойнства - честност, сериозност, независимост, актуалност и разнообразие, се запазиха, нещо повече - развиха се. Оформлението, дизайнът - не по-малко! Няма български вестник с повече собствен стил от "Култура"! Това стана под несъмненото влияние, буря и натиск на неговия главен редактор Копринка. Отстрани може би не изглежда така, умалителната форма тук е подвеждаща.
Публичната изява на главния редактор беше премерена, коректна, възпитана. Така Копринка говори и пише. Който не знае как Копринка се кара, нищо не знае. Както във всяко велико семейство, Копринка се караше на своите. Навън е сдържана... колкото трябва. В семейството е вулкан... който не ще да угасне. След изригването се сдобряват и карат по-добре от преди. Аз вероятно не бих могъл... Но редакторите на "Култура" изтърпяха... и преуспяха десетилетия.
Няма да пророня сълза, ако вестник в подобен формат престане да излиза. Каквото трябваше, беше направено по добрия начин. Като знам колко съм уморен и отчаян, лесно мога да си представя колко те са. Преди близо 150 години пред най-отговорните и осъзнати българи е стояла дилемата - просвещение (Каравелов и "старите") или революция (Ботев и "младите"). Надделели революционерите с цената на лъжата (Бенковски - "казаците са зад Балкана"). Днес, толкова години оттогава, си мисля, че просвещението няма шанс. Нужна е революция, а тя се нуждае от лъжата. "Култура" не посмя да излъже - никога, никого. Революцията побеждава... след което става още по-зле. Поне такава е историята, нашата, френската, руската. Няма данни турският съд да е бил по-лош от всички български впоследствие (или през царборилово време).
Съзнавам еретизма на такова съждение. Фактите обаче говорят недвусмислено. 150 години просвещение, научен комунизъм, всестранно развити личности... вестник "Култура", списание "Архитектура", "Наш дом", "Лик" и "Жената днес" доведоха до какво? Всеобщата грамотност, 70-те "университета", от нацията техническа до... "във всеки дом говедо", накрая и "демокрация" плюс "обединена Европа"... Всички знаем до какво, да не издребнявам на прощаване.
Във всеки свой брой "Култура" се постара да информира публиката всестранно и интригуващо за всичко важно по света и у нас. Включително за политиката и философията, най-вече за тях! Това продължи с неотстъпна сериозност през годините. Мнозина казват, че някои материали са нечетивни, сложни и претенциозни. Не мисля така. Изпростя аудиторията, а да се съобрази с неизбежното, Копринка не пожела. В "Култура" няма реклами, никакви! Няма по-бедна редакция от "Култура", поне аз не знам такава... винаги досега на ръба на мизерията.
Желая на бъдещия вестник успех... не по-различен от досегашния. Ръкописите не горят, публикуваното остава.
Павел Попов


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”